Страхът от КНДР ще донесе на САЩ прекрасни оръжейни сделки

На Изток се счита, че щом вече си стигнал до това да се пазариш, значи си останал жив в боя и си бил равностоен

За начините за водене на преговори в Далечния Изток е изписана много литература. Правилата се свеждат до това, че, първо - нищо не е това, което изглежда, блъфирането и камуфлажът присъстват по подразбиране; финалът винаги е много различен от това, което си очаквал в началото, и трето, докато ние на Запад имаме търпението преговорите да продължат едва до края на вечерята или най-много година - две, на Изток се готвят за няколко поколения политически покер.

С ракетното изпитание на връх националния празник на САЩ - 04 юли 2017 г., севернокорейският лидер Ким Чен Ун раздаде нови карти в Северокорейската партия покер, този път срещу новия си противник - президента Доналд Тръмп.

КНДР официално се чувстват във война със САЩ, тъй като те друго не познават. Звучащите военни маршове, записващите се „спонтанно“ три милиона доброволци в армията, излъчващият от Космоса севернокорейски спътник „Кванмьонсон” „Песни за пълководеца Ким Ир Сен“ по канал едно, докато вторият канал от същия спътник предава конкурентните песни „За пълководеца Ким Чен Ир“ - за тази държава това е нещо съвсем нормално.

Новото беше в изстреляната ракета. Изстреляна право нагоре, за да не прелита над Япония, ракетата според повечето публикации достигна 2 802 км. височина, прелетя 934 км. за 37 минути и падна в морето. Първоначално беше квалифицирана ката "ракета със среден радиус". После и от двете страни на Тихия океан, в КНДР и САЩ видяха, че в нея има пропаганден потенциал и започнаха да рязтягат обсега й. Първо от Пхенян я обявиха за „междуконтинентална“, а след това от Вашингтон видяха новото раздаване на картите и започнаха здраво вдигане на мизата. Някой, някъде изчисли, че по наклонена траектория, тази ракета вече ще има радиус на поражение до 5 500 км. С това достижение тя, макар и с мъка, влезе в клуба на "междуконтиненталните". Последваха нови преизчисления - 6 700 км., с което вече достигаше щата Аляска, а следователно територия на САЩ. После някой наду обсега до 7200 км., с което е достатъчно за ядрена ваканция в Хонолулу и огнено посещение в Централното командване на силите на САЩ в Тихия Океан.

Понесена от вятъра на пропагандата, ракетата финишира на 8 хил. км. обсег, но има пропаганден потенциал за повече. Както върви медийната война, скоро севернокорейската ракета ще може да обиколи и планетата.

Всички очакват новият дебют на новата ракета. Вече в показаната на парада (или PVC - макет) в Пхенян, нейна посестрима "КN-08" да долети 11 500 км. и да достигне САЩ, Европа и... всичко останало. След добре раздадените карти започнаха и блъфирането.

Президентът Донълд Тръмп, показа завидни умения в американската игра и отлично отработи ситуацията. Започнаха директни заплахи за "невиждан отпор", "огън и ярост" , "много, много сериозен отговор".

Ким Чен Ун не остана длъжен, заплаши всички подред, "предателите" от Южна Корея, "империалистите" от Япония и САЩ в конкретика базата на о. "Гуам", отдалечена на 3 356 км. , където са разположени около 6000 американски войници и шест стратегически бомбардировача В-1 В. На това заявление САЩ отговориха, че буквално от КНДР ще остане "димящ кратер".

Светът настръхна сериозно. Започнаха изявления от ЕС, Русия, Китай, Япония, Южна Корея и даже се стигна до обща резолюция на Съвета за сигурност на ООН, гласувана единодушно за нови още по-сурови санкции срещу режима в Пхенян. Изненадващо резолюцията беше подкрепена от Русия и Китай. Изглежда странно, но на практика не е така, защото тези страни също не искат ядрени ракети в ръцете на неуправляем съсед.

Нека все пак разгледаме картите на участниците и възможните варианти. Относно ракетната програма на КНДР. Съвсем очевидно "Хвасонг-14" не може да достигне тези невероятни радиуси на поражение, а и да достигне 5000 км. е много важно с какъв боен товар ще бъде, защото теглото на бойната глава и далечината на полета са обратно пропорционални. И ако с бойна глава от 1000 кг. ракетата достига 5 000 км. за 8000 км. това ще е възможно с боен товар от едва 400 кг., което означава, че е необходима и компактна ядрена бойна глава, в установка, която да не се саморазрушава от претоварването и да не изгаря в плътната атмосфера. Тук стигаме до ядрената програма на КНДР, което е вторият елемент от тяхната възпираща доктрина.

КНДР до момента имат 5 ядрени изпитания, всички са подземни и въпреки че Пхенян заявява за извършен и термоядрен опит, към момента те достигат до мощност от 30 кт. Разстоянието от създаване на стационарен ядрен заряд, взривен в тунел под земята до пълномащабно ядрено устройство, във вид на компактна ракетна бойна глава, която може да се държи безопасно в бойна готовност и да се използва по предназначение с минимално време за подготовка за пуск е огромно.

За САЩ този период от бомбата "Марк - III" от 1945 г. с тегло от 4700 кг. до "Марк-12" от 1965 г. с тегло от 500 кг. е била 20 години, без санкции, неограничен бюджет и с пълен набор от лаборатории и учени за тях. Дори в момента в пълна бойна готовност на ядрените средства, си позволяват да поддържат само САЩ, Русия, Франция и Великобритания (с уговорката ,че последните две нямат собствени ядрените ракети, а ползват американските "Трайдънт").

Всички останали в ядрения клуб, Китай, Индия, Пакистан, Израел нямат такава готовност. Защото е супер сложно да държиш безопасно снарядена мегатонна ядрена бойна глава (даже и по 9 бр.) с взривателите в ракета с минутна готовност за пуск в подземна шахта за изстрелване в продължение на 30 години или в подводен ракетоносен крайцер при 6 бала вълнение или под ледовете на полярните шапки. Това е истинско ядрено оръжие, останалото е на ниво "Млад конструктор".

Според Агенцията за военно разузнаване на САЩ , КНДР ще има технологическата възможност да има комплекс бомба-носител към 2030 г. Въпреки това изпитанията и в двете направления говорят, че КНДР има напредък и това трябва да бъде спряно.

В случая всички страни от Съвета за сигурност на ООН са против тези програми на КНДР. Това използва и президентът Тръмп. С този външнополитически ход той успя да консолидира в ООН Китай и Русия на базата на своя резолюция. В същото време във вътрешнополитически план вдигна рейтинга си до рекордните 43% и приказките за "импийчмънт" стихнаха, заедно и с темата за руския заговор срещу Америка. Съвсем близо е до реализиране и на друга една своя стратегия.

Заплахата от КНДР рязко ще засили страховете на съюзниците на САЩ в региона, а това означава една нова "много, много добра" сделка за американско оръжие в региона. Ще последва предложението за район на ПРО, нещо на което Япония и Южна Корея не биха могли да откажат. Всичко свързано с нови поръчки за ВПК.

Тогава какви са козовете на Ким Чен Ун?

На първо място с това противопоставяне режимът в Пхенян затвърждава властта си, стяга обществото, вкарва го във военен ритъм, където всяко недоволство е пресичано. Ким знае, че няма да бъде ударен, защото такива планове е имало още при Трумън, но тогава СССР и Китай застават зад дядо му.

Има и съвсем прагматична причина. В зоната на артилерията на КНДР, попадат региона на столицата Сеул с 24 млн. население, две американски военни бази "Андерсън" на ВВС и "Апра харбър" на ВМС.

КНДР има много усъвършенствани ракетни комплекси с малък и среден радиус, в които попадат и базите на САЩ в Япония, с обща численост 72 хил. войници, самолетоносачните групи на 7-ми американски флот и други военни обекти.

Превантивен ядрен удар по КНДР също едва ли е възможен без сериозен повод, защото тогава Северът ще атакува 25 броя ядрени електроцентрали в Южна Корея и близо 50 АЕЦ в Япония, а това ще е катастрофа и за САЩ, а за Русия и Китай още по-рано, което едва ли е допустимо.

На Изток се счита, че щом вече си стигнал до това да се пазариш, значи си останал жив в боя и си бил равностоен, а това значи, че те чака дълъг и щастлив живот... в преговори, за теб (Ким Ир Сен), синът (Ким Чен Ир) и внукът (Ким Чен Ун).