Проф. Михаил Неделчев: Не е страшно, ако след изборите има протести като в Румъния

Не й отива на Корнелия Нинова да поучава с комсомолски плам

– Проф. Неделчев, като член на Гражданския съвет към Реформаторския блок ще помогнете ли на десните избиратели да се ориентират за кого да гласуват, след като дясното политическо пространство се раздроби на три – Реформаторски блок, „Нова република“ и „Да, България“?

– Гражданският съвет вече не е към Реформаторския блок. Регистрирахме го като НПО, като политически клуб. Аз съм председател на Съвета на учредителите на Гражданския съвет.

– Можете ли да обясните защо Христо Иванов, лидер на „Да, България“, не желае да работи с Радан Кънев, лидер на „Нова Република“?

– Нашият Граждански съвет е поел задължението да бъде медиатор в рамките на демократичната общност. Да бъдем свързващото, да бъдем полето за дебат и мястото за разговори с всички. Първо направихме специална сбирка с Радан Кънев и други представители на ДСБ. Радан Кънев подробно ни разказа за намерението си и изложи мотивите си да обяви „Нова република“. Втората ни сбирка беше с Христо Иванов, също много откровена. Помолихме Христо Иванов да помисли дали не би могъл да изчака, преди да вземе решение. Помолихме и Радан Кънев да не бърза, за да могат двете формации да се сговорят, преди да обявят своите проекти. За съжаление се оказа, че това не може да се случи.

– Защо?

– Защото Христо Иванов и хората около него мислят за „Да, България“ като за формация на новите поколения, които сега се ангажират с политическа активност. Христо Иванов обясни, че тази формация е проект с дългосрочни стратегии. И че от негова гледна точка не е толкова страшно, ако не успеят да влязат в предстоящия парламент. Очевидно са по-скоро с либерална ориентация, но не се обявяват, за да говорят поколенийно. Тоест те имат други стратегии… Помолихме и Радан Кънев да не бърза, защото беше въпрос на седмица. Дори излязохме с декларация, но тя не получи гласност, защото се оказа, че това разделяне не може да бъде предотвратено.

– Не стана ясно обаче защо Радан Кънев се отказа от ДСБ?

– Радан Кънев не се е отказал от ДСБ. „Нова република“ е платформа, която е насочена към демократичната общност като цяло. За съжаление някои от ръководителите на остатъците от РБ не издържаха изпитанието на властта. Това, което непрекъснато се случва от 26 години, е, че има хора, които се заиграват във властта, властта им харесва.

– Искате да кажете, че ДБГ на Меглена Кунева и СДС от РБ се заиграха с властта?

– Да, заиграха се и това беше предусетено. Имаше подозрение, че това ще се случи, защото това сме го играли. Да си спомним СДС либерали, СДС с тиретата, да си спомним участието на министри в правителството на Димитър Попов, в правителството на Беров и т.н.

– Сега обаче няма ли опасност това раздробяване да остави десните хора без представителство в следващия парламент?

– Много се надявам, че това няма да се случи, защото разчитам, че хората ще се преориентират. След като ние като Граждански съвет не успяхме да направим това свързване, да бъдем тези медиатори, въпреки че течеше диалог, включително и с БЗНС, аз се надявам, че хората ще разберат, че в тази ситуация най-важното е не само да има представителство, но и да се запази моралният облик на тези, които истински представляват демократичната общност. Държа да уточня, че предпочитам да употребявам понятието „демократична общност“, а не „десните“.

Има ясни критерии кой принадлежи на демократичната общност. Първо, това не могат да са лидерските формации, в които има едноличен и всевластен лидер. Второ, не могат да са партии, които изповядват популистка идеология. Трето, не могат да са формации, които са корпоративно свързани и корумпирани и са проводник на задкулисието.

– Леви политолози предупреждават, че ако десните формации не влязат в парламента, има опасност да отидем към румънски вариант – протести ще залеят улицата.

– А толкова ли е опасно това! Тази хипотеза е реална, но мен тя не ме притеснява. В политическия живот се случват и катаклизми, когато много хора остават непредставени. Това би трябвало да ни накара да се замислим. Да се вгледаме в Румъния. Там спечелиха социалдемократите и те се юрнаха да защитават хора, които са с доказани в съда корупционни престъпления. За да извадят трима- четирима души, сред които бивши министър-председатели от затвора, те рискуваха управлението си и бъдещия си мандат. Съжалявам, но ако си постъпил по този начин, ще си понесеш последствията, ще седиш в затвора. Тука има една лошо разбирана лоялност. За съжаление това го има и в БСП.

– В БСП обаче няма ли и нова енергия и подем? Ако щете и с това, че включиха в листите си нови имена като Тома Томов, Елена Йончева, Иво Христов и други?

– Това е мантра. Тези хора са ми симпатични, имат качества. Но това не го виждам като обновление. Откровено казано, с Тома Томов сме приятели, но аз му се чудя защо се ангажира… За съжаление в БСП продължава да се възпроизвежда манталитетът на руския израз „партия у власти“, т.е. партия на властта. Това значи, че тази партия е единствена. Всички около нея са незначителни. Затова и говорят от името на целия народ с този поучителен тон. Говорят, че има обновление с идването на Корнелия Нинова. Но аз се чудя откъде тази сравнително млада жена извади този поучителен тон. Тя поучава цялото българско общество, всички досегашни министър-председатели, поучава Иван Костов, поучава Бойко Борисов… поучава ни всички нас с комсомолски плам с особена риторика, с възторженост, с наставничество. И това се имитира от младите. Това е политическа психология, която се възпроизвежда. И те го правят съвсем целенасочено, за да кажат 70-80-годишните чичо и леля: нашите пак ще вземат властта. Въпреки че тези хора нищо няма да получат. Всичко, дето им обещават – как ще им вдигнат пенсиите, изобщо няма да се случи. Обаче те ще бъдат удовлетворени по един идеален начин, че принадлежат към тези, които ползват властта.

– Смятате ли, че е възможно да се стигне до управленска коалиция между ГЕРБ и БСП?

– Аз се надявам, че такава голяма коалиция няма да се случи, защото за съжаление няма да бъде като в Германия. Нищо лошо няма в големите коалиции там, където има стабилни демократични формации. Но тук това би било взаимно дебнене и надцакване. Виждаме какъв реваншизъм се случва сега в служебния кабинет. Връщат се хора, които са уволнени поради неспособност да се справят със съответните управленски дейности. Представете си две големи структури и всички са на старт като бегачи и чакат да гръмне сигналът и да се затичат към властта. Това би било голям катаклизъм. В ГЕРБ виждаме, че има хора от рода на Томислав Дончев, които очевидно са управленци. Но има и много млади кариеристи с комсомолски плам, с особено желание за комунистически реванш. Това би създало в държавата двувластие, което може да завърши зле.

– Преди дни пред БНР Иван Костов каза: „Нацията загива, усещането за бедност е много силно и причината е демографският срив.“ Когато си бил във властта на толкова висок пост, имаш ли право да говориш по този отдалечен начин? Не носят ли всички управлявали вина за загиването на нацията?

– Илюзия е, че като си напуснал властта, не си отговорен. Аз съм бил два пъти депутат и се чувствам отговорен, включително към моя избирателен район – Бургаски. А когато си бил министър-председател, разбира се, че имаш ангажимент. Въпросът е, че когато вече не си министър-председател и си се дистанцирал, някак си не се чувстваш отговорен. Не, всички сме отговорни за това, което се е случило.

– А загива ли нацията?

– Не смятам. Преди две седмици имах лекции в Летница. Видях много симпатични деца, жива гимназия, изключително любезни хора. Не е вярно, че загива нацията. Много е тъжно, че се създаде форма на национална истерия – „няма да ви живея тук, вземам си шапката, заминавам“. Разбира се, част от хората са принудени да заминат. Но има хора, които експериментират с живота си и настъпва отчуждение по отношение на страната им. Ето това е съществен социално-психологически проблем. Докъде е принудата, откъде е социалната истерия? Аз разбирам човек да отиде в чужбина и там да е щастлив. Но това рядко се случва, на всичкото отгоре често социалният му статус пада с две-три нива. Така че всеки, преди да направи такъв избор, трябва да се замисли. Пропуск на социолози и политолози е, че не призоваха: хора, абе спрете, къде сте се юрнали!? Иди, но ако там ще имаш по-щастлив живот. Виждал съм крайно неудовлетворени хора в Калифорния, където всеки има шанс. Да, виждал съм и много удовлетворени. Всякакви съм срещал. Но трябва ли да стоиш там и да не ти е удобно да се върнеш, въпреки че работиш като скот, пътуваш часове на ден, живееш в много странно жилище? Защо е всичко това?

 

Нашият гост

Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Редактор във в. “Литературен фронт” и сп. “Родна реч”. 15 г. работи в издателство “Български писател”. Активен участник в създаването на СДС и член на ръководството на Радикалдемократическата партия. Участник в Кръглата маса през 1990 г. Народен представител от СДС във ВНС и в 36-ото народно събрание. Преподавател в Нов български университет. Член на Гражданския съвет на Реформаторски блок 2.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. Уважаеми г-н Неделчев, Струва ми се , че не при Корнелия Нинова има комсомолски плам, а при Вас и Вашите съмишленици. Вие сте новите „комсомолци“, които ксато старите громите, едните капитализма, другите комунизма. Едно и също, но лошото е ,че Вие попадате в графата и на двете крайни течения, защото през периода преди 1989 година бяхте поредния послушко и приближен до старите управници. Като „мишоци“ осетихте падането на системата и се пренастроихте. А сега сте „революционери. При всяко изборно поражение, включваме резерва/някои от които срещу заплащане/ на протести.Това вече няма да проработи, защото и другите ще презовът и ще стане една, не знам къде ще се скриете след това. Мисля, че Вие и вашите политически метаморфози следва да бъдат наказани веднъж за винаги. Навремето такива , като теб ме викаха да давам отчет защо съм говорил против строья, сега пак същите ще ме учат как да живея.Баста!

    1. Добър изтрел г-н Димитров, май уцелихте десятката, … точно казано е и това с „отчетите за говорене …“ и т.н. Някои хора имат много силен усет и много бързо се пренастройват, не може да им се отрече това.

  2. абе какви протести бе , неделчев.какво ве4е ви раздадоха парите за протестите ли? тоя път май ще излизаме със сопите

  3. Щом се задатът избори плъхове като Неделчев изпълзяват от дупките и започват да каканижат.

  4. Другарю Неделчев, не разправяйте наляво и надясно с кого сте приятел, щото ще си припомня приказката: „Кажи ми кои са ти приятели, за да ти кажа какъв си ти!“. Е щом си приятел с Тома Томов нямам повече приказка с теб.

  5. Мишо е органична част от софийския интелектуален елит по време на и след ерата на Тодор Живков. Този елит включва и индивиди като Кеворкян, Томов и много други с по две имена. Бидейки човек с едно име и безупречна почтеност, Мишо не може да се отрече от хора, с които е поддържал прилични отношения. Заслужава уважение опитът му да посредничи за обединение на некомуноидните политически групички. Надявам се да се сбъдне предсказанието за масови демонстрации като в Румъния. Има шанс Цирея в София да бъде, ако не съборен, то поне безвъзвратно повреден. Странният финал с призив към нещастните емигранти да не се мъчат повече вероятно произлиза от някакви лични обстоятелства.

  6. Четейки статията виждам, че този е член, близък или каквото е там с неща присъщи за урoдлива отрепка…

  7. Аз с много хора поддържам прилични отношения, но много малко от тях мога да нарека мои приятели. С Михаил Неделчев очевидно имаме различни критерии за приятелството.

  8. Ще им хванете опинците на комунистите, те вече са герберисти и Вие гласувате за тях-е това не мога да разбера.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.