С Валентин Вацев винаги е интересно да се разговаря. Този път поводът е „Отворено общество“ - как се появи в България, какви вреди нанесе в политическия ни живот, как бяха подбирани неговите кадри. Фактите са наистина стряскащи – повече от половината от днешния ни политически елит са кадри на „Отворено общество“. И докато в Унгария Виктор Орбан изгони емисарите на мултимилиардера Джордж Сорос, у нас няма кой да стори това. Единствен Жан Виденов като премиер бе му се опълчил. Според Вацев соросоидите са леви либерали и най-опустошителни вреди са нанесли на БСП.

- Що е то соросоид и защо това понятие в България стана нарицателно, едва ли не мръсна дума, г-н Вацев?
- О, това е дълъг въпрос. Соросоид не е научен термин. Соросоид е човек, който е получил или продължава да получава съществена подкрепа от структурите на „Отворено общество“. Соросоидите в България са много и - което е по-важното - те са на властови позиции. Структурите на властта в България са наситени със соросоидни хора. Може да се каже, че „Отворено общество“ е акушерката, която бабува при раждането на новия български елит. Този елит щеше да се роди и без Сорос, но това е исторически факт.

- С какво толкова вреди Сорос в страните от Източна Европа? Ето например в Унгария и в Русия неговите фондации бяха изгонени.
- „Отворено общество“ работеше безпроблемно във всички бивши социалистически страни, като по изключение ги изгониха от две-три. Става въпрос не толкова за вредност, колкото за идеологически ангажимент. Главен идеолог на „Отворено общество“ е Карл Попър с книгата му за отвореното общество и неговите врагове. Сорос по-скоро е организатор и финансист на тази идеология. Тя е най-високата степен на развитие на левия либерализъм. Те са леви либерали. Работата е там, че през 60-те години на 20 век европейската социалистическа левица преживя ужасна криза. Появиха се екологическите движения, които произтичаха от разочарованата социалистическа левица. Тогава започнаха да се появяват идеологеми, които по произход са социалистически, но според днешната си същина вече са либерални. В последните години на миналия век европейските леви престанаха да правят разлика между ляво социалистическо и ляво либерално. Появи се т. нар. социаллиберализъм, който в България нанесе опустошителни щети върху цялата БСП. Тя в момента просто догаря, защото е социаллиберална партия.

- Георги Първанов въведе този термин - социаллиберален вектор...
- Точно така. Терминът беше въведен от Първанов, който поради някаква особена селска срамливост, някаква особена представа за кумова срама не можа да го разпространи и да го превърне в насъщна идеология на БСП. Но този, който превърна социаллиберализма в работеща идеология на БСП, бе Сергей Станишев. И сега главният въпрос е дали този процес е обратим. На този етап БСП продължава да се държи като социаллиберална и много хора обвиняват Корнелия Нинова за това, но тя няма никаква роля. Социаллиберализмът вкара европейската левица в историческа криза, от която тя може и да не успее да излезе.

- У нас май че само Жан Виденов се опълчи на Сорос и отказа да финансира фондацията му, заради това ли бе свален от власт?
- Когато в България бе внедрено „Отворено общество“ по волята на Андрей Луканов, държавата беше поела един много интересен ангажимент - за всеки вложен долар от „Отворено общество“ държавата се задължаваше да отдели още един долар. Тази формула беше премахната от Жан Виденов и той е човекът, който има най-много причини да бъде мразен от „Отворено общество“.

- Как Луканов докара „Отворено общество“ у нас?
- Той вярваше, че в България се извършва революция. Създаваше се СДС, а БКП бързаше да промени не само формата, но и същината си и Луканов смяташе, че тази работа ще я свърши „Отворено общество“.

- Защо „Отворено общество се свързва винаги със СДС, а не с БСП?
- Свързано е и с двете, но формите на обвързаност бяха различни. В структурите на СДС „Отворено общество“ се възприемаше като приятелска организация, която има майчинската задача да ги стабилизира политически, да ги целенасочва, да им дава посока. Т. е. бе идеологически отдел на СДС. Докато в БСП контактите не бяха по-малки, но там беше прието да стават без ненужна пропаганда. Просто хората на „Отворено общество“ идваха при поредния представител на важно семейство, да го наречем така, и му правеха предложение, на което той не можеше да откаже. А нямаше и причини да се отказва. „Отворено общество“ изпълни голяма задача именно в рамките на БСП, но не организационно, а идеологически и кадрово.

- Как бяха подбирани хора за „Отворено общество“?
- По т. нар. номенклатурен принцип. Всеки от управляващите органи на БКП имаше своя номенклатура, списък от от хора от политбюро, от секретариата на ЦК на БКП и на окръжните комитети. Цялата тази номенклатура бе взета в списъчен състав от „Отворено общество“. И критерият за привличане към „Отворено общество“ бе произходът. Колкото по-висок партиен произход имаш, толкова по-големи са ти шансовете. И затова сега основните кадри на „Отворено общество“ са деца на членове на секретариата, на ЦК на БКП, на окръжни комитети на партията. Не се избираха например осъдени за антикомунизъм. Един човек, който бе лежал 7 години по политически причини, ми разказваше как след като го освободили, като дошло новото време, отишъл при американския посланик да иска виза за Америка. Те му казали - ти ще стоиш тук. В този момент излязъл щастлив, защото му било обещана виза, синът на Любомир Левчев. Така че няма нищо странно. Първо се избират хора, за които много внимателно се преценява дали са подходящи. Например Румен Воденичаров е историческа личност в смисъл, че където отиде, все истории стават. И дълго се чудеха как да се освободят от него. По едно време той беше станал дори главен началник на „Отворено общество“. Но се оказа крайно неподходящ за негов централен стожер. Но лека полека намериха точните хора. На сина на един зам. зав. отдел в ЦК в началото не му дадоха високи постове. По-късно му възложиха да създаде и ръководи Института за пазарна икономика (става въпрос за Красен Станчев, бел. ред). А на един друг, чийто баща беше зам. завеждащ деловодството в ЦК на БКП - това е секретния отдел - да създаде Център за либерални стратегии (Иван Кръстев, бел. ред). Правилото беше - колкото по-висок произход имаш, колкото по-голям партиен началник е бил баща ти, толкова по-големи шансове имаш в „Отворено общество“. В старите кадри на „Отворено общество“ има хора с много интересен произход. И така се създаваше новият български елит - от децата на стария. За разлика например от Френската революция. 30 години след великия терор там не можеше да бъде обвинявана кралската полиция за нищо, както и при руската революция. 20 години след тези революции нямаше как да бъде търсена дългата ръка на царските тайни служби. В тези два примера, които давам, елитите бяха подменени радикално. Нямаше как да бъдеш елит на френския абсолютизъм или руския царизъм и след революцията да продължиш да бъдеш такъв.

- Докато у нас става точно това и дългата ръка на тайните служби на БКП е навсякъде...
- В България стана не смяна на елита, а възпроизводство на елита. Родителите на днешния елит отстъпиха назад, върнаха се в селските си вили и пуснаха напред децата си, които вече бяха получили съответното образование. Десетилетия преди 10 ноември 1989 г. в България се въведе системата на езиковите гимназии. Имаше и училище за особено надарени деца. Т. е. новият български елит след падането на Тодор Живков беше вече отдавна подготвен да заеме нови социални функции. Българската специфика е, че не един елит си е отишъл, а че родителите на сегашния елит са се върнали на село и са изпратили във властните позиции на политиката, държавното управление, икономиката и културата своите деца. Ето точно тези деца бяха успешно издирвани от „Отворено общество“. Няма да забравя как синът на един високопоставен български генерал се яви при мен на „Позитано“ и ми предложи западната фирма, на която той бе представител и доверено лице, да извършва услуги в сградата. И много такива примери - човек ако почне да се замисля, няма да стигне и цял вестник. Просто съвпаднаха две неща - крачката назад на родителите, които дадоха тласък на децата си под лозунга „Това време е наше“. И когато им се напомняше, че лозунгът „Времето е наше“ е на СДС, те презрително се подсмиваха - тези пък кои са? СДС мразеше Луканов, Луканов презираше СДС и обратно - Луканов мразеше БСП, но не я презираше, защото това бе неговата зона за дейност.

- Защо „Отворено общество“ се свързва с кръга „Капитал“?
- Това е малко необичайно за практиката на „Отворено общество“ и на Сорос. Структурите на „Отворено общество“ в Източна Европа се стараеха, и то успешно, да наситят със свои кадри културата, идеологията, медиите и образованието. Нямаше практика да се завладяват отделни звена. Българският политически продължител на „Отворено общество“ е именно „Капитал“. Той беше преди всичко един вестник, докато започнахме да го възприемаме като база кадри на „Отворено общество“. Има разлика с други страни. Например в Унгария те направиха цял университет, та се наложи унгарската власт да ги изпъди.

- Виктор Орбан тръгна в политиката с благословията на Сорос, пък след това го изпъди...
- Точно така. По-късно той промени линията си и ги изгони и досега не могат да му простят. За „Отворено общество може да се говорят много неща, но трябва да се помни, че това е един ляволиберален кръг, без никакви идеологически вражди към бившите комунисти. Смяташе се, че децата на българските социалисти вече са станали либерали.

- Ами сигурно е така, като имаме предвид Христо Иванов...
- Разбира се, той е син на Мария Бойкикиева, видна комунистическа функционерка, която в началото на прехода беше абсолютно антикомунистически настроена. Христо Иванов е момче от много добро семейство, като и един друг, който ми се похвали навремето, че жена му никога не е оставала без домработница. Това са децата от скъпите квартали на София - „Лозенец“, улица „Оборище“. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина. У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно. Но не чак толкова - тези двамата, чиито бащи бяха зам. зав. отдели на ЦК, не можаха да станат световни хора.

- Е, единият как да не е? Пише в световни вестници, издава книги... (Иван Кръстев, бел. ред)
- Това е утешителна премия. Те се опитаха да го завинтят в руската политическа действителност, но той се провали. Те го уредиха в най-престижната руска либерална медия, написа няколко неща, но се оказа, че не може да пише на това ниво, на което пишат другите. Той е човек със средни способности и не казва нищо особено, но навремето се уреди да влезе в списъка на 500-те най-влиятелни човеци по света. Но няма никакви изпълнителни компетенции и той не е фактор, който определя съдбите нито на хора, нито на институции. Като например Сергей Станишев - той е най-успешният. Той има подкрепа от Москва, Вашингтон и Тел Авив едновременно. За него е уредено каквото трябва.

- Какъв е процентът на хората на Сорос в днешния български елит? Сигурно е доста голям?
- В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50 процента съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически и културни позиции в града и в окръга. Например Румен Овчаров, или Бобоковите... Децата на секретариата и на ЦК на БКП, в най-лошия случай децата на окръжните комитети - сега е тяхното време. Това е положението - обществото в България беше и е йерархично. Сега дори е по-лошо, защото вертикалните лифтове са напълно блокирани. Сега нагоре по вертикалния лифт могат да се изкачват само хубави жени или жени със средна хубост и ниска степен на подбираемост, т. е. такива, които не подбират.

Нашият гост
Валентин Вацев е роден през 1950 г. Завършва Философско-историческия факултет на СУ”Св. Климент Охридски”. Преподава геополитика в ПУ”Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор на множество публикации и политически анализи.