Трудни уроци: Закуска за шампиони

Всеки има план, докато не получи удар в устата. Майк Тайсън, абсолютен световен шампион по бокс тежка категория

След повече от 30 години, посветени на градинарство в Австрия, едно българско семейство спортисти е изправено пред най-голямото изпитание в живота си - хемодиализа. Как Стелияна и Митко научават по трудния начин, че най-важната градина за един човек е собственото му тяло

“Най-трайни са временните неща”, казва великият Оскар Уайлд. Това Стелияна и Митко Сомови го изпитват на собствен гръб. Когато отиват на гости на родителите на Митко в Австрия, са студенти само на 22 години, пълни с планове за бъдещето и с идеи с какво ще се занимават като се върнат.

Но ето, че вече 36 години живеят във Виена. По-точно на 30 км от града, в собствена къща с голяма зеленчукова и овощна градина. Градината става все по-плодородна и красива: все нещо усъвършенстват, все поръчват нови и нови сортове овошки, основно за себе си. При промените в климата вече всичко е възможно, дори около Виена да се отглеждат смокини и черници, за които Стелияна си мечтае, спомняйки си вкуса на българските черници от детството ѝ.

Но да бъдеш професионален градинар като тях е различно от това да отглеждаш градина за удоволствие и като хоби. “Ставаме всяка сутрин преди изгрев, често в 3 часа, за да поддържаме нашия щанд с изобилие от плодове и зеленчуци на един от фермерските пазари във Виена. Вложихме много любов в градината, всичко си правим сами, без помощници. Митко сам поправя цялата техника за обработка на градината, включително и автомобилите, които сме имали. Винаги сме спортували, в България бяхме в националния отбор по кану каяк. Митко е многократен шампион на Австрия по кану. Имаме много силна връзка, защото минахме през всичко сами, плътно един до друг и се подкрепяхме, заедно отгледахме двете си деца. Затова, когато започнаха проблемите с бъбреците му, започнах да страдам и аз.” 

Двамата отиват на уролог в Австрия, правят изследвания в клиника в Германия и резултатите никак не са добри. Лекарите поставят диагноза бъбречна недостатъчност и ги подготвят за предстояща хемодиализа. “Това ме ужаси! - казва Стелияна.- Как е възможно, та ние живеем толкова здравословно, не, не сме вегани, но се храним умерено, цял ден сме навън, движим се много, мъжът ми никога не е пушил и пил. Причината (предполагаема) за бъбречната недостатъчност е отравяне с олово. Това показва концентрацията на този тежък метал в кръвта на Митко. Нивото на олово в кръвта над 40 мг/100 мл е потенциално токсично, а при него е 67 мг!!!”

Едно от причините вероятно е това, че години наред той сам поддържа с бои, масла и препарати срещу корозия камионите и техниката за обработка на градината. Работата ги поглъща, нямат време да почиват, да обръщат внимание на тревожните сигнали на тялото. Стелияна има тиреоидит на Хашимото - автоимунно заболяване, което засяга не просто щитовидната жлеза, а целия организъм. “Мъча се да го игнорирам, защото не искам да вземам хормони, разчитах на здравословното ни хранене и начин на живот. Само да добавя, че първата инвестиция, която направихме в Австрия, когато спечелихме някакви пари, е в съдове за готвене на пара, без много мазнини, които се смятат за най-добрите. Винаги съм се стремила да контролирам храненето си, но никога досега не съм се подлагала на лечебно гладуване и нямах представа дали би могло да ми помогне. Въпреки това имам добра “теоретична” подготовка, защото през годините следвам д-р Емилова и изявите ѝ.”

Така Стелияна убеждава Митко, който е доста скептичен към лечебното гладуване, да използват зимната си отпуска, когато няма работа в градината и да отидат на преглед и консултация при д-р Емилова в Свети Константин и Елена. Те всяка година се връщат в родната Варна и после ходят в любимата си къща в Еленския Балкан. За първи път тази година отиват направо при д-р Емилова. Изследванията в клиниката потвърждават хипотезата за оловното отравяне на Митко, в това д-р Красимир Милев, главен лекар на клиниката, е категоричен. А ехографското изследване на бъбреците, което прави д-р Красимир Иванов показва още нещо тревожно: наличие на киста в единия бъбрек.
Д-р Емилова и д-р Милев са убедени, че 20 дневен режим на плодове и чай с мед ще прочисти до голяма степен тялото, ще реши проблема с високото кръвно на Митко без лекарства, ще намали високите стойности на креатинина и пикочната киселина при него, а това ще облекчи работата на бъбреците, тези “работни коне” на тялото. И изобщо ще даде възможност на целия организъм да се бори по-успешно с последиците от отравянето. Организмът може да елиминира голяма част от оловото в кръвта с режим на лечебно гладуване, смятат лекарите в клиниката. По-трудно е елиминирането на оловото, което се натрупва в костите и зъбите. Но не е невъзможно, важно е доколко мотивиран е човек да тръгне по този път и освен периодичните гладувания, да промени изцяло и храненето си. Изтерзан от изследвания, лекарства, болка и мрачни прогнози за здравето му, Митко се колебае дали да гладува. Но д-р Емилова успява да го убеди, като му разказва своята лична история: как преди повече от 30 години е била също като него изправена пред ужасяващата перспектива за хемодиализа. Как любимата ѝ медицина не е успяла да отговори на въпросите, които си е задавала. И как с помощта на един естествен метод - на омекотеното гладуване на Лидия Ковачева не само е опровергала прогнозите на лекарите, но е променила живота си коренно, така че да помага на хора като него да намерят пътя към собственото си здраве. И Митко решава да стисне зъби, да опита и да остане на плодове и чай с мед. Не било леко, имало дни, в които не се чувствал добре, имал световъртеж, главоболие, отпадналост.

След 20 дни на плодолечение и 10 дни захранване, в които двамата показват завидна дисциплина, Митко се чувства значително по-добре, кръвното му е нормализирано, показателите, които са били високи, са доста по-добри, т. е. много по-близо до референтните стойности. Такива са те и за антителата и TSH хормона, на които лекарите обръщат внимание при пациенти с Хашимото, както е при Стелияна, която за първи път може да види как гладуването се отразява на нейните проблеми със щитовидната жлеза. Разбира се, и двамата си дават сметка, че само с един 20 дневен режим на плодове не може да се решат проблеми, трупани с години, заради които организмът е в критично състояние. Но също така вече са убедени, че с постоянство и дисциплина могат с повече периодични гладувания и природосъобразен хранителен режим да подобрят здравословното си състояние. Убедени са, че и дори една ябълка може да бъде превъзходна закуска за шампиони! „ Ще се храним изцяло вегански, спазвайки всичко онова, което ни посъветва д-р Емилова и което научихме в клиниката, то е безценно! - казва Стелияна. - След три месеца ще направим още едно дълго плодолечение и се надявам тогава да имаме още по-добри резултати. Това е пътят! Заредени сме с оптимизъм и знания, остава само да докажем колко сме дисциплинирани. А на дисциплина ни е научил спортът. Сега ще се учим и да се разтоварваме и да почиваме, нещо, което сме пренебрегвали досега. За да имаме още много прекрасни години заедно!

Визитка

Д-р Людмила Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 1 август тази година през нея са минали над 52 000 пациенти.