Пренаселеността на Земята - имаме ли нужда от друга планета или това е мит?

През 2021 вече сме 7,7 милиарда. Какво ще стане, когато минат още 30 години...

За 30 години от един човешки живот населението на планетата вече два пъти „добавя“ по един милиард. През 1999 г., населението на света достигна 6 милиарда. През 2011 г. беше премината летвата от 7 милиарда души. Днес, през 2021 вече сме 7,7 милиарда. Какво ще стане, когато минат още 30 години? Според изчисленията на ООН, в рамките на пет години, ако динамиката на нарастването на населението не претърпи драматични промени, на планетата ще има 8 милиарда жители. И тогава какво? Пренаселеност, липса на вода и храна, да не говорим за други ресурси и вълни от бежанци? Или наистина не е толкова страшно?

Страхът, който ни съпътства през цялата ни история

Как мислите, колко хора са живели на планетата, когато са били написани тези думи: „Населението ни е толкова огромно, че Земята едва ли може да го издържи“? Изглежда, че са казани съвсем наскоро. Но това са думите на картагенския писател и богослов Тертулиан, живял в края на II и в началото на III век от н.е. И те са казани, когато населението на света едва достигаше 300 милиона.

В същото време Тертулиан, подобно на мнозина, които ще говорят по този въпрос по-късно, видя в глада, войните и епидемиите инструментите, с които нашата планета трябва да отстрани излишното население. И периодично ги използва.

Показателен пример е Юстиниановата чума, първата регистрирана пандемия от чума, която обхваща цялата територия на тогавашния цивилизован свят. В течение на 2 века тя се проявява под формата на отделни епидемии и достига своя връх в средата на VI век от н.е., отнемайки живота на около 125 млн. души.

Доста дълго време населението на света нарастваше с относително скромни темпове. Отрицателните фактори, които стимулират смъртността и не позволяват на раждаемостта да ускори растежа на населението, придружават човечеството до средата на XVIII век.

Нашето население достигна първия милиард едва през 1804 г. - годината на провъзгласяването на Наполеон Бонапарт за император на Франция. Ще изминат още 123 години и едва през 1927 г. населението на света ще се удвои. В 1927 година на Земята вече живеят 2 млрд. души.

До следващия милиард са само 33 години. Втората световна война току-що е спряла и към 1960 г. населението нарасна до 3 милиарда. И по-нататък става все по-бързо: за 14 години, през 1974 г., вече са 4 млрд. (още едно удвояване). След още 13 години (1987) са 5 млрд., а след 12 години (1999) са 6. Само за XX век населението на света се е увеличило с 4,41 млрд.: от 1,65 млрд. през 1900 г. до 6,06 млрд. през 2000 година.

Така само през последния век населението е нараснало 3,7 пъти. И това въпреки двете световни войни и най-масовата пандемия от грип в историята на човечеството. От една страна, населението нараства с тревожни темпове, но от друга, нищо катастрофално не се случва.

От Малтус до Римския клуб

През 1798 г., когато човечеството беше много малко преди първия си милиард, в Англия беше публикувана книга, която повлия на съзнанието на мнозина, притеснени от проблема с пренаселеността на планетата. Наречен е „Опит за закон за населението“, а името на нейния автор ще се превърне в нарицателно в продължение на много години - Томас Малтус. Освен свещеник той е известен и като учен - демограф и икономист.

Малтус твърди, че ограничените ресурси неизбежно водят до бедност, глад и социални сътресения. Ако растежът на населението не се ограничи по някаква причина, тогава населението ще се удвоява на всеки четвърт век и следователно ще расте експоненциално. Производството на храни, което нараства в аритметична прогресия, не може да се увеличи толкова бързо, тъй като ресурсите на планетата са ограничени. Това несъответствие може да доведе до социално-икономически колапс.

Подобно на Тертулиан, Малтус вижда войните, глада и епидемиите като инструменти за ограничаване на нарастването на населението. Разбира се, той не призовава за организиране на войни. Единственото възможно средство за ограничаване на раждаемостта, ученият вижда в сексуалното въздържание, което той настоятелно проповядва сред бедните. В крайна сметка той виждал причината за тяхната бедност именно в плодородието. В същото време вярва, че помагането на бедните е неморално, тъй като то води само до увеличаването на раждаемостта и следователно поражда бедност.

Заслужава да се отбележи, че когато Малтус пише своята работа, населението на Англия нараства бързо, главно заради намаляването на смъртността. И работата му, наред с други неща, е продължение на публичните полемики за справедливото разпределение на ресурсите в обществото.

През 1972 г., когато населението на света наближава 4 млрд., се появява друго произведение - не по-малко известно от книгата на Малтус. Докладът „Ограниченията за растежа“, поръчан от група автори по искане на Римския клуб, и той предизвика обществен резонанс,  превърна се в своеобразна класическа работа в областта на концепциите за световното развитие.Докладът представя резултатите от моделирането на последиците от бързия растеж на световното население с ограничени природни ресурси. Основният проблем отново беше наречен проблем на човешкия растеж.

Именно с този доклад Римският клуб привлече вниманието към себе си, като глобален мозъчен тръст, занимаващ се с различни международни политически въпроси.

Авторите на доклада са Денис и Донела Медоус, Йорген Рандерс и Уилям Беренс III и те стигат до извода, че ако настоящите тенденции в растежа на населението, индустриализацията, замърсяването на околната среда, производството на храни и изчерпването на ресурсите останат непроменени, границите на растежа на цивилизацията на тази планета ще свършат след около век. В резултат на това - катастрофален срив на населението от 1 до 3 млрд. с рязък спад в жизнения стандарт, дори чак до глад.

В същото време технологичните пробиви или, например, проучването на нови минерални запаси (геоложки успех), няма да променят коренно ситуацията. Единственият изход е в политическите и социални промени и то предимно в контрола на раждаемостта.

Според Световния фонд за природата (WWF) съвременното човечество консумира 20 % повече природни ресурси, отколкото Земята може да произведе. И за да се отговори на нашите нужди, е необходимо да се колонизират още две планети с размерите на Земята, или в противен случай скоро ще започне глад.

Днес дори в Китай се отправят призиви за ограничаване на нарастването на населението по целия свят. Членове на Асоциацията „Спаси планетата“, създадена в Китай, са уверени, че е крайно време светът да ограничи неконтролирания прираст на населението и да възприеме опита на Поднебесната империя. Китайски специалисти дават възнаграждения на семейства в Африка, които решават да се подложат на стерилизация и им осигуряват контрацептиви.

Според прогнозата на ООН до 2030 г. на планетата ще живеят 8,5 млрд. души. През 2050 г. населението на света ще се увеличи до 9,7 млрд., а до 2100 г. - до 11,2 млрд.. В същото време до 2030 г. половината жители на Земята няма да имат какво да пият, а годишно за обезсоляване на океанската вода ще трябва да се изразходват до $200 млрд. Потреблението на вода нараства 2 пъти по-бързо от световното население. И това е по-сериозен въпрос от недостига на храна.

Придвижваме ли се към колапса? Или все още не?

Журналистът Джон Ибитсън и политологът Дарел Брикър предложиха своята прогноза за демографските тенденции в наскоро публикуваната си книга „Пустата планета: Шокът от глобалното съкращение на населението“. Те разгледаха съществуващите тенденции по своя си начин, обобщиха ги и изразиха собствено мнение за бъдещето на човечеството.Според авторите, пренаселеността изобщо не застрашава планетата. Точно обратното. Процесите, които водят до намаляване на населението, вече работят, дори ако някой все още не го забелязва. Сценарият, предложен от Ибитсън и Брикър, е следният. Остава много малко време до момента, в който растежът на човешката популация спира. Към 2050 г. той ще достигне своя връх от 8,5 млрд. След това населението само ще намалява. До края на този век населението ни ще намалее до 8 млрд. Какви са причините?

Да, ние знаем, че в някои страни населението вече намалява. Сега те са около 20. И това са не само развити и богати държави, но и по-малко проспериращите също губят населението си. До средата на века броят на тези държави на планетата ще се увеличи и населението ще започне да намалява там, където раждаемостта традиционно е висока. Този списък включва Индия, Китай, Бразилия, Индонезия, някои страни от Африка и Близкия изток.

Преди гладът и епидемиите бяха основните регулатори на плодовитостта. Но в съвременния свят се научихме да се справяме с тях и сега хората се ограничават, отказват да раждат деца или имат малко деца.

Дори държавата вече не може да повлияе на това. През 1970-те години Китай приема политика за едно семейство и едно дете. Днес средният брой деца, родени от една жена през целия й живот (коефициент на плодовитост) в Китай е спаднал от 5,8 на 1,8. Нарастването на населението се забави. През 2013 г. обаче се появиха отрицателните резултати от тази политика и беше регистриран спад в трудоспособното население. Днес в КНР можете да имате 2 или повече деца. Но, както отбелязват авторите на книгата, ако едно дете в едно семейство стане норма, то си остава норма.

За младите хора раждането на дете вече не се счита за дълг - нито към семейството, нито към Бог и още повече към държавата. Отслабването на влиянието на религията върху съзнанието на хората също се отразява. Именно тя в продължение на много години оказва значително влияние върху поведението на хората, включително и в семейството.

Освобождаването от традициите - семейни и религиозни - се превърна във важна тенденция сред европейската младеж. За тях раждането на деца е просто въпрос на свободен избор. И въпросът не е дори в това, че отглеждането на деца е скъпо и отнема много време, което е много кратко за работещите двойки. Днес раждането на деца за тези, които се застъпват за това, се превърна в акт на самореализация. И за да се вземе решение за това, са необходими усилия, но не всеки ги намира.

Поведението на жените в съвременното общество също играе съществена роля. Градските и образовани жени имат по-малко деца. Проучване сред жените в 26 държави показа, че най-популярният отговор на въпроса колко деца искат е 2. И това като цяло е най-оптималният вариант за поддържане на населението в стабилно състояние. За да не се свива и не нараства населението, коефициентът на плодовитост трябва да бъде 2,1. Вярно е, че в Европа той вече е 1,6.

Жените в европейските страни са сред най-свободните на планетата. Те имат много възможности, и не се стремят към размножаване. Затова процесът на намаляване на населението в Европа започна по-рано от където и да било другаде и напредва по-бързо. Днес същите тези процеси набират скорост по целия свят.

Страшно ли е бъдещето?

Едно от посланията, които Ибитсън и Брикър искат да предадат, е, че намаляването на населението няма да бъде катастрофа за Земята. Планетата ще стане по-чиста, количеството промишлени и битови емисии ще намалее. Положението на околната среда ще се подобри.

По-специално намаляването на населението ще доведе до намаляване на обработваемите земеделски земи. Селските райони ще опустеят, а полетата, използвани преди за отглеждане на култури, ще започнат да се залесяват отново. Повече гори - повече кислород, повече местообитания за дивата природа. Масовият риболов ще спре и броят на търговските кораби, които замърсяват океаните, ще намалее. Дете, което се е родило днес или през следващите няколко десетилетия, може да живее в по-чист и здрав свят, отколкото сме ние днес.

Въпреки че, след като навърши 30 години, то ще трябва да живее в общество, където ще има много възрастни хора. Най-вероятно няма да има затруднения с намирането на работа. Но данъците, необходими за изплащането на пенсии и осигуряването на медицински грижи за възрастните хора, ще отнемат значителна част от доходите му.

Малка част от трудоспособните млади хора и голям брой от възрастни хора могат да провокират бедност и в резултат на това обществено недоволство, както на едните, така и на другите. Всичко това може да се превърне в бунтове и протести. И тук авторите се страхуват, че правителствата на държави, които не са в състояние да потушат вътрешния конфликт, ще разпалят външните в опит да сплотят своето население.

Не забравяйте, че книгата на Ибитсън и Брикър излиза в момент, когато американският президент Доналд Тръмп провежда своята антиимиграционна политика. Авторите твърдят, че в името на просперитета Америка се нуждае от мигранти, постоянен приток на прясна кръв и нови сили. Като пример се посочва Канада, която привлича мигранти и развива мултикултурализма.

Авторите обаче все още предполагат възможността за промяна на тези тенденции. Периодът на намаляване на населението също не може да продължи вечно. Ами ако в бъдеще хората все още не искат да срещнат старостта си без деца и внуци?

Не всички се паникьосват

Много изследователи също не са съгласни с това, че хиперболичният растеж на населението на планетата ще продължи безкрайно. Американският демограф Уорън Томпсън идентифицира три демографски етапа в човешката история. Първият се характеризира с висока раждаемост, но в същото време и с висока смъртност. По онова време малцина са доживявали до 50 години. Войните, болестите, недохранването и високата детска смъртност служат като естествени ограничители на числеността на популацията. Това сме го преодолели до XVIII век. По-малко са епидемиите, хората се хранят по-добре и се разболяват по-малко. Смъртността намалява, но плодовитостта все още нараства. Това е вторият етап.

Сега навлизаме в третият: не само смъртността намалява, но и раждаемостта. Когато се разпространи на цялата планета, възпроизводството на населението ще бъде сведено до обикновена подмяна на поколенията и като следствие до стабилизиране на популацията.Професор Сергей Капица вярва, че след достигане на своя връх населението на Земята ще започне да намалява. Той предположи, че населението ще се стабилизира до 2135 г. на около 12-14 млрд. души.

Към въпросът за пренаселеността на планетата може да се подходи и от друга страна. Напредъкът в технологиите може да доведе до това, че Земята ще може да храни повече хора, отколкото сега. Подобен сценарий се счита за напълно възможен от известния руски демограф Евгений Андреев.

Дейвид Сатъртуейт от Лондонския международен институт за околна среда и развитие е уверен, че проблемът не е в броя на хората, живеещи на планетата, а в броя на потребителите, както и в мащаба и естеството на потреблението. Същото мнение споделя и швейцарският социолог Клаус Лайзингер.

Той отбелязва, че ако всички хора живеят като бразилските индианци, които обитават девствените гори на Амазонка, тогава планетата може да бъде дом за 20 до 30 млрд. души. Но ако всички консумират природни ресурси в същите количества, като жителите на Америка, то от екологична гледна точка нашата планета отдавна е пренаселена.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари