Редник Женя e генерал в живота на болния Георги

Редник Женя с красивите си творби, изработени за каузата на Гого. Снимки Авторът и Архив

Очаквате ли напълно непознат да ви протегне ръка, когато се давите в мъка и безизходица? Не е за вярване, но такава човечност има и по българските ширини. И добрината може да бъде продължителна и заразителна. Това разказва Павлина, майката на малкия Георги Георгиев от град Нови пазар.

Момченцето е на 4 г. и осем месеца, страда от детска церебрална парализа (ДЦП). Още не е казало "мамо", не е направило първите си самостоятелни крачки, но родителите правят всичко възможно това да се случи.

Колкото повече се работи с детето, толкова повече ще постигне то. Така звучи преработената максима на Мечо Пух за живота на Гого и със сигурност в нея вярват и родителите на още хиляди българчета с диагнозата ДЦП.

Това е станало лична кауза и за една съвсем непозната съгражданка на родителите - Женя Стефанова. Сърцатата жена е кадрови военен, през деня е под пагон, а вечер се превръща в творец. Преди дни подреди четвърта изложба в Шумен с уникални ръчно създадени картички, картини и кутии с едничката цел - да помогне на Гого да се лекува в Полша. През лятото на миналата година била първата й експозиция-базар. За това време момченцето вече два пъти е успяло да стигне до полските специалисти, а общото лечение траяло месец и половина. "Женя събра повечето от общо 17 000 лв., платени за двете рехабилитации. Това е сумата без самолетните билети. Помощта за Георги, моят малък герой, дойде от една съвсем непозната жена, но аз вече я чувствам като сестра", откровена е Павлина.

Сагата на семейството, пълна с много щастие в началото, започнала на 28 февруари 2012 г. Георги се родил по естествен път, здрав, доносен. Още в болницата забелязали странност - потрепване на крачето. Медици разсеяли съмненията с обяснението, че някои деца се раждат със засилени рефлекси. След месец и половина обаче, майката забелязала, че бебето няма контрол на главичката, а потрепването продължава. При първата имунизация личната лекарка била категорична, че това е тревожен знак. Така започнало ходенето по лекари - неонаталози, невролози, ортопеди. На 5 месеца била поставена диагнозата детска церебрална парализа - спастична квадрипареза. Като навършил година и половина храбрецът Георги изтърпял 7 операции за девет месеца. Някои с пълна упойка. След всяка бил в гипс и шини. Истинско изпитание дори за възрастен. "Той е на мама героят, най-смелият. Бодат го, а той не плаче", разчувства се и сега Павлина. Обяснява, че ортопедичните корекциии се налагали за отпускане на сухожилията на крачетата и ръцете, а после и за поставяне на импланти. Докато тях ги нямало, Георги бил с непрекъснато свити юмручета. После отворил пръсти, започнал сам да си държи шишето с храната и да става все по-самостоятелен. Вече не пищял от болка, когато рехабилитатори го масажирали. Задържал се за по-дълго седнал, подпрян с възглавнички, подобрила се и стойката на главата. Упоритата Павлина започнала рехабилитации в Специализирания център в Котел.

Държавата е сметнала за достатъчни 10 дни месечно за малчуганите с ДЦП. Това е абсурдно недостатъчно. "Плащала съм си на частно, като изразходя всичко по здравна каса", казва Павлина. Негодува, че общество приема тези хора като втора ръка. Да, не е открит лек за церебралната парализа. Но това не означава, че те нямат шанс. Той просто трябва да им се даде, а държавата засега не го прави. "Може би детето ми няма да е като другите, но е важно да се извлече максимума, който може да постигне. Има деца в много тежка форма, но родителите не бива да се отказват", настоява майката.

Когато научила, че в Полша разполагат с много по-добри възможности за рехабилитация, двамата със съпруга й не се поколебали да поставят кутии за дарения в малкия Нови пазар. Точно една такава кутия с усмихнатото личице на Гого зърнала редник Женя, докато пазарувала в супермаркета. Пуснала рестото си от 2 лв. на монети, но у дома мисълта, че може да направи много повече за едно дете, макар и непознато, не й давала мира. Пред погледа й били непрекъснато усмихнатите сини очи. Казала на съпруга си Лъчезар, че иска да отдели 200 лв. от заплатата за Гого. Поумували и на Женя изведнъж й хрумнало, че парите могат да станат много повече, ако купи с тях материали и започне да изработва картички с финната техника квилинг. Знаела как се правят пак по неволя. Веднъж нямала пари за подарък на приятел и така измайсторила първия уникат. Решила, че може да продължи да прави изкуство за каузата на Гого. Не се обадила на родителите му. Поне четири месеца съпругът и 13-годишният й син рязали и навивали лентички, а Женя ги подреждала в красиви цветя и всевъзможни форми. Всяка творба ставала по-красива от предходната. Чак когато разкошните картички и картини станали над 100 потърсила семейството да им каже добрата новина, за да не чуят от медиите. Взела си отпуск, за да продава творбите, изложени в читалище в Шумен и събрала първите 630 лв. За нейн късмет добрината й се оказала заразителна и бизнесмен от Търговище, който научил за изложбата, превел 6000 лв. по сметката на Гого. Последвала втора, трета изложба, дарения се събирали и от щедри хора в Нови пазар, които пускали рестото си в кутиите за момченцето.

След двата курса рехабилитация в клиника в полския град Голдап напредъкът за Гого е значителен. Медиците всеки път изготвяли индивидуална оценка за състоянието и план за въздействие. Гого ходил на конна езда, на плуване, срещал се и с терапевтично куче, ползвал масажи и най-важното - направил първите си стъпки с робота локомат. Преживяването било невероятно. "Детето ми грейна! Изпита ново чувство, което не е подозирал, че съществува", вълнува се майката, която е запечатала на снимки минутите ходене, макар и с помощта на роботизираните крака. "Като родител вярвам и се надявам, че един ден ще ходи сам", казва Павлина. Знае, че е нужно огромно търпение, любов и насърчение на всяка малка стъпчица. Гого разбира всичко, което му се говори. Любима му е приказката за Косе Босе, а двамата с мама буквално играят театро, когато тя му пее "Зайченцето бяло".

За два дни тяхната благодетелка Женя си е взела отпуск от поделение 34 200 в Шумен и вярва, че и този път ще бъде полезна. "Най-голямото щастие е да си здрав. Бих го направила за всеки. Аз също съм получавала помощ от много хора и май повечето непознати", споделя редник Стефанова, която е способна на генералски постъпки. Наскоро научила, че у нас върви акция за набиране на средства за закупуване на първия локомат. Готова е да участва и в нея отново със свои творби. Дори се зарича, че ако е нужно на първо време ще свали всички картини от стените у дома, които е изработила, за да ги предостави и да бъде полезна на повече хора.

Всеки, който иска, би могъл да помогне на Георги Георгиев от Нови пазар, като купи от картичките на Женя в Арт ателие Belissimo в Шумен или преведе пари по сметка в ОББ: BG66UBB580021003659040

Коментари

Задължително поле