Предполагаемата родина на ефективността изостава с ваксинацията

Докато пандемията от коронавируса вилнееше в САЩ, един мой стар училищен приятел от Аризона ми написа пълното си възхищение от това как Германия се справя с кризата. В продължение на години той, заедно с други мои американски приятели, със злонамерена радост си представяше ежедневните ми трудности, с които трябваше да се сблъскам като американец сред уж безсмислените правила.

Но сега, докато САЩ се мъчеха да се справят с пандемията, те гледаха отвъд Атлантика със завист и дори смирено. За разлика от САЩ, където политиците бяха от самото начало в шок как да намерят отговор на пандемията, Германия за много американци изглеждаше, че е направила всичко както трябва. По всякакви мерки, от наличността на вируса до степента на заразяване, до общия брой смъртни случаи. Борбата с COVID-19 в Германия изглеждаше далеч по-добра от тази в САЩ.

Колко „лудо“ трябва да е да си „американски журналист в Германия'', който гледа отдалеч как САЩ се разпадат“, ми написа моят приятел. Приятелите ми немци се съгласиха с него. Казаха ми, че имам късмета да съм в държава, която функционира, водена от учен, а не „некомпетентен лунатик“.

Но 6 месеца по-късно, повечето от тях прекарани в къщи, не се чувствам толкова щастлив. Тази седмица Германия ще навлезе в 5-тия си пореден месец на локдаун без край. Макар че, процентът на заразяване е намалял през последните седмици, е неясно кога училищата и магазините, да не говорим за ресторантите и баровете, ще отворят отново. На фона на тази несигурност малкият бизнес в цялата страна е изправен пред фалит. Подобни страхове, съчетани с разочарование от привидно безкрайните ограничения, влошиха националните настроения.

А междувременно САЩ излизат зад ъгъла. Училищата бавно се отварят отново, безработицата пада и икономиката бавно се оживява. Заразителният оптимизъм на Америка, който винаги е смущавал европейците, също започва да се появява отново. Причината за този обрат на съдбата може да се обясни с една дума: ваксините.

Към 28 февруари САЩ са положили около 68 млн. дози от ковид ваксина, достигайки до около 14% от населението с един изстрел. От своя страна Германия е положила около 5,7 млн. дози и е покрила около 4,5% от населението. Или с по-малко от една трета от процента на САЩ. Проблемът не е, че Германия няма достатъчно ваксини, а по-скоро в това, че бавно ги вкарва в ръцете на хората. От 8,5 млн. дози, които Германия е получила досега, тя е използвала само 68%. 

Германия не само изостава в сравнение с американските или международните отличници като Израел и Великобритания. Други държави от ЕС, включително съседната Дания, бяха по-ефективни от предполагаемата родина на ефективността.

Германия може да е родина на някои от най-големите и успешни компании в света, от софтуерния гигант SAP през BASF до Mercedes, но по някакъв начин не успя да разбере как да ускори животоспасяващата ваксина към собственото си население. 

И така, какво се случи с известната организационна и логистична сила на Германия? Може би, изчезна по факса някъде между Берлин и Брюксел. Причините за слабата ваксинация в Германия са както структурни, така и политически. Докато лидерите на страната се опитват да обяснят проблемите, със структурните пречки, като децентрализираната федерална структура на Германия или участието на ЕС в набавянето на ваксини, най-очевидните недостатъци се коренят в собствените им политически провали.

Да вземем факс машината. Технологичен динозавър навсякъде другаде на Запад, факса остават опора в много медицински практики и държавни здравни служби и това затрудни особено координацията в близо 400 здравни служби в Германия. Министърът на здравеопазването Йенс Шпан похарчи милиони, опитвайки се да включи немското здравеопазване онлайн, но досега има само смесени резултати.

Факсът обаче е просто симптом на по-дълбок проблем. Ангела Меркел от години говори за необходимостта от „цифровизация“ на Германия - цел, която много други напреднали икономики отдавна  реализираха. Всъщност първото нещо, което много новопристигнали в Германия забелязват, е липсата на свързаност и недостига на безплатен Wi-Fi в кафенета и ресторанти до бавната скорост на интернет. Фактът, че самото федерално правителство все още използва близо 1000 факс машини в различните си министерства, Ви говори всичко, което трябва да знаете за успеха на цифровата революция на Меркел.

Тази технология от 1970-те на миналия век е била сравнително модерна за писалката и хартията, но все още се използва в медицинската професия в Германия. Това, че правителството не може да разчита на остарели комуникационни инструменти, за да имунизира бързо 83-те млн. жители на Германия, трябва да е очевидно.

И все пак това не е така, особено за онези немци (по-голямата част от населението), които са притеснени за най-святото от всички права - Datenschutz (защита на поверителността на данните). 

Като част от сделката си с Pfizer/BioNTech, Израел, който имунизира над половината от своето население от 9 милиона, се съгласи да предостави на производителя на ваксината широк спектър от анонимни данни за ваксинираните, включително възраст и пол. Споразумението за данни беше една от причините Израел да е на челната линия в доставките на ваксини.

Но обсебената от неприкосновеността на личния живот идея за възприемане на подобно събиране на данни среща голяма съпротива.

Важно е „да предприемем колкото се може повече мерки за изграждането на доверие и да дадем приоритет на Datenschutz, за да изградим доверие в имунизациите“, каза Меркел по-рано този месец. Или с други думи, всеки немец, който умира от COVID-19, защото не е получил ваксината навреме, може да се успокои от знанието, че неговите данни ще бъдат защитени завинаги.

Особено поразително за външен човек като мен, за справянето с пандемията от Германия, е количеството енергия, което влага държавата в идентифицирането и подреждането на проблемите, вместо да ги разрешава. В продължение на месеци милиони германци се включиха в едно от нощните политически токшоута в праймтайма на страната, за да гледат как техните лидери говорят за пандемията, често с двете страни на устата си. И повечето дискусии се въртяха около въпроса кой трябва да носи отговорност за бъркотията.

В наши дни повечето пръсти сочат по посока на Шпан. И докато министърът несъмнено е виновен за свръхобещаването и недостатъчното изпълнение на всичко, от скоростта на разпространението на ваксината до наличието на самостоятелни тестове за коронавирус, бях поразен от това колко малко критики получи неговия шеф.

Точно както немците бяха объркани от лоялността на милиони американци към Доналд Тръмп, лице на очевидната некомпетентност, аз съм озадачен от готовността на немците да предадат на Меркел управлението на пандемията. Въпреки дълбоките проблеми с отговора на Германия на COVID-19 и несигурната перспектива, Меркел е най-популярния политик с рейтинг на одобрение, близо до 70%.

Но историята едва ли ще бъде толкова прощаваща. Най-голямата грешка на Меркел по време на пандемията, а може би и през целия й мандат като канцлер, бе миналия юни, когато тя се съгласи да свали отговорността от собственото си правителство да набави ваксините и предаде тази дейност на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

От многото качества, които фон дер Лайен показа в годините си в кабинета на Меркел, нейната компетентност беше рядко сред тях. Ето защо не би трябвало да е изненада за никого, че процесът на възлагане на обществени поръчки се превърна във фиаско, белязано от продължителни преговори и закъснения, което ще принуди Германия и другите страни от ЕС да запазят ограниченията за много по-дълго, отколкото би било необходимо иначе. Дори ако Германия беше взела адекватно решение за логистиката на поставянето на ваксините на своите граждани, така или иначе това бързо щеше да приключи поради липсата на доставки.

По-мъдро би било Германия, която бе сключила алианс с Франция, Италия и Холандия, да продължи преговорите с фармацевтичните компании, да преговаря и дори да изготви законопроект за ваксиниране на целия ЕС в рамките на красивата европейска солидарност.

Разбира се, това би проработило само, ако ученият Меркел си беше спомнил как и къде може да се произведе достатъчно ваксина и трябваше само да се вслуша в Бил Гейтс, който от месеци алармираше за необходимостта да се осигури адекватен производствен капацитет. Вместо това Германия и Европа не направиха почти нищо, оставяйки в затишие през лятото, само за да осъзнаят в началото на тази година, че фармацевтичните компании са изправени пред огромен производствен дефицит.

„Имаме нужда от масивна държавна субсидия, за да изградим производствотото на ваксини“, каза Клеменс Фюст, ръководител на базирания в Мюнхен икономически мозъчен тръст Ifo, тази седмица.
Забавянето на имунизацията, предупреди той, ще затрудни немската икономика, което вече е факт. 

Но от това как се развиват нещата, вероятно е по-добре ние да отидем да го видим в Аризона.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)