Луи XVIII – който връща и монархията, и фаворитките

Умира в мъки от подагра и тежка гангрена

Съвременници пишат, че братът на гилотинирания Луи XVI имал и „фаворити”

Погнат от републиканците, а след това от самия Наполеон Бонапарт,  той емигрирал и в годините на изгнание бил подпомаган преди всичко от руския цар Александър I

След гилотинирането на 21 януари 1793 г. на Луи XVI от палачите на Великата френска буржоазна революция и след смъртта две години по-късно в затвора на неговия деветгодишен син Луи XVII, законен наследник на френската корона става чичото на момчето и по-малък брат на баща му - Луи XVIII.

Погнат от републиканците, а след това от самия Наполеон Бонапарт, той емигрирал и в годините на изгнание бил подпомаган преди всичко от руския цар Александър I. Като начало се спрял във Верона, след това живял дълго в Латвия, която се намирала в границите на Русия и от чиито владетел получил цял замък, после отишъл в Швеция, но там много не му харесало.

Накрая се озовал във Великобритания, където се подвизавал най-много време, а след абдикацията на императора през април 1814 г. самият наполеонов парламент го признал за крал и го върнал на престола. Ама когато година по-късно заточеният на о. Елба Бонапарт избягал от пазвантите и се върнал за последните си 100 дни начело на Франция, Луи XVIII забягнал на бърза ръка от Париж в посока Холандия.

За да се върне на бял кон след разгрома на императора при Ватерло и да управлява с поставеното му от победителите условие - Англия, Прусия и най-вече Русия. А то било, навличайки кралската мантия, да изостави веднъж завинаги мераците си да възстанови абсолютната монархия на прадядото Луи XIV и да “облече” своята “реставрирана монархия” в конституция. Сторил го, но политиката и управленческите напъни на предпоследния крал в историята на Хексагона няма да бъдат предмет на тази дописка, защото както се случва поне от три месеца на тези съботни страници, и в нея ще бъдат нищени сантименталните протуберанси и интимните забежки на главния й герой. Още повече, че всички историците от периода на “Реставрацията” твърдят, че Луи XVIII не само бил възстановил измислената от дедите му институция на фаворитките, но към нея той бил добавил и тази на... фаворитите!

За първа жена в живота на Луи Станислао или Станислав, както е второто кръщелно име на бъдещия владетел, се смята неговата съпруга - принцесата Мари Жозефин Савойска, за която го женят едва шестнайсетгодишен на 14 май 1771 г. Тя е дъщеря на краля на разположеното тогава в северната част на Арпенинския полуостров кралство Пиемонт и Сардиния със столица Торино - Виктор Амадей III Сардински и съпругата му принцеса Мария Антония Фердинанда Испанска. Младият френски принц според съвременници обаче не бил останал очарован от булката си и след броени минути в компанията й при първата им среща той я нарочил за грозна, скучна и невежа, най-вече що се отнася до дворцовите обичаи във Версай.

Така в резултат на въпросното отблъскване бракът останал “неизконсумиран” в продължение на години, като биографите не са единодушни в отговора на въпроса: защо? Например за историчката Антония Фрейзър една от причините със сигурност била предполагаемата импотентност на принца, нейни колеги обаче смятат, че по-скоро нежеланието му да си легне до съпругата се дължало на възмутилата го нейна лоша лична хигиена. Например бъдещата кралица никога не си миела зъбите и почти не използвала парфюми или освежителни есенции за вечно изпотеното си тяло. Но в двора на все още живия Луи XV, на когото наследникът с №18 бил внук, се случило нещо интересно - въпреки раздухваното твърдение, че Луи Станислав бил отвратен от съпругата си, той се хвалел непрекъснато из Версай, че има бурен сексуален живот със савойската принцеса.

Дори няколко пътие обявявал жена си за бременна само заради факта, че брат му - бъдещият Луи XVI и неговата съпруга Мария Антоанета също още не били “изконсумирали” техния пък брак. А това означавало, че ако не си родят дете от мъжки пол, короната ще отиде на главата на евентуален наследник-момче на Луи Станислав. И според хроникьорите от ония години може би точно поради тази интрига отношенията между двамата братя се влошили и те често се карали.

Все пак най-накрая, през 1774 г., Луи Станислав успял да направи жена си непразна, преодолявайки отвращението си към нея, но за съжаление радостта била кратка, тъй като в началото на третия месец се случил спонтанен аборт. Втора бременност настъпила през 1781 г., но за жалост и тя приключила с нежеланото от никого физиологично изхвърляне на плода. Повече Мари Жозефин не забременяла и така минаването й под венчило с бъдещия крал не успяло да дари наследници на Франция.

Няколко години след сватбата и особено след като по-големия му брат Луи XVI се възкачил на престола през 1874 г., Луи Станислав наедрял яко, натежал и започнал да куца, като през годините занапред здравословното му състояние се влошавало постепенно. Но освен физически, той страдал и духовно, тъй като го измъчвала липсата на внимание на жените към него и най-вече тази на любов. Може би за това той хлътнал до уши в първата хубавица, която започнала да го гледа със закачлив и обещаващ поглед, веднъж схванала, че я харесва. Като за принца нямало никакво значение това, че тя била придворна дама на съпругата му, омъжена и че когато се запознават през 1780-та, годините й били 27 или с три повече от неговите.

Мари Жозефин Савойска

Казвала се Ан Номпар дьо Комон, по-известна била като графиня Балби - омъжена била за граф дьо Балби, като клюката от ония години разказва, че използвала баща си - адютанта на Луи XV маркиз дьо Комон, за да се добере до обкръжението на Мари Жозефин Савойска с единствената цел да прикотка нейния нещастен съпруг. Говорело се също така, че бъдещият крал пък бил страшно уморен от очевидната сърдечна слабост на жена си към една от нейните придворни дами - мадам Маргьорит дьо Гурбийон и че бил решил в отговор на това оскръбление да си намери любовница. И според съвременници той си бил избрал най-ослепителното сред щъкащите из Версай нежни създания - точно графинята Балби. А след като преспал с нея, Луи Станислав я обявил за своя фаворитка - без значение, че не можел да го стори на официална церемония в двореца, както правели коронованите му предци.

По силата на куп обстоятелствата връзката била толерирана от принцесата Мари Жозефин, която започнала да се дистанцира все повече и повече от Луи Станислав. Той пък поръчал да бъде вдигнат за нула време цял павилион или иначе казано луксозна вила с огромна цветна градина само за любовницата му и имението станало известно в Париж като “Парк Балби”. Там двамата влюбени се усамотявали често, но също така вдигали паметни веселби и само за няколко месеца след старта на свалката им през 1780 г. Луи Станислав натрупал огромни дългове.

Макар и да бил с много синя кръв, започнали да го преследват ощетени кредитори и за да не му се случи нещо лошо, баткото Луи XVI платил дължимите пари вместо него. Освен това кралят предпочитал братчето да не му се мотае из двора и да твори сплетни, по-изгодно му било да го остави да се разтапя в любов и в тщестлавие. Ако се вярва на дворцовите хроники отпреди Френската революция, графиня Балби притежавала искрящо остроумие и много приятен външен вид - дадености, вдигащи до небесата самочувствието на любовника й.

Графиня дьо Балби

Нямало начин, след като в компания тя превъзхождала останалите със способността да привлича върху себе си вниманието на всички. Просто защото създавала около себе си оживена атмосфера благодарение на постоянната й склонност към закачки и на нейните остроумни, но понякога и доста безмилостни реплики.

Заради тях с времето тя си спечелила доста врагове, като оценките за нея във френския елит ставали все по-сурови, преливащи от неприкрита омраза. Особено след като някъде през 1785 г. с цел да бъде постоянно до възлюбения, графиня дьо Балби успяла да вкара в лудница ревнивия си съпруг, когото била направила за посмешище с прелюбодеянието си. По ирония на съдбата десетина години по-късно заради пресметната с молив “изневяра” нея пък зарязал Луи Станислав. Ами в смутните времена след началото на Френската революция той се втурнал към чужбина, графиня дьо Балби, която организирала бягството, го последвала. Да, но когато парите взели да свършват, тя поела в различна от неговата посока и видиш ли ти, след няколко месеца му писала, че му била родила близначки. Бъдещият крал първо се зарадвал, но после направил елементарна сметка за последните дни, прекарани с фаворитката, после категоричнто отхвърлил вменяваното му от нея бащинство и я отсвирил веднъж завинаги.

През 1810 г. Луи Станислав овдовял, той бил вдовец и когато след смазването на Наполеон Бонапарт пет години по-късно бил качен на френския трон от победилите императора съюзнически сили. Говорело се, че точно в първите си една-две години на властване надебелелият до пръсване Луи XVIII основал “институцията на фаворитите”, за която стана дума в началото. Обградил се бил с красиви, интелигентни, образовани и далеч по-млади от него мъже, с които прекарвал цели дни в разговори за литература, музика и изобразително изкуство, но никога за държавни работи.

Имената на някои от тези млади и учени хора се знаят - Казимир дьо Блака д’Олп и Ели Деказес, известен е и придружавалия краля по време на дългото му изгнание негов много близък приятел Франсоа дьо Безиад. Следователно съвсем нормално е да се направи извода, че подобно на прапрадядо си Луи XIII, потомъкът му под номер 18 също е обичал да се гушка освен с представителки на нежния пол, също така и с хубавци от силния. Но такова твърдение или поне намек в този дух изписалият редовете до тук не откри нито в интернет, нито в енциклопедиите и историческите томчета, които разгръща за да компилира дописките си за фаворитките на френските крале. Дори на няколко места авторите изрично посочваха, че кралят поддържал с мъжете от най-близкото си обкръжение само духовни контакти, въобще връзките му с тях били чиста проба “платонична любов” между мъже.

Зое Талон, графиня Дю Кайла

Точно като тази на Луи XVIII с обявената от него през 1818 г. вече официално и пред целия двор за фаворитка Зое Талон, графиня Дю Кайла. Всъщност според докторите от оная епоха освен платоническа, тази оказала се последна любов на монарха, не можело да бъде и друга. Просто защото той не само наближавал шейсетте лазарника - младата жена била с 30 години по-млада - но постоянно се задъхвал от пълнотата си, страдал от тежка подагра и от неизличима гангрена на десния крак.

Няма значение - влюбил се монархът до уши в красивото и палаво миньонче, което било дошло да търси в кралския дворец Тюийлери правна помощ срещу престарелия граф-бивш съпруг Дю Кайла. Ами след развода им той отказвал да й предаде децата им, както бил решил съдът, а те на всичко отгоре не били и от него, а от министъра на вътрешните работи на Наполеон Бонапарт. Както и да е, хлътнал кралят, който според собствените му словоизлияния пред хроникьори вече бил по-чувствителен към интелектуалните, отколкото към физическите удоволствия. Но според съвременници чувствата на владетеля към красивата жена първоначално наистина били приели формата на любов, която обаче била маскирана като приятелство.

С времето кралят започнал да изпитва бащинска привързаност към графинята и я наричал своя дъщеря, без да смее - от уважение към себе си и към нея - да я назове с друго име. Като Луи XVIII запазвал светлите часове на срядите си изключително за компанията на мадам дю Кайла, а иначе всяка вечер двамата си устройвали игри и забавления, съпътствани винаги с остроумни закачки. Когато пък кралят не бил с обичаната жена, той й пишел писма по няколко пъти на ден и така лека-полека зарязал държавните си ангажименти, много от които прехвърлил на платоничната любов. А в знак на преклонение пред нея през 1822 г. Луи XVIII й продал замъка Сент-Уен недалеч от Париж за 400 000 франка, които обаче й бил дал скришом.

Малко по-късно здравето му се влошило и притеснен от немощта си, владетелят изпаднал в апатия, отказвайки дори да изпълни последните религиозни обреди, когато докторите казали, че краят му е въпрос на дни. Но Зое успяла да го убеди да се изповяда и да вземе последно причастие, той го сторил и пожелал само тя да бъде до него в последните му часове. Възнаградил я за нейната преданост и за всеотдайността й с щедро завещание, ама когато склопил очи, наследилият го на престола като Шарл X негов по-малък брат взел важния документ и го изгорил...
(Продължава следващата събота)