България е лошо място за работа на жените

Малкото дами на шефски позиции ни постави на дъното в класация на Reboot Online

От 2023 г. насам делът на жените министри в България намалява, показва индексът на Европейския институт за равенство между половете

Най-голям е рискът от бедност

Условията за работа на жените в България са сред най-лошите в ЕС като страната ни се класира на 10-то място отдолу нагоре, с резултат 7,25 от 10, а ниският резултат се дължи на малкия брой жени на ръководни позиции, показва анализът на агенцията Reboot Online за 2025 г. За пета поредна година преди Международния ден на жената - 8 март от агенцията анализират годишната промяна в лидерството и растежа на заетостта и равнопоставеността между половете.

Най-добри са условията за работа в Литва и в скандинавските държави, а жените в Кипър са с най-малка вероятност да постигнат успех в кариерата, според анализа на Reboot Online, в който се позовават и на индекса на Европейския институт за равенство между половете за миналата година.

България има 64,5 от общо 100 пункта по индекса за равенството между половете за 2024 г., а резултатът ѝ е с 6,5 пункта по-нисък от този на ЕС като цяло, показват замерванията на индекса за миналата година. Страната ни заема 17-то място в ЕС, като слиза с едно място надолу в сравнение с миналогодишното издание на индекса. В сравнение с 2021 г. общият резултат на България се е понижил с 0,6 пункта. Най-голям дял в намалението има категорията “Правомощия и Власт” (-3,9 пункта).

България продължава да се нарежда сред държавите с най-изразено неравенство между половете в ЕС, като най-сериозните проблеми са свързани с разликите в заплащането и финансовите възможности. В тази категория страната получава 66,6 пункта, като остава на последно място в ЕС от 2017 г. насам.

От 2021 г. насам има общ спад в равенството между половете, като най-голямото влошаване е в категорията “Правомощия” (-3,9 пункта) - второто най-голямо намаление в тази област в ЕС. Това е довело до загуба на три позиции, като България вече заема 14-то място в ЕС. Според данните, у нас достъпът на жените до ръководни позиции в икономиката - например изпълнителни директори, членове на бордове, е ограничен, в сравнение с други страни-членки.

България е на трето място в ЕС по отношение на риска от бедност за жените - 25%, като той се е увеличил с 3 на сто от 2010 г. насам и с 1% от 2021 г. насам. Рискът от бедност при жените е с 6% по-висок, отколкото при мъжете. Това е една от най-големите разлики между половете в ЕС, като по-напред са само Латвия и Литва.

Индексът на Европейския институт за равенство между половете отчита, че от 2023 г. насам делът на жените министри в България намалява от 37% на 33% през 2024 г. Що се отнася до представителството на жените в парламента, през 2024 г. жените са с дял от 24% от членовете. В общинските съвети представителството на жените е малко по-високо - 27%. Отчита се, че в България няма нормативно установени квоти за кандидатите.

Делът на жените в управителните съвети на най-големите дружества, котирани на борсата, също е намалял от 19% през 2023 г. до 18% през 2024 г. Процентът на жените, участващи в управителния съвет на централната банка, също е намалял от 43% през 2022 г. до 29% през 2023 г., показва индексът за равенството между половете.

В същото време от Reboot Online дават добрите примери - Литва е най-добрата страна в Европа за жените да работят през 2025 г., с резултат 8,54 от 10 по показателите за равенство между половете. Страната отбелязва най-висок растеж на жени на лидерски позиции през последните пет години и има най-много жени изпълнителни директори в Европа през 2024 г. Норвегия се нарежда на второ място, благодарение на големия брой жени на ръководни позиции, което є носи резултат 7,78 от 10. Нидерландия е на трето място с 8,54 от 10, като има втория най-висок процент на заетост на жени в Европа след Исландия.

Данни на Евростат: С най-висок дял сме по жени учени и инженери

Най-малко са жените учени в Унгария

В България близо половината от учените и инженерите са жени.

България е сред страните от Европейския съюз с най-висок дял на жените учени и инженери, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Сред държавите от ЕС делът на жените учени и инженери варира в широки граници, като най-висок дял е регистриран в Дания (50,8%), Испания (50,0%) и България (49,1%).

Данните показват, че жените в България са амбициозни, искат да имат добро образование, за да живеят по-добре. Но въпреки това заплатите им са по-ниски в сравнение с другите държави от ЕС.
Най-малък е делът на жените учени и инженери е в Унгария (30,7%), а на следващите места са Финландия (31,4%), Италия (34,1%) и Словакия и Малта (по 34,3%).

Във всички икономически дейности в страните от ЕС жените представляват средно 41% от работната сила на учените и инженерите. Този дял е по-висок в дейностите, свързани с услугите - 45,6%. В производството жените представляват 22,4% от учените и инженерите, докато в други дейности този дял е 23,9%, показват още данните на Евростат.

Само при нас животът е под 80 години

Дамите в България живеят 5 години по-малко

Най-добре са в Испания

Нивото на доходите, качеството на храната и спокойният живот са от съществено значение за продължителността на живота на жените, става ясно от данните на Евростат.

Дамите в България живеят средно с близо 5 години по-малко, отколкото е средната продължителност на живота на жените в страните от Европейския съюз, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. България е единствената държава от ЕС, в която средната продължителност на живота на дамите е под 80 години, а именно - 79,6 години. Средно за страните от ЕС животът на жените продължава 84,2 години.

Причини за това може да бъдат търсени в здравеопазването, в храната, с която се храним, както и в начина на живот и по-напрегнатото ежедневие спрямо ситуацията в другите страни от ЕС. За да разберем причините за по-малката продължителност на живото в България трябва да видим в кои държави жените живеят най-дълго и в кои най-кратко.

Най-близо до нас по продължителност на живота са Унгария със средно 80,1 години, Румъния с 80,5 години и Латвия с 80,8 години. Това са държави със сравнително близки по размер доходи до тези в България.

На първо място по най-голяма продължителност на живота са жените в Испания със средно 86,7 години. Това е повече от седем години повече от живота в България. На следващите места са Франция със средно 85,9 години и Италия с 85,8 години. Общото между тези държави са добрата храна и стремежът към по-спокоен начин на живот.

Ако погледнем ситуацията и в страните извън Европейския съюз, то за страните, за които от Евростат дават данни, най-голяма е продължителността на живота на жените в Лихтенщайн (средно 87,3 години), а доста дълго живеят и в Швейцария (85,9 години). Оказва се, че нивото на доходите и възможността за ползване на качествено здравеопазване са от съществено значение за дълголетието.

5,18 евро за един час работа

Заплатите ни четири пъти по-ниски от тези в Германия

Във Франция дават над 18 евро

Трудът в България не е така високо оценен, както в другите държави от ЕС.

Заплатите на жените в България са близо четири пъти по-ниски от тези на дамите в Германия, показват данни на Евростат. В България за един час работа жените получават средно по 5,18 евро, а в Германия изкарват по 19,93 евро, показват последните данни на европейската статистическа служба.

Същевременно цените на редица храни в магазините в Германия са по-ниски от тези в България. Ако човек реши да отиде на почивка през лятото в Гърция, не го питат дали идва от Германия или от България, цените са еднакви за всички туристи. По-високите доходи в редица страни от ЕС карат много българи да напускат родината и да търсят по-добре платена работа в чужбина.

Най-близо до нас по доходи са жените в Унгария и Румъния, където средният доход за час е съответно 6,46 евро и 7,38 евро. Дълги години редица политици обясняваха, че ниските доходи в страната ни ще допринесат за привличане на чужди инвестиции. Но равносметката е, че нуждите инвестиции не са никак много. Големи компании правят инвестиции в други държави от ЕС, въпреки по-високите заплати там.

В Испания за час работа дават на жените средно по 12,76 евро, в Италия дават по 15,67 евро, а във Франция по 18,69 евро. Най-високи са надниците в Ирландия (25,98 евро на час), Белгия (26,87 евро), Дания (30,18 евро) и Люксембург (30,72 евро). Средно за страните от ЕС жените получават по 16,39 евро за час работа, което е три пъти повече, отколкото в България.

Според законопроект за равнопоставеност между половете у нас

Жените в управата на дружества да не са по-малко от 33 на сто

Докато правим законодателството, в правителството на Росен Желязков има само една жена - финансовият министър Теменужка Петкова.

Последната стъпка на българския парламент бе да задължи дружествата на фондовата борса да имат на минимум 33% от ръководните си постове жени. Броят им обаче не може да превишава 49%. Това приеха депутатите на първо четене през изминалия февруари.

Законът транспонира европейска директива за балансирана представеност на жените и мъжете на директорски позиции и в управителните органи на публичните дружества, чрез установяване на минимални изисквания под формата на насърчителни мерки, което ще повлияе на икономиката като цяло, се посочва в мотивите на вносителят Министерски съвет.

Поставя се количествена цел за представителство на по-слабо представения пол - не по-малко от 33% от всички директорски позиции, със и без изпълнителни функции, на управителни и надзорни съвети, на съвети на директорите. Директивата е от 23 ноември 2022 г. и е за подобряване баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса. Нужно е да се извършва подбор по ясен, неутрален и недвусмислен начин и условията да се прилагат по недискриминационен начин по време на цялата процедура по избор, включително и преди това - по време на изготвянето на обявления за свободна длъжност, в етапа на изготвянето на списък с допуснати до подбор и подходящи кандидати, гласи законопроектът.