Професионалният ни футбол - котило на връзкарщина и комично безхаберие

Един паралел се набива на очи: от една страна, съдебната ни система, която се е превърнала в гумен печат за несправедливост и корупция. И хората са се отчуждили от нея и не u вярват; от друга - професионалният ни футбол - котило на връзкарщина и комично безхаберие, водещи до празни стадиони, апатия и срам.

И в двете области сме станали за смях на света, но по-жалкото е, че са в основата на деградацията на обществото ни. Проблемите им са много сходни - първо, липса на добра подготовка на кадрите. Не си познават материята просто хората. Второ, потресаваща шуробаджанащина и липса на доблест и чест. На всяко ниво.

Съдиите масово трудничко вникват в казусите, а адвокатските кантори си сменят съдийските състави както им е изгодно. Вместо заслуги - изключителен непотизъм и „приятели на приятелите“ - „нашето момче/момиче да го направим магистрат“ е положението. Прокурорите са използвани като оръдие за държавен рекет - никаква етика няма! Кланят се на един Господ и това не е обществото. Политическите партии се боричкат само и единствено да овладеят лостовете на съдебната система за лично ползване, а принципът на „разделението на властите“ звучи като басня на Лафонтен. И адекватни хора с чест няма как да приклекнат в поза партер, участвайки в тази пародия на институции и държавност.

По същия начин е сбърканата система и в спорта. С професионален спорт у нас се занимават само децата на заможните хора. Те имат мениджъри, те са „национали“, а всичко в клубовете се върти около някакви комисиони. Липса на подготовка на кадрите и загубеното време на децата в школите няма кой да го върне, а накрая Малта и Люксембург изглеждат като Аякс на Кройф, като играят срещу „сборния“ ни тим. Закономерно.

Всички знаем главния прокурор предварително, всички знаем шефа на БФС предварително. Народът си мълчи, резултатите са плачевни и дъното го гледаме вече отдолу. Апатията в случая е смъртоносна средносрочно. Буквално.

Правото регулира целия обществен живот, а футболът като масов феномен е катализатор на национална гордост и обединение. Или липсата им. Без усещане за справедливост и здрави и волеви лидери във всички сфери, няма да преодолеем стопяването на нацията ни. Без да дадем шанс на хора с качества, морална сила и професионализъм да напредват - няма как ниското средно ниво като бумеранг да не се завърне и да не цапардоса всеки един от нас по носа...

* От фейсбук, заглавието е на редакцията