На 24 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за петък, 24.01.2020

СЗО: Китайският коронавирус все още не представлява глобална опасност

Индийски гуру идва в България Помага на Део да спре с наркотиците и дава енергия на Деси Добрева

Мария Захарова: Призоваваме България да работи с руските власти по случая Гебрев

Рекламна гавра с болките на хората Фалшиви герои са лицата от онлайн кампанията на „ Flexa Plus Optima”

САЩ спират временните визи за бременни жени

Намаляват таксата за хазартните игри (обзор) Налогът ще бъде 25% от разликата между залозите и раздадените печалби

Словашкият министър на екологията подаде оставка след пиянски скандал

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 24 януари 2020

Банките вдигат такси заради ниските лихви

Мерки за засилване контрола върху вноса на отпадъци обсъди министър Димитров с рециклиращия бизнес

Европейската комисия по конституционни въпроси одобри сделката за Брекзит

Младите плащат с 25% повече за обзаведено жилище Купувачите до 35 години предпочитат нови сгради

Пекин отмени Нова година

Правителството е правителство, сиренето – с пари Ако големите вериги се откажат от печалбата за хляба, ще фалират малките предприятия

Първият закон, който всеки икономист научава, гласи „Ресурсите са оскъдни“. Първият закон, който повечето политици научават, пък казва „Забрави първия закон на икономистите“.

Това наблюдение на легендарния американски икономист и политически анализатор Томъс Соуъл се потвърди за пореден път и в българската действителност. Този път от министъра на земеделието Румен Порожанов. Въпреки трите си висши образования по икономика, политикът Порожанов е забравил, че и хлябът, и сиренето не се появяват от въздуха с щракване на пръсти, а са резултат от вложение на природни ресурси и човешки труд, които винаги имат алтернативно приложение, от което икономическите субекти са се отказали.

Да преговорим какво са хлябът и сиренето от икономическа гледна точка – всекидневно купувани продукти, които са сравнително хомогенни откъм качествени измерения, чиято марка трудно се изгражда като нещо релевантно в съзнанието на потребителя посредством комуникационни инструменти като реклама. С по-прости думи казано – няма значение дали ще кръстим белия хляб „Марка А“ или „Марка Б“, за потребителя белият хляб е един и същ. Това обуславя цената като решаващ фактор при решението на потребителя за покупка, което от своя страна води до висококонкурентен бранш с ниски към нулеви маржове.

Нека си припомним и каква е ролята на маржовете. Икономическата им роля е много по-голяма от това просто да бъдат задоволени „алчните и коравосърдечни капиталисти“, както вероятно кънти в съзнанието на някои опозиционери вляво и на някои патриотични управляващи партньори със страст към Русия и „Дом Периньон“.

От маржа на всеки продаден хляб и всяко продадено сирене предприемачите покриват своите твърди разходи, които не зависят от произведеното количество продукти – наема на производствените помещения / търговските площи, твърдите заплати на работниците, лихвите по заеми и т.н.

Правителството в лицето на министър Порожанов се опитва да се договори с големите търговски вериги да работят без марж при хляба и сиренето. Дори да приемем, че те могат да си позволят да се откажат от него без да съкращават равностойната сума разходи (например уволнявайки работници), това не означава, че тази държавна намеса ще се размине без тежки негативни ефекти върху бранша. За разлика от големите търговски вериги, които имат широка палета от продукти, чрез която да компенсират липсата на маржове при хляба и сиренето, то малкият и среден бизнес, който е фокусиран само върху ограничено количество продукти, няма къде да бяга. Ако големите вериги осъществят предложението на правителството, мнозинството потребители ще си купуват хляб и сирене само от тях. Много от семейните пекарни и кварталните магазинчета ще трябва да работят на загуба или да затворят.

Далеч по-адекватно звучи предложението на опозицията за намаляване на ДДС за конкретните продукти, което ще остави по-голям ресурс на разположение у българския данъкоплатец. Предвид силната конкуренция при хранителните продукти, от едно такова намаление ще спечели главно крайният потребител.

Друго адекватно предложение от години се повтаря от някогашната парламентарно представена дясна опозиция – източниците на природен газ трябва да се диверсифицират, за да може цените му в България да са по-ниски, а с тях и цените на основни продукти като хляба и сиренето. И двете предложения, идващи от коренно различни идеологически полета, са в пъти по-ефективни от квази-ценовия контрол, който държавата в лицето на министър Порожанов се опитва да наложи.

Две десетилетия след като ценовите контроли и безконтролната инфлация на паричното предлагане при правителството на Жан Виденов съсипаха икономиката на България, предизвикаха глад и километрични опашки за основни продукти и докараха страната до хуманитарни помощи от чужбина, някои уроци явно са забравени. Държавната намеса в икономиката и ценовите контроли водят до недостиг и фалити.

В “Богатството на народите” (1776) Адам Смит правилно отбелязва, че не благоразположението на пекарите към нас ни осигурява вечерята, а тяхното преследване на собствения им интерес. Повече от 200 години капитализъм в Западния свят доказаха, че Адам Смит е прав и свободният пазар работи най-ефективно при разпределението на оскъдни ресурси и води до най-голямото благоденствие за един народ.

Благоденствието за българския народ, за съжаление, ще се отложи, докато водещите политици вляво не се отучат да мислят за обиране на мандри, а водещите политици вдясно не спрат да предлагат ценови контроли, било то и на стоки от първа необходимост.

 

Храната в Румъния – най-евтина

Най-евтина е храната в Румъния. Там цените на основните храни и безалкохолни са само 62% от средните за ЕС. След това е Полша, където цените на храните са 65% от средните за ЕС. България остава чак на трето място по евтини храни като у нас цените са в размер на 73% от средните за Общността. Оказва се, че в Румъния и Полша човек може да се прехранва доста по-лесно отколкото у нас. Най-скъпа е храната в Дания (с 50% над средното за ЕС ниво), Швеция (+26%) и Австрия (+35%).

В България обаче са най-евтините дрехи, алкохол, цигари, хотели и ресторанти в ЕС. Цените на дрехите в България са с 20% по-ниски от средните в ЕС. Алкохолът и цигарите са с 44% по-евтини от средното ниво, а ресторантите и хотелите са с 55% по-ниски цени.

*Авторът е завършил бизнес администрация в Хумболтовия университет в Берлин, член на Българското либертарианско общество.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Какво показва написаното: Че дори да си завършил Хумболтовия, пак може да си тъ*пак. Не бих искал да обидя автора, но той ни обижда с елементарните си разсъждения и опита му да ни чете лекция по елементарна политикономия. Разбира се опитите на Порожанов са си голяма тъпотия. Още по-голяма е наглостта на пекарите с опитите им да се изкарат някакви благодетели на човечеството и как работели на загуба вече десетки години. Къде бяха те миналата година, когато цената на житото спадна с 70 лв, защо цената на хляба не ппадна? Защо не ни кажат колко е себестойността на кило хляб и че надценката им е поне 100%, както на всички хранителни стоки. Момченце от „Хумболтовия или по-скоро Хайделбергския, излез от София, разходи се по борси, пазари и виж как стоят нещата. Общото между всички е ненаситната алчност и ламтеж за бързи пари.

  2. Правителството си е правителство,а сиренето е с пари. Така е правилно да се напише заглавието. Авторът си пише,както са му казали.

  3. Хм тоя автор е пьлен идиот говори за Виденов че то той ли деле виновен или западное разработки а? А Сега верните спокойно могут да продават хляба и без печалба долг производителя не губи нищо варианта му Си плаща на него болото е че нямаме малки части пекарни кои-то да правят истинаски хляба Като тоя по фурнитуре при Бай Тошо

  4. BE Q VYRVETE MEINATA S YIQ USA UCHENIQ I POSTANOVKI MI XAIDE CELTA E ZNAEM KO NI PRAVI TOQ NA LUDI 2030 BYLGARIQ UMIRA VURVETE MEINATA SI BOKLUCI PLATENI

  5. В Германия и Финландия, вероятно навсякъде, има пунктове за безплатна храна, а в България се рови в кофите. Не без усилието на 100годишната партия. Която шефка яростно защитава чилийският тип пенсионни фондове, които намалят пенсиите с един милиард. Тази храна в Германия е с изтекъл срок на годност от търговците, но политиците капиталисти искат глад да има, за да се натискът работниците за ниски заплати и въпреки тормозът.

  6. Житото е 30 стотинки, хляб се пече за 10ст в пекарна за 100лв. И хлябът излиза 50ст. Ако мелницата ви и пекарната издържат 600 хляба време, хлябът ще ви е 1лв.

  7. Хлябът бил по-евтин в Полша, а имат два пъти по големи заплати и 19% фирмен данък и 40% върху лични доходи.

    1. газта е на същата цена от газпром

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.