BMW X5 – и по-красив, и по-умен, и по-проходим

Каракачанов: Корупция няма, армията не може да стои гладна "Чашата ми преля за Македония", призна вицепремиерът

Прокурор: Самоубийство е основната версия за смъртта на шефа на КАТ-Казанлък

Валентин Касабов: Манипулация принуди Валери Симеонов да подаде оставка

В Симитли видяха на живо Купата на шампионите, притежание на Реал Мадрид

Спасеният в Пирин младеж: Усетих, че не мога да продължа

Защо Нова година е като тъщата?

ЕК покани Русия и Украйна на преговори за газа

Донецка народна република приведе аемията си в пълна бойна готовност

Валежите продължават и днес

400 оръдия осигуряват ски сезона в Банско Електромобили ще могат да зареждат на две екологични станции

Дидо от Д2 се класира за финала на „Фермата“!

Учени от БАН предлагат нов психотест за шофьори

Заев: Армията на Косово се появява в неподходящо време

В 75 училища у нас вече няма хартиен дневник

Писателят Никола Райков, автор на детски книжки-игри, пред „Труд“: Непознатото е страшно, докато не го опознаем Когато пиша за деца, се чувствам весел и жизнерадостен

Кой е писателят Никола Райков? Мнозина го познават, но сравнително малко се знае, че той е единственият български участник в най-голямото световно изложение на книгата във Франкфурт, където представи иновативната в световен мащаб книжка-игра “Приказка от два свята” и атрактивна настолна игра към нея. В изложението в германския град са взели участие 7000 издатели и фирми от 110 държави. Българският писател предизвикал с творчеството си огромен интерес и получил предложения от няколко държави за превод и за издаване на приказката-игра. Разговаряме с него за детския свят.

– Г-н Райков, разкажете ни нещо повече за вашата книжка-игра „Приказка от два свята“, която участва в най-голямото световно изложение на книги във Франкфурт?
– „Приказка от два свята“ е по-нестандартна, тя е много по-различна от предишните ми три книги, защото съдържа компоненти, характерни за настолните игри. Има огромна приключенска карта, върху която децата с изтриваем маркер записват локациите, които са посетили и това, което се е случило там. Също така има картички с предмети, които те намират и използват в хода на историята… Книжката е много игрива, приключенска и със сигурност – иновативна и във Франкфурт предизвика голям интерес. Нямаше аналог, а изложението на книгата там е наистина огромно. В момента преговарям с издателства от Румъния, Южна Корея, Индия, Беларус и Германия. Ще видим кои от преговорите ще се увенчаят с успех – книжката да бъде преведена и издадена в съответната държава. Хора, които са фенове на първите ми три книжки, казаха, че „Приказка от два свята“ е обрала точките.

– Кои са двата свята, обединени в играта?
– Цялата история се разказва от гледната точка на главния герой. Той е създание, което съм нарекъл хонтолул и заедно с другите хонтолули живее на тавана в изоставена къща и всички са в постоянен страх от света навън. Всичко, което виждат те са сенките през деня. Носят се легенди, че някога там са живели могъщи и силни създания като хората, но са изчезнали. Една вечер главният герой решава да напусне тавана и да види какво представлява светът извън него и описва това, което вижда чрез своите познания. Например за него тревата е като козина. Темата на книгата е, че непознатото е страшно, но само докато не го опознаем.

– Опишете вашите книжки за тези, които не са ги виждали?
– Първите ми три книжки са по-стандартни. В края на всяка глава децата са поставени пред избор какво иска да направи главният герой. Те не се четат като обикновена книга, а в зависимост от решението на детето то трябва да се върне или да продължи към съответната глава в средата на книгата. Всеки път, когато препрочитат книгата, и изберат друг път с други решения, историята се развива по различен начин.

– Имате много награди за книжки-игри. Кои са най-популярните?
Първата книжка е „Голямото приключение на малкото таласъмче“. Тя се появи преди пет години и продължава да бъде най-популярната. До момента е продаден над десетхиляден тираж в България, преведена е в Латвия. Има преводи на различни езици на електронните u версии, благодарение на доброволци от цял свят. Книжката е носител на седем награди и номинации.

Втората приказка-игра е „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“. Тя е носител на най-престижната награда за детска литература в България на Министерството на културата. По-късно създадох „Добросъците“, която е малко по-различна като формат, защото има трима главни герои, които предлагат различни решения. Също беше много добре приета и спечели отличието „Бисерче вълшебно“ с рекордните 648 гласа. Това е единствената награда, чийто носител се определя от децата в България.

Най-ценната награда обаче е обратната връзка, която получавам от децата – колко много обичат историите, които съм разказал. Получавам например снимки от мои малки почитатели, които са изрисували на стена в стаята си мои герои, или се пробват и те сами да пишат приказки-игри. Много е вдъхновяващо!

– Какво ви привлече към детския книжен свят?
– Винаги съм имал интерес към писане и разказване на истории. Преди те бяха ориентирани към по-зрялата аудитория, но когато синът ми стана на възраст, в която се четат детски книжки, реших че мога да се справя по-добре от това, което се предлага на книжния пазар. Не ми допадаха отрицателните персонажи и насилието в тях тогава. Избрах този нетрадиционен формат, защото бях фен на книгите-игри, които бяха популярни през 90-те години на миналия век. За моя изненада се получи по-добре отколкото това, което пишех за възрастни, защото с деца като читатели, въображението не е ограничено в някаква рамка. Много по-приятно ми е да творя за деца, пренасям се в техния свят, а и това ми позволява да поддържам детското у себе си. Чувствам се весел и жизнерадостен.

– Обсъждате ли сюжетите на книжките с деветгодишния ви син?
– Предварително не, но той е първият ми слушател. Прочитам всяка глава, която напиша, за да проследя реакцията му – дали разбира всяка думи, дали се засмива на моментите, на които трябва… Следя реакциите и на майка му, защото в книжките винаги има и нещо, което е за възрастните хора. Те са първите ми тестери. Определено детето вкъщи помага, когато пишеш детска литература.

– Стигат ли вашите приказки-игри до училищата?
– Получавам обратна връзка от доста училища и детски градини, че работят с книжките. Те са свободно достъпни и в електронен формат и преподавателите, без да правят допълнителен разход, могат да ги изтеглят. Получавам и не малко покани да гостувам в учебни часове. Много е приятно, защото децата са много ентусиазирана от съвместните ни срещи. Приказките-игри са подходящи за образователната система, защото децата се чувстват активен участник, а не само пасивен читател. Те стимулират мисленето им и по-дълго време задържат вниманието им. А основната поука е, че нашият избор имат своите последствия и затова трябва да бъдем отговорни. Радвам се, че книжките са добре приети и сред децата, и сред преподавателите и започват да ги включват в списъци за четене.

Абсолютно клише е, че в България не се четат книги, за разлика от другите страни. Покрай международните изложения имам възможност да контактувам с много издателства от други страни. Статистиката у нас не се различава от средноевропейската. Дори продажбите на книги в България са впечатляващи за специалистите от по-големи страни. Така, че не съм съгласен, че българинът не чете. Да не забравяме и ролята на съвременните технологии. В никакъв случай не отричам компютрите и таблетите и най-вероятно ще рализирам проект, в който ще съчетая книжните приказки, защо не и с все по-привлекателната виртуална реалност. Физическият досег с книгата обаче има добавена стойност, която няма как да бъде осъществена с компютър.

– Работите ли върху някой нов проект?
– В момента отлежават в ума ми няколко проекта. Следващата година най-вероятно ще работя по нов, но все още не съм решил кой точно да избера. Трябва да напиша третата книга за таласъмчето, защото е замислено като трилогия, но е възможно нещо друго да провокира повече интереса ми, а и искам да напипам фокуса на историята. Имам и други идеи, които са още по-нестандартни и разчупени – като игра. Те са подобни като механика на „Приказка от два свята“, но са за двама играчи и решенията, които единият взима, влияят върху случките и преживяването на другия.
Аз работя доста интензивно и реализирането на един проект ми отнема около четири месеца.

– Завършил сте информационни технологии в Чикаго. След това сте се завърнал в България, за да работите тук. Днес живеете в старозагорското село Арнаутито. Защо един млад човек, заедно със съпругата си, прави такъв избор – да живее в дълбоката провинция?
– Аз мисля, че всеки трябва да направи избор, който би го накарал да се чувства щастлив. В повечето случаи ни е трудно да пренебрегнем добре познатото и да направим крачка към неизвестното, но аз обичам да вземам смели решения и точно те са ме направили щастлив човек. Избрах да живея на село заради тишината и спокойствието там. Едни от най-красивите ми мигове от детството са сред природата, когато съм приключенствал край реката и исках синът ми да расте в такава среда, свободно да бяга и да играе. Ясни са предимствата на живота в село, както и недостатъците. Повечето хора мислят, че недостатъците са повече, но това съвсем не е така. Особено ако селото се намира близо до град. Хората в София например пътуват по-дълго в рамките на града.

– Какво обичате да правите в свободното време?
– Обичам много да чета, включително детска и юношеска литература, да бъда, разбира се, с приятели, сред природата, защото тя ме зарежда и вдъхновява. Хоби в момента нямам, защото моето хоби се превърна в професия. В тийнейджърските си години мечтаех да стана дизайнер на компютърни игри и до известна степен го постигнах, защото това, което правя е един вид компютърна игра на хартия.

Понякога готвя. Получава се добре, но рядко го правя. Иначе ми доставя удоволствие, но не бих го определил като хоби.

– Напоследък в обществото ни доминира едно враждебно общуване, което e преминало границите на добрия тон. Обратимо ли е това? Вие работите със словото и сигурно сте наясно?
– За мен езикът на омразата е симптоматика на много от проблемите, които наблюдаваме около нас. Според мен реалният проблем ,не само в България, а и в съвременното общество, е че светът е изключително материалистично ориентиран и духовното липсва, няма баланс между материалното и ценностите. Има неравнопоставеност между различни хора по света – докато едни умират от глад, други изхвърлят храна и тъй нататък. Много неща могат да се поправят в България, включително да се възстанови и добрият тон, но това зависи само от нас. Човек е склонен винаги да търси причината за проблемите си другаде, защото е много по-лесно, но промяната трябва да започне от самите нас, защото това е най-голямата ни сила.

Нашият гост
Никола Райков е роден на 21 юни 1981 г. в Стара Загора. Завършил е Природоматематическата гимназия “Гео Милев”, с профил “Биология и английски език”, а висшето си образование – в Чикаго, специалност “Информационни технологии”. След завръщането си в България е работил като мениджър – логистика, имал е и собствена фирма за уеб дизайн. Автор е и създател на първите по рода си приказки-игри, в които децата имат възможност да взимат решения как да се развият историите в тях. До момента е издал четири книжки: “Голямото приключение на малкото таласъмче”, “Още по-голямото приключение на малкото таласъмче”, “Добросъците” и “Приказка от два свята”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Шапка Ви свалям, г-н Райков! Определено сте самороден талант, продължавайте! Днес всички имаме нужда от хора и творци като Вас!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.