Мениджърът Боб Аръм: Обясняват на горкия българин какво е сексуален тормоз

Бракониер заряза лодката си и избяга

Робот вдига „на крака” хора в инвалидна количка Уникално българско изобретение дава нова надежда

Организират първата по рода си лятна строителна академия в Габрово Тя ще събере 64 ученика от най-престижните гимназии от 15 града в България

Увеличават се болните от варицела във Варна

Фюри „стана американец“, за да пребие Том Шварц

Аржентина и Уругвай останаха без ток

Министър Караниколов: Язовирите в тежко състояние ще бъдат ремонтирани от държавата

Журналистът Анна Заркова за злоупотребите с право: Криминални типове водят стотици дела срещу магистрати

Пак златна награда за Стоичков

Моторист загина след удар с кола във Враца

Пламен Марков, двукратният победител в анкетата за треньор №1 на годината на „Труд“: Вече трудно ще говорим за класирания

Конгресът на БСП прие политически доклад за евровота, отчетоха ръст на гласовете Националният съвет трябва да изготви предизборна платформа за местните избори до 31 юли 2019 г.

Президентът: Храмовете и вярата винаги са били сигурният брод на българския народ към съкровената ни национална идентичност

Язовир в Стражишко преля за втори път за една седмица

Различна гледна точка за нашенците в Албания Има ли някой реална представа колко граждани на Страната на орлите от български произход са завършили у нас

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Да повярват отново на страната ни и да се върнат към корените си

За пореден път се изумявам на всяка пусната в медийното пространство новина за българите в чужбина. И тук не говоря само за „българите“ в Албания, но и за тези в Косово, Западните покрайнини и Македония.

„Непознаване на кирилицата“, „липса на категорични данни за наличие на възходящ българин“, „изпращане на български учители в районите с „българско население““, „и макар да говорят прекрасен български“” – това са само част от изказванията, които четем за българите в Албания.
И всяко изказване е меко казано неадекватно. Защото специално за Албания, колкото и да ми се иска нещата да бъдат по различни, реалността е друга. В трите района, за които имаме претенции, че населението е българско, има много специфики и различия.

• Районът на Мала Преспа е по-известен с „македонското малцинство“ и влиянието на Македония (така наречената днес Северна Македония). Там в училищата се учи на кирилица, и за съжаление езикът вече не е този архаичен български, използван до 1989 година. Официално признатото малцинство в този район е изтрило не само родовата памет, но и голяма част от документите, свързващи ги с България.

• Голо Бърдо е един от първите райони, който си „спомни“, че са „нашенци“. Там не се учи в училищата на майчин език, а на албански. Местният език се различава от преспанския.

• Гора и гораните (Албания и Косово), въпреки близостта със Сърбия, знаят че са нашенци, защото ние говорим техния език.

• Може би едно от населените места, запазили българското, е село Връбник. И то благодарение на това, че завършили студенти тук съзнателно учат децата си на майчин, книжовен български.

Тук там се намират все още семейства, малко на брой, в село Бобошица, Корчанско, които знаят какви са.

Това е реалността. Реалността не само в Албания. Но се средоточавам в тази статия в проблематиката и истината за „нашенците“ в Албания, защото крайно време е да се събудим.

Признаването на българско малцинство в Албания през октомври 2017 г. и фактът, че по Албанската национална телевизия вече имаме телевизионно време, са позитивни събития, които се случиха през последните две години. Тези „събития“ е трябвало да бъдат направени преди много години и днес да се работи вече на друго ниво. Но миналото си е минало и от него само можем да се гордеем или да вземем поуки. За съжаление това изкуство все още не го владеем и няма как да го прилагаме.

Да се прави политика върху гърба на определени хора, хора, които смяташ за свои, не е редно. Там трябва работа.

Да очакваш от тях да имат самочувствието на българи, след като повече от половин век официалната власт не е споменавала българските им корени, също ми се вижда неадекватно. Чисто исторически времето е малко. Но мисленето на хората от поколение на поколение се променя, с и/или без наше желание. Говорено е много как се променя самосъзнанието на хората. Продължава да се говори и днес. Въпреки че живеем във време, в което самосъзнанието и самоопределянето нямат това значение, което е било преди години. То е за нас. Нищо повече.

Ровим се в миналото и въпреки, че се давим, продължаваме да оправдаваме поведението си – но само от историческа гледна точка. От наша гледна точка!

Колко българи е имало в Македония? Колко има сега? Не по документи, не с подпис на хвърчащи листчета, архивирани някъде по мазетата на различни институции в България. А в Албания? Хора, които не се страхуват и не се срамуват, осъзнавайки и припомняйки корените си? По списъци много, а реално много малко на брой. И е разбираемо. Поне за мен. Не може да изискваш адекватно поведение от хора, които по една или друга причина се наричат „македонци“, когато ти самият (имам предвид държавната политика), нямаш адекватно поведение към тях. В никакъв случай и хората там не ги оправдавам.

Мартениците (въпреки, че е езически ритуал), тези хора са ги слагали за здраве, и когато България не е имала достъп до тях. Книги, ненужни никому тук, могат да си купят или да ги прочетат в електронен вариант. И там технологиите са успели да стигнат. А и вече доста сме завършилите в България.

Българите в Албания трябва да почувстват грижата и заинтересоваността на своята прародина към тях. Ако трябва да бъдем реалисти, албанските граждани отдавна са част от Европа, благодарение на голям брой техни сънародници, които работят в ЕС. В този смисъл притежаването на български паспорт вероятно би улеснило донякъде придвижването и пребиваването в държави, към които се стремят немалка част от българските граждани. По-важно обаче е, какво прави България за онези свои чеда, които живеят на територията на Албания и всеки Божи ден, независимо от религиозната си принадлежност, отстояват своите български корени (или македонски), спазвайки традиции и обичаи, говорейки с децата си на български (или „нашенски“)?

Изказвания от рода на „От първостепенно значение е да преподаваме на младото поколение там български език и азбука“ , и че „българската дипломация полага усилия за подкрепа на малцинството с командироване на учители от България“ получиха нееднозначни мнения и коментари. Повечето адмирираха това изказване. Питам се само как и колко учители ще командироваме? Та нали имаме недостиг на учители тук, в България? И на никого от експертите ли не му хрумна, че по-евтино и по-полезно за двете страни би било да се назначат завършилите в България и завърнали се по родните си места студенти. Не разбирам защо след толкова години България не разбра, че може и трябва да използва не само тук, а и там, на място, капацитета на завършилите български висши учебни заведения хора?. Да създаде силно лоби, чрез завършилите по 103 МПС и 227 МПС. България трябва да има обединяваща политика към българите зад границата. Без значение на партийна принадлежност. Каузата трябва да е обща. Държавната политика трябва да е една за всички политически партии. Защото и България е една. И трябва да се преборим за неделни училища по места. Постижимо е! Малко усилия трябват. Хората са на място. Просто трябва да се приложи правилния подход да може да се включат в тази кауза. Но НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА ТРЯБВА!

Години наред по различни форуми се обсъжда необходимостта МОН да поддържа база данни за завършилите български ВУЗ чужди граждани с български произход. Всеки път се чува един и същ отговор: „Да, много е важно, почваме да го правим.“ И така години наред. Има ли някой реална представа, колко граждани на Албания от български произход са завършили тук и са се завърнали по родните си места? А колко от тях са се реализирали в областта, за която България е направила инвестиции в образованието им? А каква част от тях биха работили за разширяването на новините на български език, за преподаването на български език в училищата, в които учат деца от български произход? Някои от завършилите в България живеят и правят успешна кариера в други държави, вкл. и извън Европа. Каква част от тези реализирали се млади хора са познати и посещават мероприятия, организирани от българските дипломатически представителства в съответните държави? След като държавата ни е инвестирала в тях, прави ли нещо, за да ползва тези хора да подкрепят нейни каузи? Наясно ли е българската държава, в колко училища на територията на Албания учат компактно деца от български произход и има ли готовност да финансира обучението им по български език, предвидено в приетия през 2017 г. Закон за защита на националните малцинства? А знае ли, от какво се нуждаят тези училища, за да подобрят своята материална база? Има ли готовност да осигури учебници по български език, защото децата не познават „българската азбука“ и трябва някой да ги научи на нея? Май въпросите станаха много, а дали ще пристигне някакъв отговор…. Остава да се надяваме.

В навечерието на 24 май, когато ще честваме Деня на българската просвета и култура“, нека се замислим каква политика трябва да се води с тези хора. Дали трябва постоянно да им говорим с исторически факти, известни само на нас? Дали със създаване и признаване на дружества, „незнайно“ с каква цел, разделяйки хората по места? Или с образователни, културни, инвестиционни проекти, за да може тези хора, за които ние имаме претенции, че са част от нас, да повярват отново на България и да се върнат към корените си.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Те патреотите само с продажба на българско гражданство се занимават.

  2. Авторе, като пишещ човек, трябва да знаеш кода използваш кавички и кога не. Видно е, че не знаеш.

    1. Отправи този коментар и към редактора на статията. Може и да има няколко грешки, но посланието е по-важно!

  3. Bravo! …….. Ima li ministerstvo na prosvetata….?…… ili zaplatopolu4ateli. samo….? Triabva patriorizam I politica za. tova,no nai ve4e rabota na miasto,G-n Ministar Val4ev …..!? Pogrijete se za tova ,molia……Vashiat primos za reshavane na demogravskia problem v Rodinata…. P.S. Izviniavam se za azbukata…..

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.