Враната и градът

Повишена подвижност на младите птици

Интересен процес на заселване

Напоследък се наблюдава интересен процес на заселване в градовете на сиви врани. В градските популации на тези птици се изработват специфични особености: по-рано размножаване, увеличаване на числото на яйцата в местата за мътене, настройване на ритмичната активност на птиците към житейския ритъм на града, рязко увеличаване на плътността на популациите, докато в слабоизменените ландшафтове се срещат само 2-3 двойки на квадратен километър /по принцип враните не се търпят близо една до друга/. Какви са отношенията между тези птици в градските популации?

В.И. Грабовски от Института по еволюционна морфология и екология на животните в Русия в продължение на 5 години наблюдавал живота на сивите врани, индивидуално отбелязвайки всички птици върху изучаваната територия с площ над 3 кв. км. Плътността им била близка до максимално известната. Постепенно дистанцията между гнездеещите двойки се съкратила до няколко десетки метра. И почти не останали свободни гнездови участъци с храна. Това довело до изменение на начина на живот.

За 5 години не бил отбелязан нито един опит за гнездене на индивиди, достигнали 2-3 годишна възраст, макар че нормално враните се размножават още на втората година. Затова пък съществено се удължила връзката между пиленцата и родителите им. След периода на гнездуване /юни-юли/ сред враните настъпва период на напускане на гнездата, който води и до разселването им. Действително по това време се наблюдавала повишена подвижност на младите птици, като налюпилите се същото лято били повече от излюпилите се предишната година. Но тъй като нямало къде да се разселят, над 60 процента от малките се връщали отново при родителите си.

Описаните явления станали възможни благодарение на изработилата се значителна търпимост на старите птици към оставащите на тяхната територия свои и чужди млади индивиди. Но не всичко минава гладко: понякога сред гнездовите участъци се намират мъртви пиленца-винаги неродствени със стопаните. Както показали експертизите, смъртта настъпвала от удари на клюнове и нокти. Напълно вероятно е, че даже и след година враните са способни да различават своите от чуждите “деца”.

Спасените тюлени

Средиземноморският тюлен монах е един от най-редките видове животни. Неотдавна гръцки селяни, живеещи на островите Северни Споради в Егейско море, намерили на брега 2 малки тюленчета. Животните били силно изтощени. Но в Гърция нямало нито подходящ басейн, нито специалисти, способни да ги излекуват. Тогава тюленчетата били откарани със самолет в Холандия, в морския център за спасяване, отдавна действащ в град Питербюрен. Зоолозите и ветеринарите приложили цялото си умение и след половин година тюлените били върнати “у дома”.

Древната слава на въздушната котка

Отдавна се знае, че соколът е почти митична птица. Легенди, приказки, предания са му създали ореол на едва ли не божествено създание, символ на бързина и ловкост. И колкото до тези си качества-действително ги има: когато напада плячката си, скоростта му достига 250 км. в час, даже и повече. А сръчността на хващането му буди истинско възхищение. И не случайно ловът със соколи е твърде старо занимание, в което много векове преди новата ера са се увличали древните японци, китайци, персийци, индийци.

За европейците модата в това отношение настъпила през средните векове. Престижът на всеки богаташ, освен всичко друго се изразявал и във възможността да отглежда и да ловува със соколи. Даже в Англия било задължително всеки ловец да притежава такава птица, която да отговаря на положението му в обществото. Наред с всичките си главоболия и удоволствия разните монарси пишели дори ръководства за обучаването на ловни соколи. За такива цели поддържали цели гвардии от специални придворни. Така например, френският крал Франсоа I имал 65 соколари и 300 винаги готови за действие птици. А английският владетел Едуард III наказвал със смърт всеки свой поданик, който дръзнел, независимо от причините, да убие сокол.

Ето как древната слава на тази “въздушна котка” не замръква и в наши дни. И много предприемчиви люде използват тази ситуация, за да печелят пари. В доста арабски страни сега ловът със соколи е спорт на знатните. Това се отнася предимно за нефтодобиващите държави край Персийския залив и особено за Саудитска Арабия. Пертролодоларите се пръскат за какво ли не, та защо да не се дадат за един добър ловен сокол.

И сега друг бизнес за бракониерите в Европа е търговията с тези птици. Поголовно се претърсват горски пущинаци, за да се открият гнезда с яйца или малки соколчета. Пилетата се доотглеждат при специални условия и после “черният пазар” ги поема. Орнитолозите твърде много са разтревожени, защото, ако това продължава, тези птици скоро ще изчезнат от европейската природа. Но контрабандистите едва ли лесно ще се предадат, тъй като “лъжицата” е голяма: “ето, например, преди време някакъв си египетски богаташ платил за един първокласен сокол 250 000 долара.