Проф. Николай Овчаров: Македонизмът е хищно и всепоглъщащо учение

Нека да престанем с това чегъртане и с вдигнатите юмруци

Национален кръг „За Македония“ бе създаден вчера

Професори, доценти, журналисти и общественици обявиха вчера на пресконференция в БТА създаването на Национален кръг „За Македония“. Инициаторите са притеснени, че в редица изявления и действия премиерът Кирил Петков в една или друга форма прокарва внушението, че националната история не е от първостепенно значение за сметка на авиолиниите, пътищата, икономическите отношения и редица други несъстояли се стъпки, които да оправдаят явното желание на отказ на България от Рамковата позиция и декларацията, гласувана от 44-то Народно събрание. Тази позиция е била отстоявана и от двете служебни правителства и е формирана от безпрецедентен политически консенсус, зад който стоят над 80 на сто от българското общество, се посочва още в обръщението на инициаторите.

В него се призовава към Национален кръг „За Македония“ да се присъедини всеки, който не иска да бъде допуснато поредното национално предателство на България нито от това, нито от което и да е друго управление.

Говорители на Националния кръг " За Македония " са проф. Пламен Павлов, проф. Николай Овчаров и проф. Ана Кочева. Националният кръг се състои още от 19 учени, интелектуалци, публицисти и общественици: акад. Георги Марков; проф. Пламен Павлов; проф. Ана Кочева; проф. Казимир Попконстантинов; проф. Христо Смоленов; проф. Никола Алтънков; проф. Николай Проданов; проф. Трендафил Митев; доцент Спас Ташев; доцент Александър Гребенаров; Андрей Слабаков; Цочо Билярски; Христо Димитров; Искрен Веселинов; Костадин Филипов; Кристиян Шкварек; Илия Стояновски; Димитър Димитров; Ивайло Шопски.

Впоследствие поддръжката си дадоха и проф. Николай Овчаров; проф. Михаил Константинов; Харалан Александров; проф. Антоанета Христова; проф. Димитър Аркадиев; Валерия Велева; Христо Мутафчиев; проф. Петър Стоянович; доктор Милен Врабевски; Светослав Гоцев; доктор Чавдар Ангелов; Екатерина Белчева; Людмил Иванов; Георги Луков; Даниела Горчева; Румен Леонидов.

Готовност за подпомагане са изразили и евродепутатите Александър Йорданов, Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки.
„Труд“ разговаря с двама професори учредители и говорители на кръга.

- Каква е целта на Националния кръг „Македония“?
- Целта е да се противопоставим на вътрешни и на външни антибългарски действия спрямо Северна Македония. Външните са ясни - официалната пропаганда на Скопие, която се задвижи особено напоследък, вътрешните също почнаха да се изясняват, видяхме колаборационистки организации, които се създават непрекъснато, позицията на правителството е меко казано неясна в момента, но за съжаление се чуват все повече приказки, че те могат да отстъпят. Отстъплението в случая би означавало предателство на българските национални интереси. Предателство, което е съпоставимо с това по време на Балканските и на Първата световна война и предателството на Георги Димитров в Блед, когато той, реално погледнато, продаде Македония на Югославия.

- Някои вече смятат, че с посещението си в САЩ премиерът Петков е договорил евтин газ срещу вдигането на българското вето за започване преговорите на РС Македония за членство в ЕС?
- Чувам ги и аз. Но именно за това трябва да бързаме. Говорим за дни, а не за месеци, в които трябва да се реагира. Нека да кажа и какво смятаме да правим. За 24 май вече се оформи идеята, предложена от български евродепутати, заедно с професорите Пламен Павлов и Ана Кочева да направим мисия „Македония“ и участниците в платформата да използват потенциала и знанията си, да говорят по темата в европейските държави в Европейския парламент в Брюксел, за да им обясним нашата позиция. Предстоят срещи и в нашето Народно събрание с парламентарните групи. Искаме да видим ние като граждани какви са техните позиции.

- Защо според вас толкова закъсня нашата реакция? Като че ли Македония си оплете кошницата доста по-рано? 
- Много е сложен този въпрос. Ние винаги закъсняваме спрямо Македония. Аз например смятам, че беше грешка първи да признаем независимостта u през 1991 г. по времето на президента Желев. Трябваше да разберем за какво става дума и да поставим нашите условия още тогава. Някак си в България подценявахме или не знаехме какво представлява македонизма, това хищно учение, всепоглъщащо, бих казал. В следващите времена се държахме дълго време като Големия брат, който прощава всичко на малкия, без да си даваме сметка, че всъщност македонизмът преди всичко е враг. С него не можеш да станеш приятел. С него - ще цитирам думите на един български министър-председател, роден в Македония - какво бе казал как се управлява - со кротце, со благо и со малко кютек. Колко е кютека, това вече се преценява допълнително. Разбира се, никой не иска войни, всички искаме мир. Но в края на краищата с езика на омразата, с който те говорят за нас, ние не можем да обръщаме непрекъснато другата си буза. Ако създадем неприемлив компромис с РСМ какво ще приказваме на нашите деца? Това е борба за България, за словото, за българския език, а не за Македония.

- А защо според вас Скопие има силно лоби в страните от ЕС, а ние нямаме и те натискат само нас, а не и тях? 
- От една страна, говорим за пропаганда, която върви от десетилетия, практически от Втората световна война. Много пари играят, в това няма никакво съмнение. Но не е само въпрос на пари. Моментът съвпадна и със ситуацията в Европа. Те не ни натискат за нещо друго, а за това, че искат още един съюзник. Но какъв съюзник са Северна Македония, държава, която е директно подвластна на руското влияние, която преди още да е кандидатствала в ЕС, вече не изпълнява европейските изисквания. Ето в това трябва да убедим хората в другите европейски страни.

- Какво би станало, ако все пак вдигнем ветото? Какви ще бъдат последиците за България?
- Не мога да гадая, но аз съм го казвал това - ако това се случи, в България ще има протести, които ще бъдат несравнимо по-големи от тези, които бяха през 2020 година. Защото това го виждаме по социологическите изследвания, пък и от разговори с хората се разбира настроението им по този въпрос. В цялата тази дандания има и нещо добро - тази тема ще обедини ужасяващо разединеното българско общество. Аз от две години пледирам, че ние говорим само за разединение. Като заместник-председател на Инициативния комитет за президентската кандидатура на професор Анастас Герджиков това беше нашата теза - нека да се обединим поне върху някои неща. Нека да престанем с това чегъртане, с вдигнатите юмруци, за да можем в края на краищата да гоним нашите национални ценности. Виждаме нашите съседи гърците, които се карат в парламента, но когато стане дума за гръцката национална идея всичките са като юмрук. Надявам се историците и академичната общественост в България да окажат нужното влияние и напън на българското държавно управление да не отстъпва от позицията си за Република Северна Македония.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта