На 18 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 18.11.2019

Алхимията – наука или магьосничество

Кларинетът – кармата на фамилия Димитрови Три поколения проправят пътя на музикалния инструмент в България

Георги Дерменджиев: Гледаме напред Капитанът Ивелин Попов може и да отложи оттеглянето си от националния

Еврото помага на Германия да не се превърне в Япония

Трето наводнение за седмица във Венеция

Без привилегии за имигрантите от ЕС Ще се чакат 5 г. за социални помощи и ще се плаща допълнителна такса за здраве

11 души бяха ранени при стрелба в кафене в Одрин

Суецкият канал навърши 150 години (ИНФОГРАФИКА) Идеята била замислена още от фараоните

България с исторически успех над Чехия

Израел, САЩ, Германия, Италия и Гърция проведоха военни учения за борба с руските С-400

Половината учители излизат в пенсия

Кметът Фандъкова награди Тео Ушев за принос към културата на София

Съсипаха от подигравки певицата Андреа заради фотошоп Освен недостатъците по лицето си заличи и зърното

Поклонение на гроба на Яворов и Лора

Преди 105 години Пейо К. Яворов си тръгна от този свят. По този повод на 29 октомври сутринта Националният литературен музей организира поклонение пред гроба му, където лежи и неговата съпруга Лора. На помена на Централните софийски гробища присъстваха поети, интелектуалци и почитатели на Яворовата поезия.

„Днес ние вярваме, че неговият дух се успокоил, тъй като Къщата-музей „Пейо Яворов” в София беше откупена от Столична община. Той е изключителен поет и революционер със значимо дело, което ще бъде живо, докато е жива България. Нека работим за една силна, просперираща родина, за да бъде жив и неговият дух!” – каза Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей.

На 29 октомври 1914 г. злощастният български поет изпи отровата, натисна спусъка и остави осиротял цял един народ, който и до днес се пита: „Защо мълчахме? Защо го изоставихме?”. А той, Поетът – въпреки трагичната безизходица на живота си, дори през цената на смъртта – бе намерил сили да вярва в светлината:

Ще дойдеш ти, очакван ден.
Изгубих аз човешка мощ
в безсъница през дълга нощ.
Ще дойдеш ти, спасител-ден.
Разметнал пурпур и лъчи,
към вечността повил очи,
зора ще зазориш над мен.
(„Ще дойдеш ти”)

Припомняме, че миналата година липсващият дълги години надгробен кръст на гроба на Лора Каравелова бе възпроизведен по снимка и поставен на мястото му. Това се случи благодарение на дейността на Инициативен комитет за възстановяване на гроба на Лора Каравелова със съвместните усилия на Националния литературен музей, Столична община и ОП „Гробищни паркове”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.