Иван Донев: И роклята може да бъде артефакт

Трендът прет-котюр срещу армията от пижами и анцузи на улицата - позиция на дизайнера, който има 34 награди за постижения в модата, само две от тях - получени в България

- На Форума на модата във Варна видяхме твоята необичайна колекция рокли. Сред тях е и рокля, комбинирана със златна маска за лице. Каква е историята на тази необикновена рокля? 
- Тя е част от специална колекция, която представих на Фестивала на киното в Кастильоне дел Лаго, приказен град в Умбрия, Италия. Поканата за мен е чест, тъй като моят път в Италия започна именно в Умбрия. На сцената (наистина магична!) в средновековния замък Палацо дел Корга представих 30 стилово разнородни модели, защото идеята беше колекцията да е театрална и атрактивна, а не с фокус върху модата. Моделът на тази рокля е вдъхновен от елементи в интериора на бароковите италиански дворци, например позлатените рамки на картините и огледалата. Златната маска, която оставя лицето полуоткрито, е препратка от античността с нейния култ към божественото у човека. Затова и колекцията се нарича ODE - божествена възхвала.

- Ти си завършил Академията за висша мода Koefia в Рим, правиш проекти с италиански компании, често пътуваш в Италия. Но работиш основно в България, защо? 
- Така е, пораснах като творец в Италия, прилагам техниките на италианската висша мода, продавам свои дрехи в бутик в Рим, а не в България, но не се смятам за италиански дизайнер. За мен основното в работата на един творец е майсторството в изработката на дрехата и нейната оригиналност, а не принадлежността към някаква национална школа. Днес мои дрехи носят жени по целия свят. От година капсулната ми колекция се продава и в два бутика в Ню Йорк за клиенти, търсещи лимитирана серия дрехи, комбинация между прет-а-порте и котюр, може да я наречем прет-котюр.

Момент от ревюто в италианския замък. Снимки: Архив на Иван Донев

- Защо добрите български дизайнери търсят пазар в чужбина и не са популярни у нас? 
- Често българката, която има финансови възможности, се качва на нискотарифен полет и слиза в Милано, за да си купи скъпи дрехи от бутици или аутлети около града. Имам такъв случай: една българка си харесала моя рокля в италианския бутик, където има модели с марката ID - Иван Донев. Понечила да си я купи, но в последния момент видяла, че е на български дизайнер. И казала на касата: не бих дала толкова пари за български дизайнер. Това е горчивата истина - не е достатъчно да бъдеш богат, за да си добре облечен. Трябва да бъдеш интелигентен и свободен от предразсъдъци и клишета човек.

Роклята, която навсякъде предизвиква овации.

- Значи никой не е моден пророк в собствената си страна? 
- Това е повече от сигурно и при мен важи с пълна сила. Но смея да твърдя, че жените, които обличам, са стойностни и елегантни дами. Те очакват да им предложа цялостен дизайн: текстил, цветове, персонализирана щампа и кройка, не просто копи-пейст на популярен модел. Аз не работя така. Има и друго. Една тенденция си проби път по време на пандемията, свързана с home office - живот в пижами и анцузи, както и масово пазаруване по интернет. Пазарът е залят с евтини, некачествени, но лесно достъпни дрехи. Дрехите по мярка, направени от добър дизайнер, се считат за излишен лукс, а истинските ценители са все по-малко.

- Добре, за теб какво днес е синоним на лукс? 
- Луксът е свободата да не живееш фалшив живот, който трябва да се хареса на другите, а своя собствен. Лукс е да живееш в малък град в България и аз си го позволих - живея в моя роден град Раковски. Обикалям целия свят, но винаги се връщам тук, в така наречената от гражданите “провинция”. Лукс е да правиш това, което ти е на сърцето, да имаш собствен бранд, а да не работиш само за пари. Аз не следвам някакъв бизнес-план за продажби, затова и не останах след стажовете да работя в някоя голяма модна компания в Италия, която продава заради логото и има предимно комерсиални цели.

- Вестник “Труд” писа преди време за една твоя страхотна идея - българската рокля. Тя е съставена от ръчно плетени дантелени карета от нашите майки и баби. Докъде стигна този проект - “От златните ръце на нашите баби и майки”? 
- Вече цяла година получавам карета от старите скринове и сега предстои изработката на шлейфа на роклята, по-голямата част от нея, който ще бъде “сглобяван” като огромен пъзел. Смисълът е в това да се ангажират читалищата, тези огнища на култура, и така, с даренията и труда на много жени от различни краища на България, да съхраним една прекрасна традиция. Идеята е роклята да бъде част от голямо национално събитие, едно голямо светлинно, визуално и звуково шоу на открито за всички хора, което надхвърля представите и идеите ми за голям бюджет. Това е и огромно, усилие. Така че в момента търся спонсори и хора, които могат да се запалят от идеята да представим една българска традиция, една идея, която да пътува по света и у нас.