Проф. Николай Радулов, водещ експерт по национална сигурност, пред „Труд“: Организираната ни престъпност е желан партньор в чужбина

Снимка Пламен Стоименов

Николай Радулов сигурно е един от най-големите наши специалисти в областта на националната сигурност. Затова са важни неговите оценки за състоянието й, както и за текущите проблеми в МВР и специалните служби. Разговаряме с проф. Радулов за всичко това. Естествено е да почнем с най-горещата тема – Докладът на правителството за заплахите пред страната, където Русия е поставена на водещо място.

– Г-н Радулов, правителството прие доклада за състоянието на националната сигурност през 2016 г. В него директно се посочва, че една от заплахите за страната ни е политиката на Русия. Моля ви за коментар, защото този текст предизвика противоречиви реакции в обществото?
– Обяснима е реакцията на хората. Преди 1989 г. непрекъснато се публикуваха доклади, в които се обясняваше, че заплаха за страната ни са САЩ и ЦРУ. Ако идеята за демокрация е доведена до същата концепция с разменени полюси, то тя пет пари не струва. Припомнете си, че през Втората световна война България обяви война на САЩ. Вследствие на тази героична постъпка София бе бомбардирана и съсипана. Ако се опитваме да демонстрираме католицизъм по-голям от този на папата, то после дълго ще се жалим за липсата на платежоспособни руснаци по Черноморието, за проваления туристически сезон, за поскъпването на газа и тока и пр. През същото време, когато проявяваме този курназлък, представители на огромни западни конгломерати сключват изгодни търговски договори с Русия и ни се подсмихват снизходително. Българинът е станал параноично подозрителен през последните години. При подобни анализи вероятно се пита, кой има изгода от тях. Това което е сигурно, че самият той ще е потърпевш.

– Преди два дни от екрана на една телевизия споделихте, че българската организирана престъпност е на високо ниво. И една от причините за това вероятно е и унищожаването на инструментите за борба с нея. Когато експерт като вас го каже, това звучи твърде достоверно. Моля ви, обосновете се?
– Всъщност заявих че българската организирана престъпност е считана от международни престъпни организации за силна и агресивна, едновременно с това и желан партньор. Вероятно помните интервюто на Ани Заркова от преди две години с Никола Гратери – водещ прокурор на Италия, прочул се в борбата с калабрийската ндрангета – една от най-богатите и силни мафии в света. В него той заяви: „България е привлекателна за ндрагетата по две причини. Първо, у вас данъците са много ниски. Като открие тук фирма, мафиотското семейство плаща само 10 % данъци. Второ, у вас има силни организирани престъпни групи. Те правят от България идеална страна за мафията… В момента поне шест мафиотски семейства имат отношения с български престъпни групи – за наркотици и пране на пари“.
Унищожаването на инструментариума, който може да даде ефект, е резултат от лошо управление, невежество и корупция. Вместо да се поддържа и развива даваща ефект методика като ДНК анализа, той се неглижира и оставя да се разруши, а вместо него се предлагат различни правни инструменти, които доказано не действат. И най-перфектният нов закон не е полезен, когато законите поголовно не се спазват. Когато полицията е оставена да работи без сечивата на занаята, полугладна и зле защитена, то естествено това създава прекрасни условия за укрепване на престъпността. Полицията често не разполага с елементарни предпазни средства и съоръжения, а канцеларските материали се налага сама да си доставя. Пожарникарите рискуват живота си без предпазни облекла – оказва се, че над половината от огнеборците не разполагат с такива, което излага живота им непрекъснато на пряк и косвен риск.

– Историята с последното отвличане в София породи множество коментари. Смятате ли, че може да се очаква ескалация на подобен вид престъпления. И какво трябва да бъде противодействието на властите?
– За непредубедения експерт е ясно, че през последните 5-6 години е налице трайна тенденция на ескалиране на организираната и неорганизираната престъпност. Грабежи, убийства, изнасилвания на стари и самотни хора, вандалски отмъквания на парични автомати, влачени с въже след автомобил – подобно на грабеж на банки в Дивия Запад. Тази трайна тенденция сама по себе си е обезкуражаваща за обикновените хора, а съчетана с шумните виртуални победи над престъпността и сриването на броя на престъпленията в огласените представи на управляващите сектор „Сигурност“ довежда до отчаяние и пълно дистанциране от властта. Да припомним, че сравнително скоро един министър на вътрешните работи само в рамките на една година от своето управление „намали“ престъпността с една трета – от 142 000 регистрирани престъпления през 2015 г. – на 100 000 през 2016 г. Вероятно, ако беше останал до края на мандата, щеше тотално да унищожи престъпността и това щеше да доведе до разпускане на МВР, защото когато няма обект, субектът е излишен.
В светлината на казаното до тук: Ако няма скорошен резултат в разкриването на отвличането на Адриан – да се готвим за следващото! Да подчертая – много е важно разкритите лица да не се окажат мъртви, луди или забягнали в неизвестна посока. Защото тогава остава съмнението, че просто са набедени хора, които не могат да се защитят, а властта е отпуснала по този начин клапана на напрежението.
Само честно регистриране на престъпленията, работа по всяко от тях, конкретна разкриваемост и обезпечаване на разследващите и полицаите с необходимите ресурси може да доведе до прелом в тенденцията. За целта е необходимо управляващите да не симулират готовност за преговори с полицейските синдикати и да протакат, а да си вършат работата.

– Вероятно под реформа в органите за вътрешен ред и сигурност у нас все по-често се разбира някакво преместване на съответните служби от едно място на друго. Не смятате ли, че е необходима стабилност и предвидимост, за да се получат задоволителни резултати?
– Идеята за реформа в МВР обикновено се осъществява чрез събиране на две структури под обща шапка и промяна на закона, а при следващите управляващи се извършва точно обратното действие. И в двата случая то се обяснява като оптимизиране и повишаване на ефективността, но реалният резултат е раздуване на администрацията и настаняване на „свои хора“ на топли места.
Трябва да се знае че реформата в структурите за сигурност и обществен ред не е еднократно действие. Тя по същество трябва да е изпреварваща, проактивна. Промяната на престъпните тенденции обикновено е светкавична – престъпниците бързо преустройват действията си съобразно максималната печалба и минималния риск. За да ги посрещне готова и ефективна съвременната полицейска структура, тя трябва да е гъвкава и изпреварващо подготвена за новите престъпни тенденции. Ако промяната е реактивна, то полицията е загубила инициативата, а значи се е лишила от голяма част от предимствата си и вероятно ще загуби борбата.

– Смятате ли, че в момента системата на МВР се използва и за политически цели. Или това отмина още в началото на прехода през 90-те години на миналия век?
– Считам, че в сектор „Сигурност“ се извършва перманентна реполитизация. При всяка смяна на властта се сменя и ръководният състав до определено ниво. Това непрекъснато намалява управленската компетентност и източва професионален потенциал. За известно време секторът се стремеше да е политически неутрален, но всички кариеристи разбраха, че е по-лесно да се издигнеш с политически протекции, отколкото с работа и компетентност. Този подход към назначаването на ръководители има двойно отрицателно въздействие – от една страна се обезкуражават почтените професионалисти, от друга страна е налице некомпетентно управление.

– Полицаите чрез един от синдикатите си обявиха, че свикват национален протест в четвъртък. Само за по-високи заплати ли става дума?
– Всеки, който работи, трябва достойно да бъде заплатен. Това искат и полицаите. Вече хроническото лошо заплащане, изплащане само на малка част от извънредния труд, системното задържане на средствата за облекло, задлъжняване на министерството към полицаите с неуредени командировъчни, са допълнителни причини полицаите да се недоволни. Но нека да не забравяме, че липсата на защитни облекла, предпазни средства, работещи превозни средства, модерни оръжия и комуникационни средства са в основата на неефективните антикриминални действия. Така че всъщност полицаите искат да им се даде възможност да работят в полза на обществото.

– Преди 20 години България бе една от петте европейски страни, които имаха машина за разчитане на пръстовите отпечатъци, а мисля, че отделно от нея имахме и в Института по криминалистика техника за изследване на ДНК профила? Днес тези операции се извършват предимно в чужбина. Има ли и частни български фирми, които притежават подобна скъпо струваща техника?
– През 1997 г. министър Бонев, аз и проф. Бобев – тогавашен директор на Института за криминалистика и криминология, успяхме да измолим финансиране от немското министерство на вътрешните работи, проведохме конкурс за автоматизирана система за пръстови отпечатъци и създадохме съвременната система. За съжаление след нашето излизане от министерството почти не се работеше по развитието и иновирането на системата.
През същата тази 1997 година успях да убедя тогавашния резидент на ЦРУ в София Тимоти Арнс за изключително важната в борба с криминалната престъпност система за ДНК анализ и той буквално на крака ми донесе в министерството пари за сървъра на системата, благодарение на което тя започна да се развива. През 2005 г. или 2006 г. министърът на вътрешните работи пенсионира специалистите от секцията в НИКК, а създаде такава, ако не се лъжа, в Бургас – без техника, без специалисти. В резултат – само за ДНК анализите по сестрите Белнейски държавата даде над 200 000 щатски долара за експертизи извън страната – сума достатъчна за поддържането на лаборатория в института. В момента в страната няма такива лаборатории.

– Експерти твърдят, че резултатите от битката срещу организираната престъпност са по-високи от тези срещу неорганизираната и така е по цял свят. Ако те са прави, какви са шансовете на организираната престъпност да се справи с неорганизираната?
– Това е фикция. Поне в нашата страна. При всяко поредно управление организираната престъпност е ликвидирвана, но за съжаление май самата тя не е разбрала това. Най-лесно е да се побеждава виртуално – отчиташ медийно победата над 5 престъпни организации, но това няма как да бъде проверено. Иначе звучи обнадеждаващо. До следващото поръчково убийство, до следващия грабеж или отвличане.

– Политиците постоянно се опитват да реорганизират и преобразуват различни дейности от системата на МВР. Имаме ли наш модел за това как да изглежда едно боеспособно МВР в сегашната сложна геополитическа обстановка?
– Това е начинът на политиците да демонстрират активност. Всъщност, залогът за успеха е най-вече в добре подготвена, мотивирана и въоръжена полиция, на която не се пречи да работи. Обикновено промените се извършват по подобие на различни европейски модели – напр. испанския. Често адаптацията е формална и няма как да даде ефект при нашите условия. Няма да срещнем удобен готов модел, който, внедрен, да даде веднага ефект. Към тази дейност трябва да бъдат привлечени специалисти, но реално българските „моделиери“ не са такива.

– Преди месец разговарях с генерал Румен Миланов и го попитах как стои въпросът с единствената ни засега доктрина за национална сигурност? Кой я обновява, как я обновява, въобще нещо прави ли се в тази насока, защото поне в медиите нищо не се чува по този въпрос?
– При първия КСНС на президента Радев бе поставен този въпрос и се взе решение да се инициира или иновирането на съществуващата стратегия, или да се подготви нова, както и да се ревизират законите в сектор „Сигурност“. До сега не съм чул нещо да се върши в тази насока. Несъмнено е необходимо да се прегледа съществуващата стратегия, защото има сериозни промени в актуалната обстановка в страната и извън нея. Законите, свързани със сигурността, също трябва да се прегледат, защото в някои от тях присъстват откровено противоконституционни текстове, а и не съдържат гаранции за опазване на гражданските права. Например Законът за специалните разузнавателни средства дава възможност абсолютно всеки да бъде обект на специално наблюдение без да е извършил каквото и да е престъпление.

Нашият гост
Професор Николай Радулов е преподавател в НБУ, ръководител на Департамент “Национална и международна сигурност”.
В МВР е работил от 1981 г., до 1999 г., като започва работа в Първо РПУ-МВР и приключва кариерата си в министерството като секретар на МВР. В НБУ е работил последователно като гл. асистент, доцент, директор на програмен съвет, професор, ръководител на департамент. През 2013 година е избран за преподавател на годината на НБУ.
Автор на 5 книги, над 100 статии в професионални издания, доклади на български и международни конференции и над 400 научно-популярни статии в български печатни и електронни издания

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.