Себастиан Фетел – Бит от чужди, бит от свои

„Ферари“ е специалният отбор във Формула 1. С основание или без, триумф с червената кола се смята за по-голямо постижение от титла с някои друг тим. Това, а и склонността на „скудерията“ да поставя пилотите си на пиедестал, всъщност не говори много добре за „Ферари“ - сякаш за да караш техния болид е нужно нещо повече. Това може да изглежда като добра пиар стратегия, базирана на култовия статут на серийните коли от Маранело – те не са за всеки. Оказа се, че пет поредни състезателни коли на италианския тим не бяха подходящи за Себастиан Фетел, четирикратен световен шампион, който напуска отбора като най-големия неудачник в историята.

Унизиха го със заплатата

Избухването на пандемията от коронавирус и отменянето на първата част от сезона във Формула 1 доведе до тежки финансови проблеми за доста отбори. Повечето пилоти сами предложиха да намалят заплатите си, които и без това са доста големи. Но дни след като Фетел обяви принципно намерение да приеме съкращаване, от „Ферари“ му предложиха нов договор с близо четири пъти по-малко възнаграждение от сегашните 40 милиона долара годишно. Пилотът се направи на обиден от факта, че офертата беше за една година, на което отборът безцеремонно отговори, че продължителността може да бъде увеличена на две. Следващата новина беше, че „двете страни не са постигнали съгласие в преговорите за нов договор“. Така след края на предстоящия сезон, какъвто и да е той, Фетел ще отстъпи колата си на Карлос Сайнц-младши. 

Ева, Маргерита, Джина, Лория и Лина не се поддадоха на чара на немския пилот, който трябваше да е новият супергерой в „кралските гонки“. Може би магията работеше, когато женските имена на колите бяха давани от наточен хлапак и бе развалена, когато вместо него в гаража дойде млад баща...

Никой в историята на най-престижния автомобилен спорт не е започвал кариерата си с такъв летящ старт. Младият Себ вървеше малко след „детето на „Макларън“ Люис Хамилтън и последователно чупеше рекордите му за най-млад победител и шампион. Той е първият бисер на академията на „Ред Бул“, която след него обучи много от талантите в различни автомобилни серии. Победа на „Монца“ за втория тим „Торо Росо“ води до „повишение“ в първия отбор, където печели 4 старта още в дебютния сезон и завършва втори в крайното класиране.

От 2010-а до 2014-а „Ред Бул“ и младата им звезда окупират безапелационно върха. Колата на конструктора Ейдриън Нюи с лекота взима бързите завои на идентичните нови писти, които изобилстват в календара и има съкрушително предимство пред болидите на утвърдените автомобилни компания. През седмица Фетел скача триумфално на подиума с вдигнат показалец, а детинската му усмивка върви в комплект с мрачните брадясали физиономии на съотборника му Марк Уебър и Фернандо Алонсо.

Испанецът прави чудеса с тежката кола на „Ферари“, но това много рядко стига за повече от място в подножието. За австралийския ветеран пък безскрупулно е отредена ролята на „Баричело“ - човек, който да пази гърба на шампиона. Той от време на време се бунтува, колите им се блъскат, отборът ги вика на разговори. Но планът има само една точка – Фетел шампион. Кулминацията е през 2013-а, в която завършва с 9 поредни победи, но също така показва, че така повече не може да продължава. Все пак Формула 1 не е създадена, за да е рекламна платформа на производител на енергийни напитки.

Идилията свършва на следващата година. През януари Себастиан и приятелката му Ханна се сдобиха с първото си дете. А после дойде началото на сезона. „Мерцедес“ наложи волята си правилникът да дава предимство на ходовата част на колите, вместо на аеродинамиката, която е козът на „червените бикове“. При „сребърните стрели“ на мястото на Михаел Шумахер пристига Люис Хамилтън, който поставя началото на нова ера. А в „Ред Бул“ вместо Уебър вече е жадният да се докаже негов сънародник Даниел Рикардо. Той е единственият, освен пилотите на „Мерцедес“, спечелил състезания през 2014-а, докато Фетел стига едва до 4 подиума...

Още в средата на сезона става ясно, че разжалваният шампион ще е новият ас на „Ферари“. В Италия посрещат германеца като спасител, припомнят прякора му Бейби Шуми и се опитват да го поставят в ботушите на ментора му Михаел Шумахер. В първите два сезона обаче колата на тима е далеч от тази на „Мерцедес“ – Фетел печели едва 3 старта, а за титлата се борят Люис Хамилтън и Нико Розберг. Доминацията на „сребърните стрели“ бързо става още по-неприлична от тази на „Ред Бул“. С годините обаче „Ферари“ успява да компенсира доста от изоставането по отношение на болида, а на завърналия се Кими Райконен е вменена поддържаща роля и той на практика няма право да завършва пред съотборника си. Така Себ получава шансове да оспори превъзходството на Хамилтън. За негово нещастие обаче той губи няколко дуела за първото място в отделни състезания, а в други отпада заради собствени грешки. Две поредни втори места в крайното класиране през 2017-а и 2018-а започват да го превръщат във „втори Алонсо“.

Но големият кошмар идва с оттеглянето на Райконен и привличането на младия Шарл Льоклер. Пилотът от Монако идва като надежда за по-далечно бъдеще, но още в първите стартове показва по-добро каране от именития си съотборник. До средата на сезона в отбора се чудят какво да правят, но в един момент новият шеф Матия Биното решава да изостави дългогодишната практика за налагане на йерархия и оставя двамата да се оправят на пистата. Бързо става ясно, че Фетел може да взима 7-8 пъти по-голяма заплата от Льоклер, но далеч не е 7-8 пъти по-добър от него. В повечето случаи дори е по-слаб, а италианските медии го заливат с яростни критики. През това време Хамилтън пише история и започва да мечтае за рекордите на Шумахер. Ветерани и други авторитети сравняват постиженията на най-великите от миналото и настоящето, като често изпускат Фетел. Въпреки че има 4 титли – колкото Ален Прост и с една повече от Айртон Сена, легендите почти не споменават Себ, когато ги попитат кой е най-великият в историята. Тази битка вече изглежда загубена. Освен ако от „Мерцедес“ не се смилят над пилота и не го вземат за съотборник на Люис с „право на изпреварване“...

Целите ни не съвпадат

Убедени сме, че взехме правилното решение и сме щастливи от него. Доволните сме, че се разделяме по взаимно съгласие. Със Себастиан затворихме един шестгодишен цикъл. Възхищавам му се като пилот и човек. Но в последните седмици светът се промени, пред нас има нови предизвикателства. Опитваме се да положим основи за бъдещето. Говорихме със Себастиан и установихме, че целите ни не съвпадат. Както дългосрочните, така и краткосрочните.

Матия Биното, директор на „Ферари“

 

Мечтата му не беше такава

Много жалко за Себастиан, негова мечта за „Ферари“ изобщо не беше такава. Явно много неща са се случили зад кулисите. В края на миналия сезон, особено след „Монца“, отборът явно зае страната на Льоклер. Себастиан нямаше късмет, че Шарл направи толкова силна година. Ако един пилот вече не се чувства удобно и не усеща подкрепа в един отбор, по-добре да напусне. Може и да се откаже от спорта, но едва ли намеренията му са такива, щом като е искал дългосрочен договор. Явно на тази възраст все още се усеща способен и има много алтернативи.

Ралф Шумахер, бивш пилот

 

Германски пилот в германска кола...

Германски пилот в германска кола е една много добра маркетингова стратегия. Ние в „Мерцедес“ мислим единствено за успеха, но Себастиан е един наистина много добър пилот. Затова взимаме предвид факта, че той ще напусне „Ферари“ и евентуалното му привличане е една опция за нас. Той също има различни възможности пред себе си. Не знаем дали ще реши да се откаже или да се присъедини към друг тим.

Тото Волф, директор на „Мерцедес“

 

 

Коментари

Задължително поле