“Северен поток - 2” и тъжните изводи за Европа

Политиката на Брюксел да се инвестира в безумни зелени технологии е абсурдна

Изминалите дни донесоха интересна новина за света на енергетиката. След дългогодишно противопоставяне от страна на САЩ газопроводът „Северен поток - 2“ в крайна сметка ще бъде реализиран. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел успя да се договори с американската администрация за премахване на пречките пред доизграждането му. Освен леко горчивия привкус, който остава, с оглед на факта, че за едни може (въпреки че, все пак, това не се случи без задължения за немската страна, а именно изливането на милиони във фонд за декарбонизация на икономиката на Украйна), а за други - не (Южен поток), събитието даде важни индикации за енергетиката в ЕС.

Няколко извода могат да бъдат направени:

1. Политиката на ФРГ за излизане от ядрената енергетика води до замяна на източника на енергия. За съжаление на всички зелени организации, заместителят е фосилно гориво, природен газ, което очевидно ще играе важна роля още дълги години, тъй като реализацията на толкова скъпоструващ (политически и икономически) проект едва ли ще бъде оправдан в рамките на използването му за няколко години.

2. Ако една силна икономически държава не може да намери във възобновяемите източници на енергия достатъчно потенциал, за да захрани икономиката си, какво остава за по-малките такива? Най-вече като се има предвид цената, която ще трябва да бъде платена, както и сигурността на доставките през всички годишни сезони.

3. Въпреки въжделенията за край на изкопаемите горива „още утре“, те очевидно ще останат празни приказки за някои казуси, докато другаде, като например транспорта, ще се заплатят от обикновените европейци, защото може и е лесно.

4. Един голям трансатлантически съюзник очевидно проявява сериозни двойни стандарти по отношение на европейската енергетика. Въпреки съпротивата на Полша и балтийските републики, „Северен поток“ стана реалност. Множеството заклинания, че САЩ няма да го допуснат, навяват спомени за думите на президента Джордж Буш в Тбилиси, че Грузия вече не е сама и че може да разчита на Америка във всяка ситуация. Всички си спомняме какво стана после в Грузия.

5. Европейската енергийна карта не се нарежда според това какъв интерес имат страните от ЕС, а каква е стратегическата идея на трети страни. Това не е устойчиво развитие и говори за изключителна слабост на държавите и съюза, които рано или късно ще заплатим всички. Комбинацията между налагани политики и самоубийствените такива, свързани със зелено развитие, създава стратегическа несигурност и възможност за влияние върху важни страни за ЕС.

6. Въпреки всякакви либерализационни пакети, общи пазари и други добре звучащи формули за газовия пазар, в крайна сметка всеки е сам за себе си. Ако имаш възможност или си голяма държава, се откупуваш, или някои правила минават встрани от теб, а, ако си по-малък, опитваш да си купиш четири самолета, ама какво по-първо да откупиш с тях? Това допринася за недоверието между Изтока и Запада в ЕС и внася допълнителна разделителна линия на континента. По повод „Северен поток - 2“ Европейската комисия единствено „измънка“ няколко фрази относно как това отговаря на изискванията на либерализационните пакети и с това се приключи. Не посмя да каже нито дума повече. Със сигурност в Източна Европа всички останаха доволни: тези, които бяха против газопровода и тези, чиито проекти бяха гласно саботирани от същата тази комисия.

7. За пореден път заявките за сигурността на доставките на енергия в ЕС и по-скоро в Германия се отнасят на практика до това не дали Руската федерация би използвала природния газ за натиск върху ЕС, а до това да избегнем проблеми, ако Украйна отново влезе в конфликт с източния си съсед. Очевидно, това е и реалният прочит на политическите западни елити, за което допълнително говори и фактът, че германски, а отскоро и бивши френски министър-председатели, сядат в столовете на различни административни органи на руски газови компании.

Всички тези изводи оформят сериозната необходимост от реална енергийна политика в ЕС, която да защитава интересите на всички държави-членки. Тя може да се постигне с инвестиции, които да осигурят навсякъде в съюза възможност за доставки на необходимите количества от повече и различни източници. Това означава, както изграждане на необходимата инфраструктура (особено в Централна и Източна Европа), така и развитие на проучването и добива в Средиземноморския и Черноморския басейн. Развитието на новите технологии в САЩ, включително и за шистов добив са несправедливо пренебрегвани от ЕС. А те бяха и са в основата на енергийната независимост на САЩ, даваща им възможност за по-освободена международна политика. Продължаващата абсурдна политика на Брюксел да се инвестира в безумни зелени технологии и да не се подкрепя развитието на газовата инфраструктура трябва да спре незабавно.

Комбинацията от тези действия ще даде и свободата на ЕС да провежда своите политики, без да зависи от съюзниците отвъд Атлантика или от други свои източни съседи. За съжаление, подобен сценарий е малко вероятен като имаме предвид неразумните действия на чиновниците в Брюксел.

Авторът е юрист в Българската петролна и газова асоциация. От proenergia.bg.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари