Никога няма да изчезнат, докато на институционализирана омраза в РСМ не бъде сложен край

„Най-важното е, че няма да позволим провокатори и насилници да ни провокират. Аз затова съм тук - ние градим добри основи с Република България и няма да позволим на който провокатор да разваля нашите отношения.“ Това заяви външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи на излизане от Военномедицинска академия.

Думите на Османи бяха цитирани от нашите медии, като всички подчертаха, че той бил „осъдил остро“ случилото се, но единици обаче бяха тези, които посочиха и края на изказването му, гласящ: „Но също така провокации от политици, които идват в РСМ, посред Скопие, и отричат македонския народ, това също трябва да го отречем и да прекъснем този порочен цикъл. Надявам се това да бъде последното идване в РСМ на всеки, който ще обижда македонския народ или всяка друга общност, както и ние няма да позволим да обиди българската общност или да прояви насилие към неин представител“, с което всъщност обещанието му е условно - ако направите така, ние ще направим пък това.

Случилото се всъщност е напълно резонно и очаквано, имайки предвид яростната антибългарска вълна, в която Македония буквално се дави. Вълна, която е подсилвана и от подобни половинчати извинения, и от цялостното поведение на политиците в там. Инстуционализирана омраза. Нима едва от нападението над Пендиков българите са жертва на тежки репресии само заради етническия им произход, нима заплахите датират само от дни, нима не се засилиха след падането на ветото (макар именно обратното да твърдяха родни политици)?

Нима забравихме, че прокуратурата в Северна Македония официално е повдигнала обвинение в расизъм и ксенофобски прояви срещу Любчо Георгиевски - председател на българския културен клуб „Иван Михайлов“, нима забравихме заплахите на народния представител и лидер на левицата Димитар Апасиев, който беше написал в личния си профил във фейсбук „Силен огън ще ви изгори!“, които му думи приветстваха вандалската проява срещу клуба ни „Ванчо Михайлов“, нима приемането на закон, насочен именно срещу имената на клубовете на македонските българи там, според който закон, те „не могат да имат „спорни имена“ и ще бъдат задължени да ги сменят, не е ясен знак какво мислят и правят управляващите там?

Нима властите в РСМ не са знаели какво следва при положение, че три дни преди да бъде пребит, Християн е заплашван, за което подава жалба в полицията. Какво е последвало ли - нищо, много ясно, какво очаквате да направят властите, чиято позиция съвпада с тази на нападателя. С единствената разлика, че някак не върви например министър-председателят на РСМ да набие някой българин, поради което се използва инструмент. В случая - Спасески.

Действията на Илия Спасески, който преби в гръб Пендиков, са отражение на политиката, водена от РСМ. Физическият извършител е просто кучето, което е насъскано от стопанина си, то не може да разсъждава дали това е правилно или не, реаира само на команди, така е възпитано, така е обучавано. Точно каквото пише в учебниците в РСМ, точно каквото говорят политиците им, точно каквото чете по медиите там. Просто инструмент в ръцете на управляващите, които са създали благодатна почва за омраза срещу българите, която непрекъснато поливат.

И думите на Османи са потвърждение, че тази политика няма да спре, напротив. Няма да спре и говорът на омразата срещу българите в РСМ, няма да спрат и заплахите, нито нападенията. И някой друг като Спасески вероятно тези дни е чул какво е заявил Османи и си казва: „Ето, те ни провокират, какво казва и нашият министър, това е непрекъснат цикъл.“ Как ги провокираме ли? С изричане на истината...

Другото, което ни готвят „братята“, е забрана на някои наши политици да посещават страната, поне при честването на български герои, които от РСМ се опитват да си присвоят. Преди няколко дни отношенията с България бяха темата на заседанието на Съвета за сигурност, свикано от президента Стево Пендаровски. По думите му анализите на отговорните институции сочели, че в България има структури, които са активирани и „са мобилизирани и логистично, и финансово, за да подкрепят пристигането на голяма група хора от България на 4 февруари (когато се отбелязват 151 години от рождението на Гоце Делчев) в Скопие“.

Имало два начина за реакция на такива „организирани антидържавни кампании, провеждани от политически партии и личности“ - първият е с културна дипломатична реторика, която е била използвана и досега, и ще бъде използвана и нататък, а другата реакция е чрез мерки, „които всяка сериозна и организирана държава предприема в такива ситуации“, поради което Пендаровски е предложил на правителството „да бъде забранено влизане в страната на един евродепутат от България и на няколко други лица от България, заради предишни и продължаващи техни действия против“ РСМ.

Но някак много удобно е да обвиняваме само РСМ, забравяйки, че преди месец Пендиков бе в София и подробно описа случващото се с българите в Македония, но нищо не последва от наша страна. Нула.

А Кирил Петков, който ни уверяваше, че европейските лидери оценяват какво сме направили и вече, видите ли, нашите искания стават техни, къде се скри? И Брюксел щял да следи за изпълнението им. Забравихте ли този вечно ухилен хубостник, който още дефилира на тв екран, но темата отдавна не е актуална за него, да не говорим за някакъв интерес към пребития българин... нито думичка даже.

За нападението срещу Пендиков са информирани европейските институции, а еврокомисарят по съседство и разширение Оливер Вархеи бил осъдил случилото се. Прекрасно, и? Нещо следва ли, нещо адекватно на случилото се. Или сега на някоя секретарка в някоя европейска институция ще и бъде наредено да драсне два реда, в които едни чичковци ще се възмутят от станалото, след което писмото ще бъде пратено към пощите на македонските управници, които вероятно директно ще го засилят към кошчето или спама. А може даже и писмо да няма.

А къде се скри гарантът по споразумението за свалянето на ветото Франция? Не сме прочели и изказване на Макрон по темата. Смеете се, нали? Много ясно, че на френският президент му е през.... (сещате се) за РСМ, за България, за някакво пребито момче, и то - българче.

Както отлично знаем, в ЕС въобще не се интересуват от историята ни, нито как се е появила РСМ, нито, че след 1944 г. там са избити хиляди българи, а спрямо другите са извършени репресии, за да бъде сменена етническата им идентичност. За европейските чиновници и управляващата вихрушка понятието самоопределение е решаващият фактор. Искаш да си кокошка, бъди кокошка. Нещо, което каза и Османи - уж в защита на пребитото момче, но доста двусмислено - „Никой не може да бъде нападнат заради това, че се чувства такъв, какъвто се чувства“.

И няма никакво значение, че основният извършител е заловен и 30 дни ще е в ареста. Абсолютни никакво, защото дори да бъде осъден, в което искрено се съмнявам, той ще продължи да живее с усещането, че е прав. И Спасевците никога няма да изчезнат, докато на институционализирана омраза в РСМ не бъде сложен край. А това, както отлично знаем и виждаме, също никога няма да се случи. Нито някой политик би се осмелил да предприеме такива стъпки, нито на академично ниво се предприемат сериозните и уж уточнени и гарантирани промени в учебниците, нито говорът на омразата бива отхвърлен от медиите, журналистите и обществениците им.

А за хората с българско самосъзнание, които са подложени на много тежки изпитания и дискриминация, има два изхода, за да оцелеят - или трябва да забравят своя род, или трябва да се спасяват в България. Иначе рано или късно ще последват съдбата на Пендиков, защото ако има нещо, от което в РСМ се страхуват, това е истината.