Неравенствата и климатичните промени поставят под заплаха икономическата перспектива на ЕС

94,6 млн. европейци са били изложени на риск от социално изключване през 2023 г., по данни на Евростат

Под заплаха са младите поколения 

Климатичните промени и екологичните фактори играят роля за увеличаване на бедността и неравенствата. Екстремните климатични условия и природни бедствия, като наводнения и суши, засягат най-силно уязвимите общности, които нямат средства да се справят с тези кризи. В бъдеще се очаква тези явления да се увеличат по честота и интензивност, като ще изискват допълнителни ресурси за справяне с въздействията им. Точно тези ресурси обаче са твърде оскъдни или почти липсват при бедните хора и уязвимите групи, които често живеят в по-рискови райони и нямат финансовата стабилност, за да се справят с евентуални щети и загуби.

По данни на Евростат през 2023 г. 94,6 млн. души в ЕС (21,4% ) са били изложени на риск от бедност или социално изключване. Социалните политики в ЕС трябва да се пренастроят, за да отговорят на тези нарастващи неравенства и да предложат по-ефективна подкрепа на нуждаещите се. Необходимо е засилване на социалната защита, за да се осигури достъп до основни услуги, като образование, здравеопазване и жилищна подкрепа. В целия ЕС рискът от бедност или социално изключване през 2023 г. е бил най-висок сред децата под 18 години и младите хора, а най-нисък - сред хората на възраст 65 или над 65 години. 

Ако се съсредоточим върху хората в трудоспособна възраст, в Румъния 17,7%, в България 16% и в Гърция 13,5% са живели при тежки материални и социални лишения през миналата година. Нещо повече, делът на домакинствата, които са изпитали затруднения при „свързването на двата края“ през 2023 г. варира от около една четвърт или по-малко в Нидерландия, Германия, Швеция, Люксембург и Финландия, до 78,2 на сто в България и 87,6 на сто в Гърция.

Неравенствата в доходите, липсата на достъп до базови услуги и засилващият се натиск върху социалната мобилност подкопават идеята за социално единство и равни възможности в Европа. Заедно с климатичните промени, демографските промени и технологичните трансформации, тези неравенства поставят под заплаха икономическата стабилност на европейските общества и перспективите за бъдещето на младите поколения. Ако политиките на Европейския съюз и националните правителства не бъдат насочени към намаляване на тези неравенства, бедността може да се превърне в постоянна „епидемия,“ от която ще пострадат милиони.

Природните бедствия може да отворят цикли на бедност, тъй като водят до загуба на имуществото и работа на хората, а това задълбочава финансовите им затруднения. Опасните климатични явления стават катализатор за социално изключване, тъй като често тези по-бедни семейства нямат спестявания или застраховка, което означава, че всяко природно бедствие може да ги постави в още по-тежко положение. Те не разполагат със средства за възстановяване и са принудени да разчитат на хуманитарна помощ и краткосрочни мерки за оцеляване, вместо на дългосрочни стратегии за икономическа стабилност.

Бедността също така намалява достъпа до ресурси за справяне с климатичните промени. Бедните домакинства обикновено използват по-стари и неефективни технологии за отопление, което допълнително увеличава техните разходи и вредните емисии. С ограничен достъп до образование и информация за климатичните рискове, те остават в неведение за ефективните мерки, които биха могли да вземат за защита на домовете и поминъка си. Това води до още по-силно въздействие на бедствията върху тях.

Намаляването на бедността и изграждането на устойчива инфраструктура в уязвимите райони са ключови за намаляване на въздействието на природните катаклизми. Важно е да се инвестира в мерки за превенция и адаптация към климатичните промени, които включват подобряване на жилищните условия, достъп до образование и здравеопазване, както и финансова подкрепа за най-засегнатите.