Помощ - фабинг! Не гледай в телефона!

Разбираме ли колко е опасно да бъдем прекалено увлечени от смартфона и какво трябва да се направи, за да погледнем към събеседника си

Фабингът може да навреди на вашето психично здраве

Макар че фабингът (phubbing; от англ. Phone - „телефон“ и snubbing - „пренебрежително отношение“) като явление може да изглежда сравнително безобидно, дори и досадно, той всъщност представлява доста сериозна заплаха. Тъжната ирония е, че хората често се разсейват по своя телефон, за да отговорят на съобщение от майка си или да отговорят на бърз въпрос от колегата си („Извини ме, но това е по работа“), тоест те откликват на молба да укрепят социалната си връзка с човек, който е от другата страна на екрана...

Но паралелно с това се разрушава социалната връзка с тези, които седят на другия край на масата. И проблемът е много по-сериозен, отколкото си мислим: оказва се, че над 17% от хората се занимават с фабинг поне четири пъти на ден, а почти 32% са подложени на него 2-3 пъти дневно. Това е много: огледайте се на обществено място и непременно ще видите човек, потънал в своя смартфон точно по средата на оживен разговор.

На много малко хора ще се хареса, когато по време на разговор погледът на събеседника първо сякаш замръзва и минава някъде покрай вас, а след това човекът с обичайното движение на ръката изважда своя телефон от джоба си. Да, точно в разгара на вашия разказ за конфликт на работното място, точно в момента, който смятате, че е особено важен. Но слуша ли ви той изобщо?

Не е изненада, че проучването от 2016 г., публикувано в Computers in Human Behavior, потвърди, че обменът на текстови съобщения с някой друг по време на вашия разговор ги прави по-малко приятни. Това, което наистина е интересно, е едно по-ранно проучване от 2012 г. То показва, че самото присъствие на мобилен телефон по време на разговор, дори ако той просто лежи на масата и никой не го използва, е достатъчно, за да могат хората да усетят че връзката помежду им сякаш се изплъзва измежду пръстите им.

Неотдавнашно проучване на темата установи, че фабингът пряко заплашва четири „основни потребности“ на индивида: чувството за принадлежност, самоуважението, смисленото съществуване и контрола. Лицето, подложено на фабинг, започва да се чувства по-малко значимо, отхвърлено и изключено от живота на своя събеседника. Вредата е нанесена както на приятелството, така и на любовните отношения: в края на краищата, когато прекарвате време заедно и партньорът ви изведнъж започна да се разсейва от емисия в Instagram или съобщение, това може да означава, че в този момент на единение той предпочита някой друг или нещо друго. Но нали всички ние, които сме в близки отношения се нуждаем от пълното и неделимо внимание, което е не само въпрос на уважение, но и на истинска връзка.

Човек, който се занимава с фабинг, особено редовно, страда, но и самият фабър е подложен на отрицателно въздействие. На първо място, разсейвайки се от смартфон, човек не може да се концентрира върху случващото се, което означава, че се чувства по-малко въвлечен в разговора или в текущата дейност. Той не е в състояние да се наслаждава на храната и на компанията на приятели или близки и затова не се чувства удовлетворен. В допълнение, обкръжаващите хора са склонни да смятат хората, които постоянно се разсейват по своя телефон, като невъзпитани, по-малко учтиви и не толкова внимателни и това несъмнено уврежда репутацията на занимаващия се с фабинг.

Би било грешка да атакувате човека който, отново и отново си изважда от джоба си, телефона: вероятно той просто не може да живее иначе. Макар че фабингът не е пристрастяване, но това може да бъде разстройство и знак за проблемно използване на технологиите. Затова, както в много други психологически заболявания, не можете просто да кажете на човек: „Не тъгувай“ или „Не изваждай телефона си“ и той да излезе внезапно от депресия или да се отърве от навика да се занимава с фабинг.

Между другото, фабинга може да бъде както самостоятелно нарушение, така и ясен признак на силно тревожно разстройство: човек не може да се отпусне за секунда и постоянно да чака някакво важно съобщение или обаждане, на което не бива да не отговори. И в това е проблемът: едно проучване установи, че такива хора имат желание да проверяват социалните мрежи за ново съобщение или уведомление, и това е по-силно дори от желанието за секс.

През 2018 г. в Австралия, където възникна този термин през 2012 г., се провежда обширно проучване на навиците на хората по отношение на фабинга, и са интервюирани 385 души. Резултатите от проучването помогнаха да се направят някои интересни изводи.

Хората са по-склонни да подлагат на фабинг членовете на семейството и приятелите, отколкото колегите, т. е. най-близкият им кръг. 62% от анкетираните често гледат в своя смартфон, докато говорят с другите.
От своя страна полът и мястото на живеене не влияят върху това как човек реагира на фабинга: жените и възрастните хора по-трудно понасят това проявление на пренебрежение. Полът и мястото на пребиваване не влияят на навика да се фаби, но младите хора го правят по-често.

Някои социални ситуации са по-благоприятни за фабинг от другите: По-често хората фабят в обществения транспорт, като пият кафе или в обедните почивки на работното място и вкъщи в спалнята до партньорите си, приготвяйки се за сън! Много по-рядко хората използват фабинга по време на работни срещи, по време на хранене със семействата си и по време на лекции и часове.

Скуката играе голяма роля, но тя все пак не е главната причина за фабинг. Страхът да не се изпусне нещо важно, липсата на самоконтрол и пристрастяването към Интернет са много по-влиятелни.

Бърз тест за фабинг - вижте къде е вашият телефон в момента. Ако той винаги е с вас, защото се страхувате да не пропуснете повикване, туит или актуализация на статуса, вие сте в зоната на риска. Други ярки признаци, че се занимавате с фабинг, е навикът да водите два разговора едновременно (лично и на вашия смартфон) и навика да изваждате телефона си, дори когато не е много уместно (да го поставите на масата до вас по време на вечерята „за всеки случай“). Разпознахте ли се? Не се обезсърчавайте, създаването и спазването на набор от строги правила могат да ви помогнат да формирате нови навици.

Например, вземете за правило, че храненето никога не трябва да се придружава от джаджи при никакви обстоятелства. Решили сте да се храните? Махнете телефона си. Разсейващи известия? Изключете звука.
И дори ако в началото ви се струва, че сте без ръце, всъщност оставете телефона в колата, сложете го в чекмедже или чанта и забравете за него - това е добре. Няма нищо страшно. Каквито и сигнали или актуализации да се появят там, те няма да отидат никъде.

Превърнете игнорирането на телефона си в игра - например измервайте времето, което прекарвате без смартфон, на часовника, постепенно го увеличавайте. Успяхте ли? Подарете си малка награда и предизвикайте отново себе си.

Въведете в своя живот медитацията и всяка друга практика, която може да ви помогне да тренирате вашата способност да задържате вниманието.

И накрая, ако сте осъзнали проблема, но все още не можете да се сдържате по никакъв начин, правилното решение е да говорите с терапевт или психолог: те могат да ви помогнат да се научите как да пренасочите енергията и да разберете какво е причинило този навик. За мнозина тази тъжна история започва с опит да се избяга от реалния свят и да се отпуснат в края на тежкия ден, но с течение на времето прекомерната употреба на смартфона може да доведе до появата и влошаването на симптомите на депресия и ниска самооценка.

За да подтикнете по мълчалив начин един хроничен фабер да се спре, опитайте се да дадете добър пример. Отстранете собствения си телефон, не го поощрявайте да ви показва каквото и да е на неговата собствена джаджа по време на разговора ви. Човекът може да не е наясно, че прави нещо нередно, така че е изключително важно да се озвучи проблема. Но без обвинения! Вместо това кажете, че не ви харесва подобно поведение, а след това помогнете на човека да развие по-добри навици.

Фабингът е проблем на импулсите, така че е необходимо време, за да започнете да се съпротивлявате на импулсите и научените модели. Проявете търпение, разбиране, но бъдете твърди. Не забравяйте, че най-вероятно фабера няма за цел да ви изключи: напротив, той търси включвания, но само малко не където трябва.
Фабингът е научено поведение, което отскоро се е превърнало в проблем, но от него може да се откажете. Да, ще ви отнеме време и работа върху себе си, но вашето психично здраве и отношения ще ви благодарят.

(Превод за “Труд" - Павел Павлов)