Свети Методий - неизвестното в известното

Паметникът на Светите братя Кирил и Методий в Микулчице, Южна Чехия.

Чешки археолог доказва, че гробът на архиепископа се намира в моравския град Микулчице

Според Пространното житие Методий е бил женен и е имал деца

В навечерието на 11 май, денят на Светите братя, надали е необходимо да припомняме какво представляват те за нас българите, за славянския свят, за европейската култура. Достатъчно красноречиво това бе припомнено - не толкова на нас, а на света, и от папа Франциск при посещението му в нашата страна. Колкото и тясно да са свързани съдбите на двамата Солунски братя, всеки има своята лична история. Без да ги „степенуваме“, първото място по традиция е „запазено“ за Константин-Кирил. Решаващата заслуга обаче е на самият Методий - на неговата монашеска скромност, на тъгата му по обичния по-малък брат, преждевременно напуснал този свят... По обясними причини култът към Кирил се формира по-рано, и то под „диктовката“ на Методий като архиепископ на Велика Моравия. Нека се опитаме, макар и накратко, да очертаем неговата личност „без Кирил“, доколкото това е възможно.

Методий е най-големият син на семейство, типично за аристократичния елит на големия византийски град Солун. Бащата Леон/Лъв е висш офицер. Ако се съди по етническия състав на военното съсловие във Византия, твърде вероятно е да е бил арменец, изобщо човек от Изтока. Майката, чието име според по-късни паметници е Мария, е от знатна славяно-българска фамилия. Споровете за произхода на Солунските братя надали ще стихнат скоро, но представата за тях като „гърци“ е абсолютно невярна. Естествено е да са имали съзнание на „ромеи“, но матерният им език е бил „славянски“ - старобългарски. Политиката на Византия по отношение на други народи и общности е прагматична - по правило мисионери, дипломати, дори военни командири са хора със същия етнически произход, най-малкото от смесени бракове. В онази епоха във византийския елит има немалко такива личности и цели фамилии - патриархът славянин Никита (средата на VIII век), бунтовникът Тома Славянина, видният дворцов сановник Василица, знатните родове Глава, Врана, Радини и др.

Методий е роден през 815 година и още в млада възраст е поставен за „архонт“ на една „Славоархонтия“ („княжение“), най-вероятно на смоляните в Родопите и Беломорието - категорично свидетелство за негръцкото потекло на братята. Изказвано е мнение, че те са имали (пра)български произход. Такава възможност ни най-малко не бива да се изключва - ако съдим по имената на някои князе (Хацон, Ардагаст, Пербунд, Небул, Акамир и др.), те очевидно не са „изконни“ славини, а по-скоро са от български произход. Връзката е още от времето на аварското господство над славяните, тясно свързани с българите кутригури в Панония. Същото можем да забележим и за общността на Куберовите българи в Македония. Ще припомним, че „патрицият и архонт на българите“ Мавър, когото империята отделя от общността на Кубер, е живял с хората си именно в Западните Родопи и района на Струма и Места.

Според Пространното житие Методий е бил женен и е имал деца. След десетина години изненадващо напуска светския живот и приема монашеството. Това става поради „... многото смутове...“ Не без основание се допуска, че Методий е принуден да се оттегли в манастир по политически причини. Те могат да имат отношение към българската политика в Родопите и Беломорието. Българската активност е дело най-вече на кавхан Исбул, регент на малолетните владетели Маламир и Пресиян. Става дума именно за 30-те години на IX век - времето, в което Методий е „княз“ на смоляните в същия район. За конкретните обстоятелства обаче можем само да гадаем.

Скоро Методий е избран за игумен на известния манастир „Полихрон“ и се заема „... усърдно с книгите...“ Авторитетът му като богослов е висок, а сред неговите монаси е и българинът Климент (Охридски). Същото вероятно се отнася за повечето от учениците на Светите братя - те са преди всичко такива на Методий. Малко след 851 г. в манастира идва Костантин-Кирил. Започва зората на старобългарското Слово. Азбуката глаголица е създадена от Кирил, но без съмнение с участието на Методий (855 г.). Изграждането на литературния и богослужебен старобългарски език също е заслуга не само на Константин, но и на Методий. Не на последно място, именно той е главният организатор на обучението на монасите. През 861 г. Методий е в състава на Хазарската мисия и едва ли просто е „придружавал Кирил“, както често се пише. Нещо повече, той отказва да заеме поста на митрополит, което директно го е отпращало във върховете на църквата. Причината са започнатите преводи от гръцки на старобългарски.

През 863 г. Византия изпраща Константин-Кирил и Методий във Велика Моравия. Княз Ростислав приема мисията, но е факт неприкритата враждебност на господстващото в Средна Европа немско духовенство. Това не спира братята, нещо повече - през 867 г. те покръстват славяните в Блатненското княжество на Коцел, а година по-късно потеглят към Рим. Във Венеция се стига до разгорещен диспут с привържениците на „триезичната догма“. Като победител персонално е сочен Константин, а участието на Методий отново е „спестено“, навярно от самия него... В Рим папа Адриан ІІ освещава книгите, а проповедта на старобългарски огласява храмовете. За нещастие Константин се разболява, приема името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. На смъртния си одър прошепва: „Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея не оставяй учението си...“

И Методий не изоставя мисията. С папска була е ръкоположен за архиепископ на земите по Средния Дунав. В неговия диоцез теоретично влиза и Срем (дн. Сремска Митровица) - град, който тогава е български. Липсват преки данни за контакти с официална България, но такива със сигурност имало, вкл. със самия владетел Борис-Михаил. Как иначе да си обясним онзи „копнеж по България“ в душите на Методиевите ученици, както и че „... Борис отдавна жадувал за такива мъже...“

На практика Методий гради църковна организация, сходна със създадената през 870 г. българска архиепископия с център Плиска. Това на свой ред ожесточава още повече немското духовенство и през 871 г. архиепископът е хвърлен в затвора. Разпрата, описана в житието на Методий, показва силата на неговия интелект и красноречие. На саркастичната забележка на немския крал, че се е изпотил при спора, Методий отговаря с анекдота за философа, който се е изморил, защото се е „...препирал с простаци...“ Архиепископът е освободен едва през 873 г. след намесата на папа Йоан VIII. През 882 г. посещава Константинопол, приет от император Василий І Македонец и патриарх Фотий - някогашният учител на покойния му брат. Оценката им за дейността на Методий е висока. По всяка вероятност при това пътуване той премива през земите на България.

Завръщайки се във Велика Моравия, Методий продължава преводите на библейските книги, създава проповеди и песнопения. Междувременно покръства един маджарски вожд, а има сведения, че в обсега на дейността му е влизала и Южна Полша. Княз Светополк е склонен на отстъпки пред немското духовенство, но въпреки това Методий ръководи моравската църква до смъртта си на 6 април 885 г. Скоро след това неговите ученици са прогонени от страната. „Корифеите“, както се изразява житиеписецът, а именно Климент, Наум и Ангеларий, търсят спасение в България, „... за която отдавна копнеели...“ Монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на българската християнска цивилизация.

При дългогодишните си проучвания в средновековния град Микулчице в Моравия (Южна Чехия) проф. Зденек Кланица попада на гроб на висш духовник. През 1994 г. с много аргументи авторитетният чешки археолог доказа, че това е гробът на архиепископ Методий. Откритието буди интерес в научните среди, но най-силен е неговият отзвук сред българската общност в Чехия. Всяка година на 11 май в Микулчице се събират стотици българи от Чехия, Словакия, Австрия, Унгария и други страни. През 2009 г. с помощ и от страна на българската държава чешките ни сънародници издигнаха в Микулчице паметник на Светите братя, дело на талантливия скулптор Емил Венков. Нека се пренесем мислено в Микулчице, при нашите българи, които с родолюбието си дават ценен урок на нашите институции, църква, интелигенция... Докато има българи, равноапостолният Методий - един от малцината покровители на Европа, няма да бъде забравен. Държавата на Духа е там, където са нейните чеда. На 11 май, макар и за броени часове, столица на тази духовна държава е Микулчице.

Коментари

Задължително поле