Много от представителите на имперския род страдат от психични заболявания

Издадената челюст придава на лицето грозен и несъразмерен вид

В историята на всяко кралско семейство често има много неясни, загадъчни и понякога плашещи неща, които вълнуват умовете на любителите на мистиката. Заедно с научно-историческите изследвания, се появяват различни спекулации, легенди и слухове. Често мистиката и ирационалното надделяват над сухите факти. Историята на кралския род на Хабсбургите е ярка илюстрация за това.

Кралската династия Хабсбурги е "начело" в продължение на почти десет века. Основана е през 10 век от Гунтрам Богатият, който притежава земи в Елзас и Северна Швейцария. Хабсбургите управляват държави като Австрия, Испания, Португалия, Холандия. По време на императорския период на тяхното управление те са носители на титлите императори на Свещената Римска империя и Австро-Унгарската империя. Периодът на тяхното управление в страни като Чехия, Унгария, Хърватия, Мексико, продължава до началото на ХХ век. Силата на династията се разпростира върху две полукълба. Затова е трудно да се заключи, че Хабсбургите са неудачници наказани от лош късмет. Във връзка с проклятието се разказва следната история.

През XI век граф Вернер живее в швейцарската област Аргау и притежава замъка Хабихтсбург. Твърди се, че този замък дава името на целия род. Графът съблазнява обикновено момиче, дъщеря на селянин и обещава да се ожени за нея, въпреки че вече е сгоден. Жертвата на предателството му затваря в тъмница, тъй като е бременна. Тя ражда в плен и скоро умира, проклинайки преди това цялото семейство. И от тогава проклятието преследва династията на Хабсбургите от век на век.

Любимецът на съдбата

Ако погледнем вековната история на рода Хабсбурги, тяхното водещо място, богатство и мощ най-малко отговарят на думата „нещастие“. Един от най-ярките представители на династията е крал Карл V от Хабсбург, син на Филип Прекрасния Хабсбург и внук на императора на Свещената Римска империя Максимилиан I. Карл V е коронясан от папата като римски император. Той е притежател на огромно наследство. Този дар на съдбата се проявява под формата на владение на германски земи, започвайки от Австрия. Той завладя Холандия като наследник на Мария от Бургундия, баба му, която от своя страна е наследник на могъщия Карл Дръзки.

Холандия се превръща в истинско съкровище, диамант в кралската корона, тъй като по това време преживява икономически разцвет. От майчина страна Карл V наследява цяла Испания и увеличава владенията си със земите на Новия свят. По негово време е колонизирана испанска Америка - територии от днешно Чили до Флорида, с изключение на Бразилия. В източна посока владението се простира до Филипините. Благодарение на мощния испански флот, както военен, така и търговски, Хабсбургите практически контролират целия свят.

Очевиден недостатък

Ако разгледаме портретите на представителите на династията Хабсбурги, например от Диего Веласкес, изобразяващи Филип IV и Мариана Австрийска, ще бъдем поразени от грозотата на лицата им. Въпреки факта, че художникът несъмнено се опитва да смекчи грозните черти, външният вид на монарсите е очевидно отблъскващ.

В картината на Кареньо де Миранда, който рисува портрета на Карлос Хабсбург (Карл II), недостатъкът е особено очевиден. Това е известната хабсбургска челюст - грозна, несъразмерно голяма, деформирана брадичка. Лицето на Карлос е толкова деформирано, че собственикът му трудно може да говори. Характерно е, че Карл II носи прякора „Ел Хечизадо“, тоест „проклетият“. Така че в съзнанието на хората очевидния физически дефект се възприема като печат на проклятие.

Жертви на кръвосмешения

Представителите на династията Хабсбурги имат и проблеми с психичното здраве. Типичен пример е майката на Карл V, Хуана Лудата, която е кралица на Кастилия и съпруга на Филип Красивия. Казват, че Хуана не успява да понесе смъртта на съпруга си, защото го обича безумно и  загубата я разболява психически. Тя е изпратена в манастир, а баща й  управлява от нейно име.  

Безумието и упадъкът на семейството най-ясно се проявяват в личността на споменатия вече Карл II, който страда от много болести от ранна детска възраст. Като дете не може да ходи самостоятелно, на 40-годишна възраст окончателно грохва. Бил мрачен, недоверчив и озлобен, постоянно депресиран. Той имал патологични наклонности и често вземал костите на своите предшественици от гробниците и ги разглеждал с часове. 

В семейството на Хабсбургите браковете между близки роднини са нещо нормално и съставляват идеологията на тези епохи. Карл V е обсебен от идеята да създаде общоевропейска християнска империя, където властта принадлежи на едно мощно семейство. Принципът „синя кръв“ е поставен на преден план, което от своя страна довежда до проявата на „проклятието“. По това време има катастрофално много случаи на спонтанни аборти, а половината от родените бебета умират преди да навършат десет години.

Разпадането на империята

Събитията от края на XIX и началото на XX век дават на привържениците на мистериите много причини да популяризират своите версии. Особено ценен факт за тях е разстрелът в Сараево. Тогава Франц Фердинанд Хабсбурготски е убит - престолонаследник на Австро-Унгарската империя, той принадлежи към Хабсбургско-Лотарингийския клон на династията. Избухването на световна война довежда до падането на империи като Руската, Германската, Османската и Австро-Унгарската. Това е най-мощният колапс на империи, а Първата световна война става причина за тяхното унищожаване.