На 23 май 2019 да почерпят

Лидерът на Камарата на общините в британския парламент подаде оставка заради Брекзит

Златна гъска храни „еколозите“ Прибират милиони евро за опазването на „застрашения вид“

НАТО обяви, че срещата на върха в Лондон тази година ще бъде на 3 и 4 декември

Генералният директор на ЮНЕСКО идва в България

Балъков се разделя с „Етър” с емоционално обръщение към феновете

Партиите си надписват сметката по закон Държавните субсидии са постоянно завишавани над определения размер още от 2002 г.

Стоичков дари Албер II с албум и екип

Данъци за отдаване на апартамент и кола на туристи

За 24 пъти бяха връчени отличията „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство

Маршал Халифа Хафтар отказа предложение за примирие в Либия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 23 май 2019

Събират три месеца оферти за АЕЦ „Белене” (обзор) Интерес има от компании от Китай, Франция и Русия

Вижте документалния филм на Би Би Си за отвлечените деца от норвежката служба за закрила на детето „Барневерн“ (видео със субтитри)

137 млн. лв. кредити дръпнали студенти Теглят средно по 9584 лв., cумите се отпускат само за обучение у нас

Преди 5 май: Страх, популизъм, неизвестност Апатията на гласоподавателите в Северна Македония може да направи избора за президент нелегитимен

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Посланието на всички е едно единствено: Гласувайте!

Вече не неизвестността кой от двамата кандидати за пети президент на Република Северна Македония ще спечели балотажа на 5 май е определяща в предизборната кампания. Нещо друго се налага, и то става все по-очевидно и очертано – това е страхът, че изборът на новия държавен глава на страната може да се окаже нелегитимен. Затова, както виждам, основният призив и на Стево Пендаровски от СДСМ и коалиция, и на Гордана Силяновска – Давкова от ВМРО-ДПМНЕ, пък и на техните щабове и на партийните им лидери, е един-единствен: Излезте за да гласувате!

Всеки гласоподавател чрез бюлетината има право да изрази отношението си към противника, към партията, която стои зад него, към нейния лидер, към властта изобщо и към всичко друго на света, само нека отиде до избирателната секция и я пусне. Бяла бюлетина пускайте, само я пуснете.

Да, страхът от възможността цензът от 40 процента от общия избирателен списък гласували, който изборното законодателство изисква за да бъде признат резултата от вота, да не бъде достигнат сега кара партийните щабове да преосмислят стратегията си от първия етап на кампанията, която започна на 1 април. Двете седмици от 21 април до 5 май, когато е балотажът, е време, изпълнено с аритметики как може онези около 720 хил. гласа, които са тези проклети 40 процента, могат да бъдат осигурени и Пендаровски – повече, и Гордана Силяновска-Давкова, по-малко, да имат шанса да сменят Георге Иванов в резиденцията му под хълма Водно край Скопие. В оборот се въртят едни бакалски, или кухненски, както искате ги наречете, сметки, че сборът от гласовете, дадени на първия тур на 21 април за двамата кандидати от балотажа, е далече по-малък от тези, които са необходими за да бъде признат изборът за редовен. Вярно, няма никакво съмнение, че на първия тур подкрепа и на Стево Пендаровски, и на Гордана Силяновска-Давкова, дадоха предимно твърдите ядра на партиите, които ги излъчиха. Нищо повече. Дори ако се направи сравнение с предишните избори за президент в суверенна Република Северна Македония, ще се види, че и Киро Глигоров, и Борис Трайковски, и Бранко Цървенковски, и „двумандатният“ Георге Иванов са били подкрепени от повече гласове от тези около 720-730 хил. толкова нужни гласа. При това става дума за президентски вот, който, като по правило, изкарва пред урните по-малко хора, отколкото парламентарните или местните избори, да речем. Затова вероятно лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски толкова често, анализирайки резултата на „неговия човек“ проф. Гордана Силяновска-Давкова, прави аналогии какво би било, ако нейният резултат би бил на парламентарни или местни избори.

Цели 47 общини от всичките 61 за цялата страна биха били в ръцете на ВМРО-ДПМНЕ, казва Мицковски, което би било не само реванш за катастрофалната загуба преди година и половина на местния вот, когато „противникът“ СДСМ на Зоран Заев им остави само пет общини, при това незначителни. А е и сигурен знак, че влиянието на властта в лицето на коалицията СДСМ и Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/ на Али Ахмети пада и че щом това е така, хайде на предсрочни парламентарни избори да видим „кой кой е“.

Ако подобни аналогии, изразени публично, са предназначени повече да предизвикат психологически ефект най-вече вече заради различната специфика на президентския и местни вот, един друг „аритметичен“ факт си заслужава сериозния анализ. Между 180 и 200 хил. гласа от своята подкрепа на местния вот на 11 декември 2017 г. е изгубил управляващият СДСМ при гласуването на 21 април на първия тур на президентския вот.

На какво се дължи този отлив? На неподходящия кандидат за държавен глава в лицето на Стево Пендаровски, представен като непартиен и независим, но в същото време с факти в биографията, които потвърждават неговата идейна и фактическа привързаност към лявоцентристката опция в Северна Македония, олицетворявана от СДСМ на Зоран Заев. Нали същият Стево на предишния вот преди пет години бе кандидат на СДСМ, когато загуби битката от отиващия си вече Георге Иванов.

Или пък сегашната апатия се дължи на грешки в предизборната кампания, макар че тя бе проведена по всички правила в такива случаи.

Или може би причината, в края на краищата, е в загубата на доверие към начина на упражняване на властта от правителството на Зоран Заев, лидер на СДСМ и премиер, от неговото неглижиране от вътрешно-политическите и икономическите и социални проблем за сметка на битката му, която води за гарантиране на евроатлантическата интеграция на държавата с промененото име Република Северна Македония. Още повече, че един от считаните от Заев и от подкрепящата го международна общност крупни успехи – подписването на Договора с Гърция от Преспа, внесе повече противоречия във вътрешно-политическия дебат и се превърна в основна тема на цялата предизборна кампания.

Дори Договора с България, подписан от Заев и Борисов на 1 август 2017 г. в Скопие остана някак си на заден план на фона на острата, на моменти непремерена дискусия по отношение на договореностите с Гърция. Пък и какво да му гледаш и да спориш на „нашия“ договор – интересът към него избухва спорадично тогава, когато се проведе поредното заседание на съвместната комисия за история и образование и съгласно внимателно дозираните съобщения за нейната работа, която ни се предоставят, си правим сметка „вървят“ ли отношенията между София и Скопие или пак се мотаем при различния прочит на историята.

Хитро го измислиха политиците, както вече сме споменавали тук – фокусираха всичко върху работата на комисията, стовариха цялата отговорност върху плещите на членовете u, създадоха си комфорта да имат развързани ръце и да правят каквото си искат. Няма лошо, само че защо не могат да ни убедят, че правят точно това, което трябва и както трябва…

Страхът от абстиненция на избирателите на балотажа на 5 май се подхранва и от календарното съвпадение на изборния ден със серията празници, които в Македония тачат „както едно време“. Първи май си е първи май, на втори всички отиват „на май“ – значи на излет, или пикник, или както искате го наречете. Димят скари по ливадите, извън населените места, изстудяват се бири в рекичките наоколо, песни се пеят, а може и малка дрямка под дебела сянка да се случи… Пък и следващите дни са прекрасна възможност празникът да се слее и да се превърне в няколкодневна възможност да се отскочи до плажовете на любимата им Гърция, или някъде другаде… Избори ли? Я, стига…

В търсене на изход Заев и щабът на Пендаровски предприеха превантивни мерки, които дори не намирисват, а са си чист популизъм. Специализираната Антикорупционна комисия им поднесе на тепсия прекрасен повод – разкрития, че двама от министрите в кабинета на Заев (вярно, и двамата са албанци от ДСИ), но и двама негови партийни съратници са използвали влиянието си и са назначавали на държавна служба близки роднини. Ама, масово… което пък противоречи на обявената от Заев борба с непотизма, тоест, с шуробаджанащината в държавното управление и администрация. Затова онази вечер на митинга в подкрепа на Пендаровски в Прилеп, Заев се закани, че започва чистка и като първа стъпка прикани посочените от антикорупционерите да вземат мерки.

Премиерът призова и назначените роднини сами да си тръгнат и да напуснат заеманите от тях досега места в държавната администрация. Даже да не чакат да мине балотажа на 5 май, а веднага, сега, да го сторят.

Че цензът от 40 на сто „гори“ и че и този път вотът няма да бъде „скандинавски“. А онези от Европейската комисия само това чакат за да отложат датата за начало на преговори за членство, обещана за месец юни тази година.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Даже гъбите са по важни от ценностите дет разни отрепки ни продават…

  2. Македонският народ не е глупав и няма да отиде на тези избори .
    Западната пропагандва машина лъже че има изборна активност.
    Под 40 % няма как да са легитимни изборите и тези уж кандидати но работещи за чужди служби , няма как да са легитимни.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.