На 22 юли 2019 да почерпят

Германците не искат АКК за канцлер Крамп-Каренбауер губи подкрепа

Италия атакува правилата за публични разходи на ЕС

Партията на Владимир Зеленски печели парламентарните избори в Украйна по предварителни данни

Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращи в Хонконг

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 юли 2019

Ремонтират обсерваторията в Борисовата градина Софиянци гледат звездите през 120-годишен телескоп

Шефът на обвинения в кибератака срещу НАП: Няма да отключим компютъра му за ГДБОП

Хакнаха сайтовете на летищата в Бургас и Варна

Концесионери лъжат с чадърите на плажа Заради шмекерии туристите няма да се върнат по морето

Планински спасители свалиха жена със счупен крак от Витоша

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Всеки ръководител на високо равнище трябва да има мозъчна група, но да не е съставена от известни социолози

България с над 800 медала от олимпиади по природни науки Учредяваме международните състезания по физика и астрономия

Алпинист се отказа от върха, за да спаси живот В самото подножие на връх Ленин в Памир Георги Илков-Темето жертва мечтата си

Първенци сме по пари под масата за здраве Умираме заради липсата на средства

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Държавата покрива 50% от разходите за лечение, а 50% дават пациентите

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2019 г., в който се прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите, за да се вземат мерки за разрешаването им.

Много българи все още са изправени пред значителни пречки при достъпа до здравно обслужване, пише в доклада на ЕК. В края на 2017 г. броят на хората без здравно осигуряване е 719 хил., което представлява повече от 10% от населението. Лицата без осигуровка обикновено използват болниците и отделенията за спешна помощ като входна точка за достъп до системата, което намалява ефикасността на използване на здравните заведения. Това се отнася особено за много за ромите, като се смята, че по-малко от 50% от тях имат здравна осигуровка. Броят на хората, съобщаващи за неудовлетворени медицински потребности намалява, но техният дял все още е висок сред хората, които попадат в групата на 20-те процента с най-ниски доходи (5,6% в сравнение със средно 3,2% за ЕС). По отношение на неудовлетворените медицински потребности разликата между групите от 20-те процента с най-ниски и най-високи доходи в България е много висока, пише в доклада. Повишаването на достъпа до здравни услуги, по-специално за първичните здравни грижи, включително чрез развитието на инфраструктурите, може да спомогне за справяне с тези проблеми, посочват от ЕК.

Публичните разходи за здравеопазване продължават да са ниски. През 2016 г. публичните разходи представляваха едва 5% от БВП, с 2 процентни пункта по-малко от средната стойност за ЕС. Освен това публичните разходи покриват само 50% от общите разходи за здравеопазване, в сравнение със 77% средно за ЕС. Поради това почти половината от разходите за здравеопазване представляват преки плащания от страна на пациентите (формални и неформални) – най-големият дял в ЕС.

Налице е недостиг на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, като лекарите са неравномерно разпределени. Въпреки че броят на лекарите в България е над средното за ЕС ниво, на местно равнище тяхното разпределение варира в широки граници – от 597 на 100 хил. жители в Плевен до 264 в Кърджали. Освен това, само 15% от всички лекари са общопрактикуващи (значително под средната стойност за ЕС от 23%), което ограничава възможностите за предоставяне на първични здравни грижи.

Съотношението 440 медицински сестри на 100 хил. души от населението е сред най-ниските в ЕС и е значително под средното за ЕС равнище от 840 сестри, отчасти поради непривлекателните условия на труд, пише в документа. Съгласно Националната здравна карта за постигането на равнището на ЕС са необходими още около 30 хил. медицински сестри. Положителен е фактът, че през 2018 г. броят на местата за прием на студенти за медицински сестри в университетите се увеличи и за разлика от 2017 г. всички те бяха попълнени. Налице е план за обучение на по-голям брой медицински асистенти и парамедици, което ще освободи лекарите и сестрите от някои от текущите им задачи. Това следва да спомогне да се гарантира, че работната сила в здравеопазването се използва по-ефективно.

Болничните услуги доминират в системата на българското здравеопазване. 34% от общите разходи за здравеопазване са предназначени за болнични грижи което е над средното равнище за ЕС от 30% и едно от най-високите равнища сред всички държави членки. Потенциално биха могли да бъдат избегнати 8,6% от хоспитализациите, които са с 3,2 процентни пункта над средното равнище за ЕС. От друга страна, делът на разходите за извънболнични грижи (17%) е сред най-ниските в ЕС, където средната стойност е 30%. През периода 2014-2020 г. Европейският фонд за регионално развитие инвестира в мрежа от заведения за спешна медицинска помощ, която, както се предвижда в Националната здравна стратегия, ще допринесе за облекчаване на тежестта, която понасят болниците. В дългосрочен план предизвикателството се състои в това да се изгради мрежа от обекти за достъпни първични здравни грижи, включително дългосрочни грижи.

Ограниченият достъп до здравни грижи и ниските разходи за здравеопазване са сред факторите, които оказват отрицателно въздействие върху здравословното състояние на населението. Предотвратимата смъртност през периода 2011-2015 г. в ЕС намаля с 1,1%, докато в България тя се увеличи с 2,5%. Подобно явление се наблюдава при смъртността, предотвратима с лечение, която бележи спад от 2% в ЕС, а в България нараства с 0,2%.

Продължителността на живота в България е 74,9 години, което е с 6,1 години под средното равнище за ЕС. Не се използват достатъчно мерки за насърчаване и профилактика на здравето за подобряване на резултатите в сферата на здравеопазването. В България най-големите рискове за здравето са нездравословното хранене и високото кръвно налягане, посочват от ЕК. Може да се направи повече, за да се намали относително високата употреба на алкохол и тютюн и да се насърчи по-здравословен режим на хранене. Делът на хората, ваксинирани срещу някои заразни болести, като морбили и полиомиелит, е под равнището, което гарантира имунитета на цялото население.

Работата по Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия е значително забавена. През 2018 г. беше постигнат известен напредък в подобряването на достъпа до лекарства за профилактика на заболяванията и програми за извънболнични грижи. Повечето от мерките, планирани за 2019 г., имат за цел да се подобри ефикасността на системата. Те включват въвеждането на централизирани обществени поръчки за държавните болници и действия за намаляване на публичните разходи за фармацевтични продукти и увеличаване на ограниченото понастоящем използване на цифрови решения в областта на здравето. Като част от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. бяха приети допълнителни мерки за реформи, целящи подобряването на управлението на системата на здравеопазването. Въпреки това тяхното въвеждане може да бъде забавено, тъй като е необходимо парламентът първо да одобри съответните изменения в други правни разпоредби. Като цяло предвижданите мерки за реформи за 2019 г. не са достатъчни за справяне с растящите предизвикателства по отношение на здравето на населението и на статуса на работната сила в здравеопазването, пише в доклада.

Министерството на здравеопазването предложи обществени обсъждания по два варианта за реформиране на системата за здравно осигуряване. И двата варианта следва да дават възможност за конкуренция между съществуващата Национална здравноосигурителна каса като единствен платец и частните застрахователни дружества, като настоящите равнища на вноските останат непроменени. Един от вариантите включва увеличаване на финансирането на системата чрез въвеждането на задължително допълнително здравно осигуряване под формата на необвързана с имущественото състояние фиксирана вноска, чиято цел е да се намалят преките плащания от страна на пациентите. Необвързването на размера на тази вноска с доходите ще доведе до по-голяма финансова тежест за групите с ниски доходи. Освен това преките плащания може да се увеличат поради предложените ограничения на публичното финансиране на болничните грижи и специализираните извънболнични грижи. Следва да се запази възможността за сключване на доброволна допълнителна здравна застраховка, посочват от ЕК. И двете възможности за реформа ще доведат до повишаване на административните разходи и разходите за управление, тъй като изискват надзор на частните дружества за здравно осигуряване и управление на механизъма за корекция на риска за финансиране на разпределението на ресурсите между конкурентните здравноосигурителни фондове, пише в доклада. Съгласно плановете на правителството нов модел за финансиране ще започне да функционира не по-рано от 2020 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.