Преди 105 години Пейо К. Яворов си тръгна от този свят. По този повод на 29 октомври сутринта Националният литературен музей организира поклонение пред гроба му, където лежи и неговата съпруга Лора. На помена на Централните софийски гробища присъстваха поети, интелектуалци и почитатели на Яворовата поезия.

„Днес ние вярваме, че неговият дух се успокоил, тъй като Къщата-музей „Пейо Яворов” в София беше откупена от Столична община. Той е изключителен поет и революционер със значимо дело, което ще бъде живо, докато е жива България. Нека работим за една силна, просперираща родина, за да бъде жив и неговият дух!” – каза Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей.

На 29 октомври 1914 г. злощастният български поет изпи отровата, натисна спусъка и остави осиротял цял един народ, който и до днес се пита: „Защо мълчахме? Защо го изоставихме?”. А той, Поетът – въпреки трагичната безизходица на живота си, дори през цената на смъртта – бе намерил сили да вярва в светлината:

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Изгубих аз човешка мощ

в безсъница през дълга нощ.

Ще дойдеш ти, спасител-ден.

Разметнал пурпур и лъчи,

към вечността повил очи,

зора ще зазориш над мен.

(„Ще дойдеш ти”)

Припомняме, че миналата година липсващият дълги години надгробен кръст на гроба на Лора Каравелова бе възпроизведен по снимка и поставен на мястото му. Това се случи благодарение на дейността на Инициативен комитет за възстановяване на гроба на Лора Каравелова със съвместните усилия на Националния литературен музей, Столична община и ОП „Гробищни паркове”.