Серес преживява голям разцвет в епохата на Византийската империя

Зевс избягал в Тасос, след като отвлякъл прелестната Европа

Едно пътешествие в Егейска Македония не би било пълно, ако не се обходи още една посока. Става дума за красивия път, който пресича невисоките планини на югоизток от Кулата. Той минава през историческия град Сяр или Серес на гръцки език, за да достигне до великолепния Кавала на брега на морето. Оттам с ферибот ще отидем до най-близкия егейски остров Тасос.

Някой може да реагира - но как, нима в случая не става дума за Беломорска Тракия, а не за Македония. Според административното деление на днешна Гърция тези територии са разположени в областите “Централна Македония” и “Източна Македония и Тракия”. Кавала е последната македонска нома на последната област.

Сяр се намира само на няколко десетки километра от българската граница и все още пази много исторически забележителности. Според писмените данни селището е основано от тракийското племе сириопеони, чието име носи. При похода на персийския цар Дарий I през 492-490 г.. пр. Хр. неговият пълководец Метабаз преселва този народ в Азия. Серес е споменат и от големите историци Херодот и Тит Ливий.

Градът преживява голям разцвет в епохата на Византийската империя, когато заема ключово място. През VI-VII в. на близкия естествено защитен хълм се появява мощна крепост, която става негова цитадела. Тя е оградена със здрава стена и има издължен вретеновиден план с посока изток-запад. В императорски златопечатни документи от първата половина на ХIV в. е отбелязан крепостният управител Лъв Азанит. По-късно градът е във владение на сръбския деспот Углеша, а през 80-те години на столетието е превзет от османските турци.

Сяр често е споменаван във връзка с войните между България и Византийската империя. Особено интересно е описанието на обсадата му от войските на цар Калоян през лятото на 1205 г. Българският владетел току-що е разгромил основните сили на Латинската империя в прочутата битка при Одрин. Тогава в града се е укрепил голям отряд на латинските рицари, командван от видния барон Юг дьо Колини. Двете армии се срещат пред стените на Сяр в класическо насрещно сражение. То се води ожесточено до момента, когато Юг дьо Колини е убит с точен изстрел на стрела, преминала през забралото на шлема му. Латинците побягват, но не успяват да затворят вратите и българите проникват в града.

Оцелелите рицари начело с маршала Гийом д’Арл се затварят в цитаделата. Тогава цар Калоян я обсажда по всички правила на военното изкуство, което той познавал до съвършенство. Край замъка са разположени каменометни машини, сриващи планомерно стените. Най-голяма била тази срещу портата от изток. Същевременно българските воини се катерят по стълбите, подпрени до зидовете. Накрая кръстоносците не издържат и капитулират безусловно.

Макар и в руини, здравите стени на замъка се запазват и днес са истинска атракция. Може да се различи и атакуваната от цар Калоян източна порта, която много добре е описана от османския пътешественик Евлия Челеби през ХVII в. Близо до нея е Голямата кула за последна защита на бранителите при превземане на крепостта.

Продължаваме пътя си и през живописни проломи достигаме до Кавала. Това е третият по големина град на съвременна Гърция. Намира се в подножието на планината Символон и на брега на изключително красив залив. От една страна Кавала е модерен град, но от друга е съхранил духа на своето минало. Достатъчно е човек да се разходи по калдаръмените улички на старинния квартал Панагия, за да се върне столетия назад.

Над всички сгради се откроява хълмът със старинната крепост. На това място е съществувало мощно укрепление още през римската и византийската епоха. Днешният си вид обаче то добива през 1530 г., когато султан Сюлейман Великолепни нарежда старите стени да бъдат демонтирани и да се изгради ново фортификационно съоръжение. Друго творение на този владетел е уникалния акведукт Камарес, чрез който градът бил снабдяван с вода.

Историята на селището започва в VII в. пр. Хр., когато колонисти от близкия остров Тасос стъпват на брега и го основават под името Неапол. Той става важно пристанище и естествена врата към южните склонове на Родопите, както и към намиращите се там златни рудници. Още към края на VI в. пр. Хр новосъздаденият град сече монети с образа на Горгоната Медуза. При нашествието на персите в началото на V в. пр. Хр. Неапол се свързва с Атина и става член на основания от нея морски съюз. Тези отношения се поддържат чак до 340 г. пр. Хр., когато Филип II Македонски покорява тези земи.

Античното селище продължава своя живот и през епохата на Византийската империя. Тогава обаче градът получава ново име - Христополис. През ХIII-ХV в. той попада ту в ръцете на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, ту на сърбите или венецианците. Както свидетелства византийският хронист Георги Акрополит, в него се заселват все повече българи, които го наричат с името Морунец. В 1387 г. той е завладян от османските турци, а през ХVI в. получава и днешното си име.

От Кавала ние можем да прескочим до три великолепни антични града, чиито руини се намират съвсем наблизо. Само на няколко километра са останките на Филипи. Той също е основан от колонисти от Тасос, но по-късно получава името на самия Филип II Македонски. Градът преживява разцвет в римската и византийската епоха. Днес могат да се видят високо запазените руини на форума, театъра, различни езически храмове и християнски църкви. Филипи е особено известен с битката, която става край него през 42 г. пр. Хр. и до голяма степен предопределя историята на Рим. Тук армията на Октавиан Август и Марк Антоний побеждават убийците на Цезар, Брут и Касий.

При вливането в морето на Струма и Места пък се намират древните Амфиполис и Абдера. Първият е изграден в V в. пр. Хр., а днес край пътя може да се види статуята на неговия лъв-пазач. В делтата на Места пък е прочутият град Абдера, създаден в 656 г. пр. Хр. от колонисти от малоазийския полис Клазомоне. През VI в. пр. Хр. селището е разрушено от местните тракийски племена, а после е възстановено от Анакреон и водените от него хора от град Теос в Мала Азия. Абдера е дала на света видните философи Демокрит и Протагор, както и философа Хекатей.

Нашето пътешествие ще завърши на приказния остров Тасос с неговото изключително историческо наследство. Според легендата на него избягал върховният бог Зевс след като отвлякъл прелестната Европа. В VIII-VII в. пр. Хр. тук се заселват гръцки колонисти от остров Парос. Те основават голям град със същото име и мощен Акропол. Тасос бързо става водеща икономическа сила и създава много селища по континенталните брегове. През средновековието той е важна византийска крепост, а през ХV в. е собственост на благородническата фамилия Гатилузи. Турците го завладяват едва в 1479 г.