На 7 април 2020 да почерпят

Телците да проявят търпение, Водолеите стабилизират финансите си – Дневният хороскоп на Алена

Стилиян Петров: До няколко месеца ще обявя дали се кандиратирам за президент на БФС

Коронавирусът – тор за графоманията Сред мераклиите за слава преобладават неразбрани поети

Улица в Ню Йорк е №1 по сделки с луксозни имоти Средната цена е 38,5 млн. долара

Строят апартаменти за възрастни хора

Броят на смъртните случаи от коронавирус в САЩ надхвърли 10 000

Коронавирусът предпочита мъжете

Франция съобщи за още 833 смъртни случая от Covid-19

Отмениха вечерния час в област Стара Загора

Ниските лихви повишават инвестициите в имоти Полша привлича много капитали

МЗ пуска Национална информационна система за борба с COVID-19

Пробват над 300 терапии за COVID-19

Българи от чужбина наемат жилища с виртуален оглед

Депутатите без заплата до края на извънредното положение

Реквием за една Комисия На всичко отгоре сега имат и „обективна“ причина - епидемията

Илюстрация: Иван Кутузов – Кути

Отлагането на предсрочните парламентарни избори в Северна Македония поставя под въпрос съществуването и работата на Съвместната комисия за история и образование

Когато този текст види бял свят в сряда сутринта, сигурно всичко вече ще бъде ясно. Лидерската среща на парламентарно представените политически партии в страната при президента Стево Пендаровски ще е приключила с решение – най-вероятно предсрочните избори за нов състав на Събранието, насрочени за 12 април, да бъдат отложени.

Тази среща в президентската резиденция под хълма Водно ще е била предшествана от заседанието на Съвета за национална сигурност, също свикано от неговия председател, държавният глава Пендаровски. Темата ще е свързана с опасността от епидемията от коронавируса и мерките против него. След срещата президентът ще съобщи, че досега държавата се справя добре и че не се налага въвеждането на извънредно или кризисно положение или затваряне на границите, както направи съседна Сърбия, например. И доста европейски държави, впрочем. Лидерите на основните политически партии в страната вече по различни поводи ще са дали публично своето мнение за това, че здравето на гражданите на Северна Македония е много по-важно от борбата за власт, връх на която е вотът, и затова нямат нищо против той от 12 април да бъде преместен на по-късна дата. Дори и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, който беше най-упорит в искането си за предсрочен вот, и той се загрижи за здравето на съгражданите си.

Самият президент Стево Пендаровски в едно интервю за ежедневника „Слободен печат“, публикувано в броя от 4 март, поради заплахата от коронавируса, не пропусна да заяви, че не вижда нищо лошо и опасно в това изборите да бъдат отложени с два-три месеца. Но тогава това становище на държавния глава се схвана по-скоро като един вид възможност за обсъждане, предназначена за лидерите на основните политически партии, събрали се заедно само ден-два преди това, за да обсъдят какво ще правят пред лицето на задаващата се пандемия. Тогава партийните водачи все пак решиха избори да има на определената дата 12 април, но кампанията за тях да придобие съвсем ограничен публичен характер. Да няма митинги, масови прояви, събирания, и изобщо всичко, което прави една предизборна кампания състезание между отделните политически субекти и придава колорит на тази надпревара. Избори без кампания, избори ли са?

Но още тогава стана ясно, че това общо становище на лидерите на основните парламентарни политически партии има неустойчив характер. В предизборната ситуация, когато страната се управлява от служебен кабинет, който има за задача преди всичко да подготви, организира и проведе честни, демократични и прозрачни предсрочни парламентарни избори, легитимният двигател на политическия живот и на държавните дела е президентът. За чест на Пендаровски, той влезе в ролята си на институция, която конституционно е призвана и предопределена да държи здраво държавното кормило в подобни случаи.

Това е рамката, в която нещата отидоха до своя логичен завършек. Как ще се развият нещата в Северна Македония оттук нататък, ще има да се чудим и маем. Но за нас днес темата е друга. Лично за мен каквото и да се случи, краят на работата на Съвместната комисия за история и образование, която се роди в изпълнение на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Република България и Република Македония, вече Северна такава, идва. Все още имам някакво вътрешно колебание да кажа категорично – дойде! Колкото и да не ми се иска първоначалният песимизъм на доста хора у нас за нейния успешен край да се е оказал основателен, колкото и да не ми се иска усилията на членовете на Комисията от българска страна – честни и ерудирани учени, да отидат на вятъра, колкото и да не ми се иска единственото работещо звено от клаузите на Договора със Скопие да угасне, нещата отиват в тази посока. Време е да се стягаме да пеем реквиема за една Комисия.

Много съм краен ли? Я, да видим: създадоха ли членовете на Комисията от Скопие неработеща атмосфера на последните две заседания? Създадоха. Даже „неработеща“ е меко казано. Заявиха ли, че докато трае предизборната кампания за предсрочния вот на 12 април срещи с българските им колеги няма да има? Заявиха и наистина срещи вече трети месец няма. Те били надпартийни учени и не били искали да ги свързват с една или друга политическа партия, която – естествено! ще върши своята предизборна работа по време на кампанията. Пълни глупости, предназначени за наивници. Тъкмо понеже са политически пионки и научната им кариера в повечето случаи, е продукт на политическа или партийна привързаност, тъкмо затова седмината от Скопие отказаха да продължат да работят. И понеже им познавам дребните душички, ще кажа, че страхът от това кой ще победи на парламентарния вот и кой ще поеме властта край Вардар, е движещият мотив на поведението на групата. Не е едно и също дали Зоран Заев отново ще има възможността да състави кабинет, или Християн Мицковски от ВМРО-ДПМНЕ ще поеме властта. Ако е Заев, работата изглежда по-лесна, защото неговото поведение е по-предвидимо. Макар че знае ли човек – след като Северна Македония е почти вътре в НАТО, самочувствието на политическия елит оттатък е вече друго. Нещо по-наперени ми се виждат. Но това е друга тема… Но ако Мицковски и неговата ВМРО-ДПМНЕ вземат реванш, ситуацията се променя. И уж надпартийните, горди и независими учени историци и политолози ще трябва да се ослушват какъв стартов звук ще изсвири камертонът на Мицковски. Историята може да е една, но тълкуванията могат да бъдат колкото си искате, или толкова и такива, каквито иска онзи, който поръчва музиката… На това поне онези край Вардар са навикнали. Пък и нали не ги интересуват фактите, а техните съвременни тълкувания, те били по-важни.

Слушах онзи ден нашият външен министър Екатерина Захариева в Скопие да изразява надежда, че домакините ще изпълнят обещанието си след изборите на 12 април работата на Комисията да продължи. Тя беше в столицата на Северна Македония да стартира заедно с колегата си Никола Димитров съвместното председателство на Берлинския процес за Западните Балкани. Пък и да направи няколко ценни дарения на местни институции. Сигурно е получила някои позитивни сигнали в разговорите си там, за да направи тази прогноза, казах си. Но при положение на отложени избори? Означава ли това, че по автоматизъм прекъсването на дейността на Комисията заради неучастие в предизборната борба се премества зад новия срок на вота? Би било логично с оглед на изразените още през декември в София „надпартийни“ и „неполитични“ академични аргументи от страна на македонската част? Би било логично и заради неизразените, но допускани от нас лични мотиви и страх пред неизвестното. Защото друг вариант просто би бил признание за демагогията и изкуствения характер, който същите тези аргументи за отлагането съдържат в себе си. Щели да чакат края на изборите. На всичко отгоре сега имат и „обективна“ причина – епидемията.

В крайна сметка, хората в Северна Македония, водени от своите политици, да уреждат живота си както намерят за добре. Това си е тяхно право. Но пък наше право е да питаме – толкова ли се уплашиха от историческата истина, която все пак проби след няколкото първи срещи на Комисията. Наше право също е да питаме българските управляващи не виждат ли, че въпреки показния оптимизъм и бодряшкия тон за отношенията със Скопие, едностранното суспендиране на работата на Комисията и предстоящото запокитване на рестарта на дейността u някъде далече във времето, си е форма на денонсиране на Договора, чието най-жизнено и работещо звено бе тъкмо Комисията.

Певци и оркестранти, гответе Реквиема за една Комисия.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.