При толкова много величествени проекти Земята се оказва прекалено тясна, за да ги поеме

Когато не знаеш накъде си тръгнал, винаги стигаш там, където не искаш

В своето първо обръщение към Камарата на представителите, вече като премиер-министър, Борис Джонсън заяви, че настъпва нова ера и той ще направи Великобритания „най-великата“ страна на планетата... Няма как да не се направи релация с американския президент Доналд Тръмп, който управлява вече почти един президентски мандат под лозунга да направи „Америка велика отново“, руският президент Владимир Путин, който връща „величието на Русия“, китайският председател Си Дзинпин, изграждащ нов планетарен проект „Великият път на коприната“, та дори и комшията Ердоган, който постоянно на митинги заявява, че се стреми да върне величието от времената на Османската империя. При толкова много величествени проекти някак Земята се оказва прекалено тясна, за да ги поеме.

Бягството към крайните популистки заявления, на ръба на реалностите, примесено с историческо фентъзи говорят за липса на идеология, привършване на ресурсите и най-вече на парите. При толкова величествени проекти е почти неизбежно те да се конфронтират един с друг пак поради същите липси на пари и ресурси, а и както отбелязах, на ограниченото ни планетарно жизнено пространство. За да осъществи величествения си план Борис Джонсън заяви, че на първо време му пречел ЕС. От самото си избиране единственото, с което ни занимава, е темата за лошия Съюз, който скоростно трябва да се напусне и то само с ползи за острова. Естествено валутните пазари реагираха отрицателно, британският паунд се срина рекордно, много от производителите отново започнаха да търсят сигурния пазар на континента, работещите европейци, сред тях и стотиците хиляди българи, отново се притесниха от резките изказвания на новия премиер. А те не бяха никак малко и все в рязък и нападателен тон.

Джонсън заяви, че досегашното споразумение е „мъртво“ и той ще постигне едно ново при което.... „В сърцевината ще бъде зона за свободна търговия, което ще ни позволи да си върнем контрола над митата и над нашите закони, и да правим някои неща по различен начин, който ни устройва“, добави премиерът.

Както виждаме и дума обаче не става за свободното движение на хора, основното което искат Северна Ирландия и Шотландия, както и гражданите на ЕС. При референдума за Брексит основно гласуваха англичаните, докато североирландците, шотландците и Уелс бяха за оставане в ЕС, откъдето идват и доста сериозни субсидии за техните райони. Относно Шотландия при посещението си тази седмица Джонсън отхвърли възможността за нов референдум, даже го обвърза с философско-житейски мотиви. Не можело такова нещо да се предприема повече от веднъж през един човешки живот, веднъж при едно поколение. На тази база хората тогава вече дали гласа си и щяло да бъде тотално погрешно да се наруши това обещание пред народите на Шотландия и Обединеното кралство и да се прави нов референдум... Винаги е добре политиците да разсъждават върху осмислянето на човешкия живот и преходността на всеки един, но в случая някак си тези съждения заобикалят факта, че вотът шотландците го бяха дали през вече далечната от политическа гледна точка 2014 г. и то при положение, че останат като част от ЕС. Когато обаче по силата на вътрешнополитическата тежест на обстоятелствата се променя бъдещето на поколения шотландци нещата за тях стават много съществени. Затова и тяхната премиер-министър Никола Стърджън директно заяви, че ако нещата стигнат до Брексит без споразумение с ЕС, ще настоява такова гласуване да бъде проведено.

Видно е, че Шотландия трудно може да си позволи този премиер, но и Лондон не може да си позволи да загуби Шотландия и то не само поради политически причини. Шотландия дава над 35% от БВП на Кралството. Тук са нефто-газовите платформи в Северно море и Северния Атлантик. По сложна система от нефтопроводи и танкери нефтът се доставя до терминала Сълъм-Во (Sullom-Voe Terminal) където се натоварва на танкери за по-нататъшното му транспортиране. Едва ли можем да си представим какво ще представлява BP - British Petroleum без тези огромни източници на суровината. Трудно можем да си представим и Royal Navy - Кралската флота без военноморската база Клайд във Фаслейн, Шотландия. Там са базирани четирите атомни подводници 10-а ескадра, единствените носители на ядрено оръжие на Великобритания. След 1998 г. са премахнати всички останали компоненти на ядрените сили и страната разчита само на тези подводници. Всяка една от тях е въоръжена с 16 американски ракети Трайдент II (UGM-133A Trident II (D5). Все неща, от които ако се загубят, няма как да се стане „най-великата страна на планетата“.

За Северна Ирландия е писано и говорено много. Основното е, че ЕС си запазва правото да въведе временни ограничения, „защитна мрежа“ и митнически контрол по границите си с Великобритания, ако започне масиран дъмпинг на стоки от държави, с които ЕС няма споразумения за свободна търговия, напр. Китай. Това влиза в противоречие с Белфасткото споразумение между Лондон и Ирландската революционна армия (ИРА), известно като „Споразумението от разпети петък“, даващо автономия на Северна Ирландия и премахващо границата u с Република Ирландия. Граница принципно има, но по 500 километровата дължина има 250 пропускателни пункта, които са само маркирани. Евентуалната възможност за отделяне на Северна Ирландия веднага активира Демократичната Юнионитска партия, която е основно против отделянето на Северна Ирландия. Партията на Джонсън няма мнозинството да управлява и това правителство се крепи само на подкрепата от партията на юнионистите.

Това сериозно ограничава полето за маневри, ако новият премиер, по един или друг начин, се опита да изведе Великобритания от Евросъюза. Още повече ако Борис изпълни заканата си да изведе страната с „твърд“ Брексит. Тогава границата веднага ще бъде поставена. Още повече, че ЕС е сириозно притеснен, тъй като на Великобритания u се предлага едно търговско споразумение от страна на САЩ, което на практика отваря страната за всички американски ГМО продукти, третирани с антибиотици и хормони животни, обработваното с хлор пилешко, все неща под забрана в ЕС. Относно тази „феноменална сделка“, както я нарече Доналд Тръмп, която изглежда уж като протегната ръка в труден момент. Британските експерти заявават,че това поставя Великобритания в условие не само да отвори напълно пазарите се, но и да изпълнява всички изисквания на САЩ в международната търговия, вкл.до това бъдещите търговски споразумения с Китай, Виетнам, Индонези и др.да бъдат одобрявани от Вашингтон. Положение не на „най-великата страна“, а на „младши партньор“.

Много често се прави аналогията между Борис Джонсън (а и той самият я поддържа) и Уинстън Чърчил, за който обаче англичаните казват, че е спечелил войната, но е загубил Империята, като я е предал даром в ръцете на американците. Колкото и да ни се вижда уверен в своите изявления новият премиер, пред него има много малко варианти за действие. Това е така, защото британското общество наистина е разединено и разликата е толкова малка - 1,2%,че никоя партия не може да прокара решение, което да не бъде атакувано. От друга страна ЕС не може да си позволи да подпише споразумение само с негативи за своите граждани и по този начин да стимулира дезинтеграцията вътре в съюза.

Така че отстъпките от Брюксел също са силно ограничени. Трябва да се отбележи също, че предоговаряне на части от споразумението, както иска Джонсън, също са невъзможни защото или имаме цялостно споразумение, или нищо. Планът следва да се приеме отново в пакет от всички 27 страни членки. Извън популистките изявления до 31 октомври единственото възможно положително развитие са преговорите за парите. Така всяка от страните ще е отстъпила малко, както и всяка ще е получила нещо. Класическото опраделение за добра сделка. Иначе новият британски ексцентричен премиер може да изпълни на практика старата аксима че: Когато не знаеш накъде си тръгнал, винаги стигаш там където не искаш.