Първият разгром на македонизма в САЩ

Димитър Влахов

Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили „нож в гърба“ на българския народ

Българските патриоти в Новия свят през 1946 г. извоюват публична победа над „македонизма“

След налагането на курса за „македонизация“ на българското население в ФНР Македония, комунистическата власт в Скопие осъзнава, че трудно ще постигне целта си, ако македонската българска емиграция в Новия свят продължи да защитава своя национален произход. Поради това е решено, македонистката пропаганда да се прехвърли и в Северна Америка. За целта, през декември 1946 г., във връзка с годишната сесия на ООН в Ню Йорк, като член на югославската делегация пристига и председателят на Народния фронт в Скопие Димитър Влахов.

Вместо да работи в международната организация обаче, той тръгва да обикаля онези градове на САЩ, в които функционират все още някакви комунистически структури на балканската емиграция. Целта му е да намали лошото впечатление от поведението на неговия режим в Скопие, спрямо българите в Македония. На първото публично събрание, проведено в Ню Йорк скопският емисар говорил дълго за „големите успехи“ постигнати от ФНРМ в областта на просветата и културата. В македонската република се обучавали 98 000 ученици; нормално функционирали училища и за „сръбските колонисти и две училища за власите“; новата „македонска азбука“ „се поглъщала жадно от всеки просветен македонец“ и т. н.

ЦК на Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия, обединяваща бежанците от Македония след Илинденското въстание от 1903 г. /МПО/, получава веднага чрез своите представители в Ню Йорк, подробна информация за първата изява на прословутия комунистически емисар. По повод на пропагандната му акция в Ню Йорк МПО отправя до Димитър Влахов едно отворено писмо. То съдържа пет въпроса, свързани с прехвалената политика на успехи, постигнати от новия режим в Скопие: Защо по време на своите изяви в Съединените щати, висшият функционер на МКП не казва нито дума - „има ли в югославска Македония българи“? Или няма такива хора? А ако има българи, защо само те нямат свои училища? Знае ли Димитър Влахов на какъв език е бил написан манифеста при обявяването на Илинденското въстание в 1903 година?

След като новите управници в Скопие дават видимост, че ценят заслугите на Гоце Делчев в освободителната борба, то дали те знаят „на какъв език говореше и проповядваше Гоце“? И последно - по време на турския режим, Димитър Влахов е бил в Македония. Може ли да си спомни той за „какви считаха турците македонските славяни“. „Не само ние, но и целият културен свят знае, че от памтивека, в Македония са живеели българи... На този континент /Америка- б. м./ има над 90 хиляди македонски българи и 90 на сто от тях никога не са били в България. Как може за една две години да изчезнат българите от Македония“, се казва в края на писмото изпратено до Димитър Влахов. Завършвайки питанията си, ЦК на МПО отхвърля категорично и пропагандните твърдения за „културния напредък“, реализиран във ФРМ, на базата на „новия македонски език“. „Нов език не може да се създаде за две-три години! Езикът не може да се постави в химическа епруветка, за да излезе друга сплав. Нито пък може да се изпари, както иска да го изпарят сегашните управници на югославска Македония, декларира ЦК на МПО... Затова всички македонски българи тук /в Новия свят- б. м./ трудно разбират новия „македонски език“, на който се пише вестник „Нова Македония“, са казва в края на документа изпратен до Влахов.

Острата критична реакция на организираната българска патриотична емиграция в Америка срещу изявите на Димитър Влахов, поставя под съмнение по-нататъшния успех на пропагандата, предприета от скопския емисар. Вестник „Македонска трибуна“, където са публикувани материалите, се получава във всички градове на САЩ, Канада, Австралия, Аржентина, Бразилия и пр., където съществуват по това време български патриотични емигрантски организации. Ето защо Димитър Влахов преценява, че би трябвало по някакъв начин да заглади лошото впечатление, формирало се сред българските изселници, на базата на крайно неудобните въпроси, поставени му публично от ЦК на МПО. Затова вместо да заседава в сградата на ООН, след Ню Йорк, той продължава на обиколка из Щатите. Голямо пропагандно събрание му е устроено и от комунистически дружества на балканските общности в град Детройт. Там Влахов говори общо върху историята и постиженията на освободителното движение в Македония. Привежда като пример доклада на Карнегиевата анкета от 1914 г., за да илюстрира размерите на „злодействата, извършени в Македония“ в ново време. И естествено довежда разговора до новата власт в ФРМ, наложена през есента на 1944 г. Тя трябвало да се разглежда като „връх“ в борбите на „македонския народ“.

Разширяването на пропагандната кампания от страна на Димитър Влахов дава възможност и на организираната българска патриотична емиграция в Новия свят да продължи политическото си настъпление, за разобличаване на идеологията, пропагандирана от комунистическия емисар на Скопие. Вече чрез разкриване духовния облик на Влахов сред изселниците, за да се покаже истинската същност на режима, управляващ в Скопие. Във връзка с проявите в Детройт, ЦК на МПО изпраща ново открито писмо до Влахов. Там най-напред е направен извод, че под прикритието на „държавнически ангажименти“ по линия на ООН, комунистическата власт в Скопие е организирала по същество първата си пропагандно-идеологическа кампания на македонизма сред емиграцията. И то пряко -в територията на САЩ. Този висш представител на режима преследвал една единствена цел - да поправи накърнения имидж на властта, която представлява, заради нейните антибългарски гонения. А щом като тази истина е лъснала пред очите на емиграцията и американското обществено мнение с цялата си яснота, то ЦК на МПО кани Влахов в бъдещите си публични изяви из Америка да бъде любезен да дава обяснения поне на още 6 важни въпроса.

Първо, като какви „са описани македонските славяни“ в експлоатирания от скопския пратеник доклад на Карнегиевата комисия? Там споменават ли се „някъде македонци“, или се говори само за „българи“? Второ, какви обстоятелства са причината да „почине“ в затвора бившият секретар на ЦК на МПО Йордан Чкатров, любимецът на българската патриотична емиграция в Новия свят? Трето, по какви „висши съображения“, заедно с него „народната власт“ в Скопие е ликвидирала големите български патриоти от Повардарието - Спиро Китинчев и д-р Асен Татарчев? Четвърто, по каква логика същата „народна власт“ в Скопие хвърли в затвора „един от първите борци - Методи Андонов - Ченто“? Нали той стоеше начело на властта в ФНРМ след септември 1944 година? Пето, защо са станали бунтовете в района на град Ресен, през миналото лято и как са били потушени те от властта? И накрая - вярно ли е, че „народната власт“ в Скопие предава православната църква във ФРМ на сръбския патриарх и Синода му в Белград? 

Третото отворено писмо на ЦК на МПО до Димитър Влахов от декември 1946 г. оказва съкрушително въздействие върху скопския македонистки емисар. Поставен в положение да не може да отговори убедително, на нито един от зададените му въпроси, той е принуден да спре по-нататъшния ход на пропагандната си шетня из Съединените Щати. За да не признае все пак публично политическият си провал, с подкрепата на комунистите в Детройт, Влахов подава в секретариата на ООН един специален „меморандум“. По това време, делегацията изпратена от ЦК на МПО, вече е посетила седалището на световната организация и след серия срещи с влиятелни фактори там, е депозирала свой меморандум, с искането световната организация да съдейства, за да се образува една „свободна и обединена Македония“ В нея българите да се признаят за доминираща етническа общност сред населението.

Във Влаховия контрамеморандум пред ООН, спекулативно се обявява, че на МПО не бивало да се вярва, тъй като тя била „фашистка организация“!? Със своите действия МПО се стремяла само да „забие нож в гърба на народа“ на НФРМ. Тази стъпка на Влахов вече пренася конфликта между комунистическата власт в Скопие и организираната българската патриотична емиграция в Новия свят на международно равнище. Затова ЦК на МПО веднага изпраща едно ново „отворено писмо“ до емисаря на скопското правителство. Преведен на английски език, документът е разпространен на 23 януари 1947 г. и между правителствените делегации работещи в ООН. Копие е депозирано и в секретариата на световната организация. Сбито, там на получателите е обяснено кой всъщност е фамозния Димитър Влахов. По време на реформите в Османската империя през 1908-1910 година, когато българите се борят за права и свободи, той „получил платена висша държавна длъжност от младотурците“. А от 1920 до 1944 г. преминал изцяло на платена служба при Коминтерна в Москва. Така, че със своята предателска политика Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили „нож в гърба“ на българския народ, чрез доктрината за създаване на някаква нова „македонска нация“.

След появата на това унищожително писмо, получило световно разпространение чрез делегациите в ООН - и то на английски език, Димитър Влахов е принуден тихомълком да „свие знамената“, по израза на МПО. Той бързо напуска Ню Йорк и се завръща безславно в Скопие, преди още сесията на ООН да е закрита. Българските патриоти в Новия свят, ръководени от ЦК на МПО, реализират първата си публична победа в конфликта с „македонизма“.

* Трендафил Митев е доктор на историческите науки и професор в катедра “Политология” на УНСС. Специализирал е в Станфордския и Южноилинойския университет в САЩ. 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи