Иначе ще се лутаме като хамстери в лабиринта на обидите и хулите

Посоките, които са пред нас, са две - ляво-либерална и дясно-консервативна

Българската политическа среда има тежка и спешна нужда от реидеологизация

В последни дни политически градуси изхвърчаха до небесата. Напрежението от скандалите и черния ПР в политическото ежедневие на нацията, различните искания на партии и граждани, икономическите ефекти от ковид мерки - амалгамата от причини е пъстра.

Възниква въпросът: трябва ли да сме единни? Не. И да не се заблуждаваме - никога няма да бъдем. Всъщост не е и нужно. Важното е бързо и веднага да си създадем високо ниво на политически дискурс, съчетан с аргументиран и смислен дебат за политики и визии. Да има взаимен респект и размяна на идеи. Няма ли аргументиране и убеждаване - има незачитане на личността и на правото u да защитава други тези. Само по себе си това вече е агресия и реваншизъм и неизбежно във времето води до съвсем реални физически сблъсъци. Катастрофален процес, който трябва да стопираме овреме, защото тенденцията е страстите и истерията да ескалират. А в политическия процес емоцията носи само и единствено вреди.

Тук отговорността е на политическия елит, който задава тона. А тонът е лош - и в парламента, и между институциите, които се замерят с кал от сутрин до вечер, изнервяйки и гражданите. Политиците и институциите трябва да станат по-внимателни с епитетите, защото вече „предобриха“ и това е безотговорно и опасно. Да, вероятно носи краткосрочни политически дивиденти, но накрая страдат всички.
Мирен протест, бойкот, дори гражданско неподчинение по Хенри Дейвид Торо - това са все легитимни начини за изразяване на обществено недоволство. Те притискат политиците, защото, както знаем, властта развращава. Дори терорът и тероризмът да не са друго освен политическа тактика. Въпросът е каква е целта?

В родния случай: целите, които се очертават най-ясно, са няколко:

Оставка на правителството, оставка на главния прокурор, демонтиране на ДПС от властта, борба с корупцията, искания за по-добър живот и промяна, измитане на мафията и прочие.

В тази светлина проектите, партиите и гражданите, които протестират, трябва да отговорят на няколко важни въпроса. С кого биха управлявали: С ГЕРБ или БСП? Защото друг вариант на практика няма. Това трябва да е ясно отсега, защото на избори сегашната ситуация при двете големи партии ще се възпроизведе доста сходно и впоследствие ще има пак „излъгани“. Ще „демонтира“ ли ДПС евентуална оставка на кабинета, или ще ги направи парламентарно незаобиколими? Ако има предсрочни избори и са спечелени от ГЕРБ, какво се случва: повторение на 2013-та с първа сила ГЕРБ и мандат на БСП, например, и това приемливо ли е от днешна гледна точка за недоволните?

Ако ще се борим с корупцията - ще има ли недосегаеми и ако да, кои? Защото съветниците на президента Румен Радев бяха проверявани след решение на два съда, а това се превърна в един от поводите за протест. В същото време действащи министри, висши полицаи, „олигарси“ бяха обект на действия от страна на прокуратурата - и тези действия се приемат за напълно нормални, както трябва и да е. Независима ли е съдебната система и кой какво разбира под това - защото явно има различни наративи и тълкувания. С една дума - има ли сериозен анализ на ефектите от сегашните политическите действия или няма.

Управлението е отговорна дейност и отношението към него, особено за тези, които претендират да са алтернатива - също трябва да е извънредно отговорно и „включващо“, а не остракиращо всеки скептик или несъгласен.

Ако има сблъсъци - не да са по улиците, а на полето на идеите. Ние сме различни и имаме различни възгледи за обществено-икономическото устройство в страната ни. За да има социален мир, следва да започнем да говорим за политики, визии и идеи. Иначе ще се лутаме като хамстери в лабиринта на обидите и хулите, ще се настройваме едни срещу други и ще се политизираме отвъд нормалното. Животът е твърде хубав и кратък, за да сме толкова политизирани и черногледи. Лозунги като битка срещу „корупцията“ или „мафията“ са несъмнено лъскави, но и меко казано общи и пожелателни.

Важно е да спрем с марксистката тактика в дебата за политиката, известна като „полилогизъм“ - да анатемосваме ad hominem опонента, тоест негова личност, вместо аргументите и тезите му. Едва ли не има различни „логики“ - на феновете на левите, на десните, на едните, на другите. Не, логиката е една и трябва да се придържаме към нея. В интерес на всички.

Клиширано, но политиката действително е изкуство на възможното. И като такова има реалности, които не можем да пренебрегваме. Има ли все пак място за идеализъм? Задължително. Българската политическа среда има тежка и спешна нужда от реидеологизация - тоест от изграждане на системи от възгледи за света, културата и икономиката. Това ще бъде като компас на самите граждани, които ще могат да видят действително себе си - като възгледи, а не просто с емоция и омраза като движещи сили на политическо действие и активизъм. И да, личностите са важни, но в основата на всичко остават идеите.

За какво се борят протестиращите - за либерална България, повече социална политика, повече държава в икономиката и групови права за конкретни етнически и социални групи? Или за ниски данъци, малко държава, повече бизнес, защита на традиции и суверенитета ни, тоест консервативен модел на управление? Посоките, които най-общо са пред нас, са две - ляво-либерална и дясно-консервативна. С нюанси и акценти, но все пак накъде да се насочим генерално - също въпрос, на който е добре да има ясно даден отговор от различните представителите на протеста, за да не преобладава емоцията, а разумът.

В този смисъл е важно да помним, че не всичко се решава от държавното управление и съвсем легитимно е дори да намалим баницата, която раздават политиците, за да остава повече у създаващите я. Така ще ограничим и корупционния натиск, ставайки по-ефикасни като публичен сектор - с по-малко ще правим повече. Да се борим за по-добри условия за бизнес и по-малко пречки, а не всеки за реализирането на своите си планове, посредством общите пари и привилегии от държавата. Защото така конфликтите биха било де факто безкрайни.

Да не забравяме, че предстои много тежка криза. Политическата стабилност, прогнозируемост, интересът от инвеститорите и доверието на европейските ни партньори са повече от важни днес - и е добре да си ги подсигурим бързо.

В основата на добрите държавни решения е качеството на дебата. Не си ли го нормализираме - ще продължаваме да се оплитаме като пате в кълчища, тънейки в бедност и нещастие. А може да е различно.