Цвета Караянчева: Осъждам всеки опит за дискредитация на българските строители "Не се съмнявам в качеството на тяхната работа“, коментира председателят на НС

Мъж, жена и дете пострадаха при катастрофа в Търново

Френската полиция все още търси стрелеца от Страсбург

Протестът на строителите не затруднява движението в София

Пациент, изпаднал в мозъчна смърт, спаси трима болни с органите си Това е втора донорска ситуация тази година в областната болница във Велико Търново

Специалисти от ВМА с поредна трансплантация на черен дроб

МВнР към българите в Страсбург: Избягвайте посещението на публични места!

Български журналисти се оказали в близост до стрелбата в Страсбург

Бивш служител в „Полимери”: Вместо да даде заплати, Банев си купи кола

Гл. комисар Николай Николов: Бюджетът на пожарната не е пострадал

Сергей Станишев за резолюцията на ЕП: България има нов инструмент за натиск за Шенген

Ето как българските евродепутати коментираха ужаса в Страсбург

Защо не трябва да се пита „Колежке, може ли за минутка-две“?

Инж. Светослав Глосов, АПИ: Мантинелата край Своге издържа на скорост 140 км/ч

Фалшива бомбена заплаха евакуира централата на Фейсбук

Светът е футбол, политика и още нещо Демонизацията на Путин и Русия очертават политическите и военните акценти на глобалната конфронтация

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Социалните мрежи зомбират интернет потребителите с клишета от Студената война

Футболът е древна игра, която винаги е взривявала тълпите и е откъсвала хората от техните житейски проблеми. Играчите на терена концентрират вниманието и обсебват съзнанието. Световното първенство по футбол в Русия не се отличава от предишните освен по това, къде то се проведе. Русия от демон на злото, цял месец бе еталон на организация, възпитание и култура. След края на първенството не само професионалната организация, но и запалянковците от цял свят не пестяха комплиментите си. Денят след края на първенството веднага върна света към страховете, очакванията и надеждите, свързани със срещата на Владимир Путин и Доналд Тръмп в Хелзинки. И това отново ни връща към футбола, но в контекста на сравненията.

Човечеството през целия период на съществуването си се развива чрез конфликтите и войните. Едва през XXI век се нарушава един основен принцип на противопоставянето. Глобалният враг – тероризмът със своите многобройни прояви промени класическата формула съюзник-фронтова линия-враг. Това се наблюдава и на футболното игрище. Има два отбора, двама капитани и съдийска комисия. Играта започва с неизвестен за запалянковците резултат, но почти винаги съдийската комисия направлява и решава крайния изход. Борбата повече „срещу” отколкото „за” определя и засилва страстите и увеличава залозите.

Оказа се доста лесно да се формулират световните процеси чрез правилата на футбола. Конфликтите винаги са двуполюсни, независимо от броя на участниците. Целта винаги е свързана с борба за власт и пари, която преминава през завладяване на територии и политическа зависимост със своите финансови измерения. Във времето и пространството преструктурирането на света е съпровождано с магията на идеите, формулирани като официална доктрина или ерес. Универсална идеология е християнството, чието начало като държавна идеология е поставено през 313 г. Близо 2000 години тази религия е съществена част от световната история. Нещо повече до средата на XVII век тя е основният ориентир за идентичността на индивида и съответното общество в Европа. След Реформацията етносът се превръща в идентификационния маркер на промяната. Държавата вече представлява и защитава нацията.

Европоцентризмът до края на Първата световна война е определящ фактор за променящия се свят. И докато религията очертаваше духовните граници, а етносът – политическите очертания, то през XX век започна и все още продължава експеримент, който най-близо се доближава до футбола.

С Първата световна война 1914-1918 г. светът направи голяма крачка към глобалната конфронтация. Краят на класическите империи (Германия, Австро-Унгария, Русия, Османската империя) ознаменува началото на двуполюсния геополитически модел. Съветският съюз, основаващ се на марксистко-ленинската идеология, социалната политика и индустриализацията, и Съединените американски щати, чиито базови ориентири са парите, банките и потреблението, формулират акцентите на противоборството на индустриалния и финансовия капитал. Факт е обаче, че идеологическият ракурс на световната игра премина през Втората световна война, елиминира европейския конкурент на СССР – Германия (Третият райх), и изведе битката до биполярния свят. Студената война очерта лагерите, изпълни публичното пространство с идеологическа полемика, икономическа и военна конфронтация, но и устойчиво потискаше религията и до известна степен размиваше нацията. Естествено, битката между социализма и капитализма развива много ефективно конкуренция, която й дава своите положителни резултати в сферата на образованието, науката, икономиката, социалната защита.

След близо половин век идеологическа конфронтация съдиите на световното игрище променят модела. С разпадането на социалистическата система човечеството за близо десет години няма враг, напротив победеният Изток с бързи стъпки се опитва да се трансформира и адаптира към западната демокрация и неолибералната икономика. Това обаче не е достатъчно и през 2001 г. идеологическият маркер е заменен с глобалния враг – арабският терорист, задължително обременен с ислямски фундаментализъм. XXI век започна с разделянето на обществата на етно-конфесионалния принцип, което определи врагът, но не и демаркационната линя. Първото десетилетие на XXI век премина под знака на източното разширяване на НАТО и Европейския съюз, „цветните революции” в постсъветското пространство, енергийните войни и „арабската пролет”. Освен това последователно се нарушаваха международноправните принципи на суверенитет и легитимност, най-вече чрез пренебрегване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, организацията обединяваща държавите от цял свят.

Конфронтацията на етно-конфесионален принцип не доведе до желания резултат. Неуспешните „цветни революции” и фрагментиращата „арабска пролет” изведе на ново ниво битката между индустриалния и финансовия капитал. От 2014 г. радикализмът се превърна в основния инструмент на промяната. Украинската революция, Ислямска държава, демонизацията на президента Владимир Путин и Руската Федерация очертават политическите и военните акценти на глобалната конфронтация. Социалните мрежи и информационната война зомбират интернет потребителите с познати клишета и идеологеми от времето на Студената война. Това обаче не е достатъчно, за да мотивират отделната личност да се превърне в част от общественото недоволство. Нещата се усложняват от началото на 2017 г. с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ и на Еманюел Макрон за френски президент няколко месеца по-късно. Бизнесмен и финансист начело на две от водещите държави в света определено трасират новите пътища на промяната. Далече от политическата практика и опит всеки един от тях с лекота нарушава писаните и неписаните правила на политическата игра. Вкарването на света в познатата схема на Студената война трудно може да бъде приета безрезервно. Съмненията в тази посока се засилват от изпразнената от факти и доказателства войнствена риторика на Лондон в скандала „Скрипал 1 и 2”, и омръзналата на всички американска песен за руската намеса в американските президентски избори през 2016 г. В публичното пространство вече едва ли може сериозно да се приемат засилващата се пропаст между изказванията и действията на държавните и европейските лидери.

Освен това опитите на Тръмп да върне САЩ към изолационизма, който в края на XIX и началото на XX век формира Щатите в основния финансов играч на световното поле, едва ли ще даде резултатите, които се преследват. САЩ акумулира политическа и финансова нестабилност, която в световен мащаб чрез познатия инструмент на икономическите санкции разгаря търговските войни на Вашингтон с конкурентите, независимо дали са съюзници или посочени врагове. Там обаче ще се проведе решителната битка между федералния резерв и индустриалния капитал.

През настоящата година се засилва значението на субективния фактор в лицето на водещите лидери на страни като Русия, Китай, Иран, Турция. Държавата, чиято основна роля е политическа стабилност, икономически просперитет и социална защита на обществото, е изправена пред съдбовно изпитание. Неслучайно всяка от гореизброените страни е подложена на икономически санкции и политически натиск от транснационалните корпорации с американски корени. На сериозно изпитание са поставени и двете организации (НАТО и ЕС), чиито генезис е свързан с началото на Студената война. Настоящата ситуация с непрекъснатите натяквания на Тръмп за финансиране на сигурността си и със засилващата се фрагментация на ЕС обаче изискват нова форма на консолидираност на европейските държави върху основата на производството, откриващо работни места, гарантиращи живот за бъдещите поколения.

Борбата на световното поле, като и на футболното игрище, продължава и тя вече е в решаващата си фаза. През следващите месеци ще се очертае победителят. Резултатът или ще покаже бъдеще за държавата като олицетворение на човешките ценности или ще превърне личността в единици, които ще увеличават печалбите на банковия капитал.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.