Писателят Димитър Томов пред „Труд“: Никаква диктатура не се задава отникъде, това са комплекси

Димитър Томов Снимка: Пламен Стоименов

Притеснява ме, че след пандемията българите ще го ударят на разгул

Социална изолация принуди всички на самота. Как живее в това време един писател, ще трябва ли наново да градим приоритетите си, режисира ли някой паниката ни и ще убие ли мизерията повече хора от вируса? Неотдавна Димитър Томов каза в едно предаване, че най-важното в кризата сега е да не си загубим акъла. По тези въпроси разговаряме с известния писател.

- Доживяхме да живеем в принудителна социална изолация, господин Томов. Как живее в това време един писател, тази самота сега не предполага ли да е повод за нова книга, за нови текстове?

- Защо наричате изолацията само „социална“? Може би, защото тя е „препоръчителната мярка“ за ефективното неразпространение на заразата с коронавируса. Добре, ние приемаме тази медицинска препоръка. Само че, този невидим и непредотвратим коронавирус, ни накара да прогледнем за очевидното: отдавна днешното човечество, разделено на бедни-богати, развити (държави, общества) - изостанали. Запад-Изток, Север-Юг и т. н... мноого отдавна е настъпила всеобща изолация между людете: материална (финансова), духовна (задълбочавана от нищи духом хора, овластени да управляват с пъти по-извисени човеци от тях, а последните да ги търпят поради сто и една пречки!); нравствена изолация - на всички равнища - верски, битови, самоотбранителни общности, които оцеляват въпреки безнравствеността на управляващите...

- Тоест, излиза, че изолацията по повод COVID-19 изважда на показ отдавна притаявани неща?

- Да, ала не ми се иска да се изразявам сложно. Нашествието на коронавируса не е причина за никакви изолации, а следствие и само да ги открои - както сянката, щом нещо затъмни светлината. Ние отдавна си живеем във всякакви изолации. Дано коронавирусът ни накара да се замислим колко много сме изолирани и самотни, въпреки интернет и всякакви други измерения на глобализацията... Що се отнася не само до писателския, а и до всеки творчески порив - на художника, композитора, скулптура - той винаги е самотен, в изолация, така че ако някой е осенен от вдъхновение, тази принудителна изолация е по-скоро продуктивна, отколкото деструктивна.

- COVID-19 вече управлява света. Този непознат и невидим наш владетел успя да преобърне всичко - и хората, и бизнеса, и елитите. Какво става и ще трябва ли да изграждаме наново приоритетите си, самия ни живот?

- Слава Богу, че народите и държавите все още си имат правителства, които да ги управляват. Не считам, че невидимият COVID-19 управлява света, дори ако приемем твърдението за метафора. На нашенска почва, в България както винаги, има положителни факти и симптоми за евентуални негативни явления (предимно от финансово-икономически характер), които ако вземат превес по време или след отзвучаване на тази пандемия, биха били пагубни за хората не по-малко от смъртността на коронавирусната зараза. За близо 40 дни от началото на извънредното положение (13-ти март т. г.), България успява да овладее неконтролируемото разпространение на заразата COVID-19. Поклон, дълбок поклон към всички, които всекидневно се справят с тази непосилна задача! Уж малката ни държавица, подценявана и подритвана по разни поводи и причини, дори вече като страна-член на ЕС, неочаквано за несведующите извади перфектен медицински научен потенциал, здравни кадри, дейци на просветата - учители, университетски преподаватели, които изведнъж бяха признати и поканени (!) за авангард на най-напечените точки на тази безпрецедентна криза. Ами представителите на местната власт - кметове, общинари и т. н. - всички „дълбаят“ в една посока. Затова и у нас кризата ще бъде преодоляна, уверен съм, с минимални физически жертви.

- А след това? Предвижданията са за тежки икономически последици. Какво ще се случва у нас?

- Що се отнася до икономиката: финансите, поминъка, бита на повечето от хората, които разчитат на заплащането срещу всекидневния си труд, за да преживеят, за да издържат семейства, родители, деца и т. н.?! Тук, без да съм специалист-икономист или финансист имам сериозни опасения, че всякакви властимеющи - от най-високото равнище на изпълнителната власт, през различните междинни звена, та чак до частните фирми и управленци на най-ниски, но важни равнища - те ще се опитат да шмекеруват, за да „избият“ загубите си за сметка на трудовите бедни и обеднели хора.

- Защо мислите така?

- Опасявам се, че „чорбаджиите“ на обществото няма да се изпълнят с благочестие и да си зададат въпроси към самите себе си: „Дали с нещо не съгрешихме и ние като бизнесмени, за да не се увеличава драстично разликата в България между богати и бедни, между самодоволен и самозадоволяващ се елит и изолирани работещи или пък безработни аутсайдери, които никой не зачита?“ И още, и още въпроси от сорта... Тревожен съм, че хората, които са призвани да управляват икономическото и социалното развитие на българската нация, не само че няма да преживеят някакъв вътрешен духовен катарзис в следствие на тази коронавирусна криза, ами дори не биха се докоснали до някаква морална дезинфекция?! Пресилено ли е да се предположи, че предстоящото недоволство у мислещия български народ ще бъде не от чувство за непълноценност, а от разочарование и неудовлетвореност от властимеющите - независимо кои са те!

- В истинска пандемия ли сме или някой режисира паниката - ето тези две тези сега се борят в социалните мрежи, какво мислите?

- Трудно ми е да повярвам, че някой ще режисира паника в такива размери. А социалните мрежи са по-скоро белег за изолация, отколкото за меродавна съпричастност.

- В последните дни важни хора ни заливат с катастрофични изявления за рецесия, за бедност и какво ли не... Как ще се събудим след края на това пандемично състояние, какво мислите, че ще се случи?

- Имам сериозни притеснения, че след като това изпитание приключи, мнозинството от нашите сънародници не само че няма да са си взели поука, ами ще се отдадат на още по-голям разгул. Ще се препълнят кафенетата, ресторантите, хотелите. Ще се тръгне по някакъв компенсаторен порив „ДА СЕ ЖИВЕЕ“. Защото утре или вдругиден може нещата пак да се повторят и някой пак да ни наложи забрани за живот. Ето това е моето притеснение като пишещ човек, който се опитва чрез творбите си да остави белег за времето, в което живее. Ала поназнайвайки примери от нашенската действителност, опасявам се, че нашите сънародници ще го ударят по-скоро на живот според собствените си разбирания...

- Чака ли ни диктатура - и такива тези се чуват? Вирусът победи демокрацията и сега светът ще се върне назад...

- Моето поколение беше възпитавано с ценностите на диктатурата на пролетариата. Още докато живеех в такава идеологема, имах съзнанието, че тази диктатура се е провалила. Преобладаващото мнозинство от българите мислеха същото. Никаква диктатура не се задава отникъде. Ние сме подвластни на собствените си комплекси.

- Да се готвим ли за апокалипсис, г-н Томов?

- Не зная как отделният човек или милиардите жители на планетата могат да бъдат подготвени за каквото и да е, след като ставаме свидетели на тази безпрецедентна зараза с коронавирус. Човек никога не е готов за апокалипсиса, въпреки че в Библията все пак пише, че някой ден ще настъпи Страшният съд. Много бих искал да знам кой от нас е готов за него.

- След като в началото бяхме кротки и смирени, дори поуплашени, изведнъж гневът и хейтърството ни се отприщиха, избуя омраза към всички. Защо - само на манталитета ни ли се дължи или властта и Щабът разгневиха мнозина?

- Този въпрос по-скоро е едностранчив. Имам преки впечатления от реакцията на българите към мерките за извънредно положение и в редица провинциални градове и села. Не мисля, че има основание да считаме, че мнозинството от българите в момента са разгневени от действията на правителството и на кризисния щаб. Отново на българска почва се представят за меродавни събитията в столицата София. Българският народ, който намалява, но все още наброява около 7 милиона, не живее само в столицата. Пролет е. Навсякъде, където е възможно, хората се занимават с обичайните си земеделски или други селскостопански дейности. Много бих искал управляващите в Народното събрание и другите органи на власт да използват тази ситуация с внезапното замиране на икономиката ни да намерят продуктивни решения за преструктурирането й.

- Какви трябва да са тези решения?

- Ще си позволя само един пример. Тази криза открои абсолютната несъстоятелност на фактическата ситуация българските болници да бъдат регистрирани като търговски дружества. Незабавно идеята за преструктуриране на българското здравеопазване трябва да се сложи на дневен ред, защото, както се вижда, здравеопазването е една от най-важните функции на държавата. Коронавирусната криза е възможност българските болници да получат нов статут на здравни огнища и без да звучи високопарно това е част от българския национален идеал за бъдещето на нацията, ако искаме да се възпроизвежда здрава. Убеден съм, че и в редица други области на икономиката могат да се направят прагматични изводи за неефективни дейности, които да се преустановят. Като просветен човек, аз не вярвам, че ако една държава е сериозна, би могла да загине за няколко месеца, а пък нейният народ да обеднее дотолкова, че да измре от глад.

- Чуват се страхове от възшествието на експертите в тази пандемия. Имат ли резон те?

- Такива страхове, не само от лаик като мен, са неоснователни. Защото кой, ако не експертите знаят най-точно или приблизително най-ясно какво да се направи. И не бих могъл да си представя, че всякакво „възшествие“ на здравни специалисти е в излишък.

- Някои ще кажат, че е неприлично да се говори за икономика, когато е застрашено здравето. Грешат ли те? Мизерията убива всеки и то повече от вирусите...

- Разбира се, че не просто трябва да се говори за, а са необходими неимоверни практически усилия тя просто да не спре въобще и едновременно със здравните, да се възстановява и работата на икономиката. С риск да се повторя, ще кажа, че все още мизерия като последствие от мерките за борба срещу COVID-19 не ми се вижда да е настъпила. Всекидневно в българското общество получаваме доказателства за прояви на състрадателност към бедни, болни, хора по някакви причини изключени от активно присъствие в обществото.

- Не разбрахме ли чак сега, че лекарят е по-скъп от футболиста и чалга певицата? Както казват, без футбол и чалга може, но без лекари не може...?

- Добре е, че тази криза изведе на преден план в обществото лекарската професия, пък и не само нея. Какво да кажем за самоотвержената битка на органите на реда и сигурността? Те също са на тази фронтова линия, която ги прави забележими в общественото съзнание. И не бих искал по повод пандемията да се правят несъответни оценки като например дали футболистите са ни по-скъпи. Футболът е сериозна работа и като спорт владее вниманието на стотици милиони по цялата планета. А пък тъй наречената „чалга“ е съпътстващо явление, така както в природата покрай огромните акули плуват множество малки рибки, които се прехранват в сянката на нейното могъщество.

- Какво е хубавото на тази криза?

- Разбира се, че посред всяка неволя трябва да дирим преди всичко кое е доброто. Дядо Господ ни показа, че с някакъв незабележим вирус победи всички велики армии, но още по-великите и непобедими тъй наречени световни сили. Къде са чудовищните ядрени арсенали с оръжия за масово унищожение? Без да гръмне ядрена ракета, оръдие или пушка, дори панаирджийско пищовче с бутафорна тапа, милитаристичните титани бяха обезоръжени от някакъв си коронавирус! Ако преди повече от 2000 години Иисус Христос е възкръснал, за да спаси човечеството, кое ни дава основание да мислим, че тъкмо сега ще ни изостави? Пандемният COVID-19 победи колективната въоръжена настръхналост на държави, които през последните години все по-отчетливо демонстрираха агресия към мирното развитие на света. И пълния си непукизъм към живота на човека - това гениално „подобие и образ божий“.

- Ще можем ли да се смирим?

- Дай, Боже, да се смирим всинца - от бедняка до милиардера, от онзи, който може да натисне ядреното копче, за да затрие планетата земя, до онзи, който няма копче на липсващото си палто, за да прикрие крехкото си тяло. Туй коронавирусно изпитание е поличба човечеството да се смири и да размисли как да продължи напред с 10-те библейски божи заповеди, които преобладаващата част от нас, грешните люде, не спазваме, ала, видя се, поне от време на време трябва да ни се припомня, че сме грешни! Нека тази пандемия бъде повод да се смирим, да помислим за изкупление, опрощение и погледнем към бъдещето с вяра, надежда и любов.

Нашият гост

Писателят Димитър Томов е роден в Павликени. През 1986 г. по повод 100-годишнината на Алма Матер е сред основателите на Университетското издателство “Климент Охридски” и в продължение на 25 години е негов директор. За този период той е съпричастен към издаването на повече от 7000 книги с общ тираж над 10 милиона екземпляра. Председател е на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня.

Коментари

Задължително поле