На 27 април 2018 да почерпят

Украйна гарантира обучението на български език на сънародниците ни

Доналд Тръмп ще посети Великобритания на 13 юли

Обсебени ли са три цигулки и виолончело за 30 млн. долара? “Страдивариус” ,“Гуарнери”, „Джофредо Каппа” и “Гофрилер”, купени по времето на Людмила Живкова, над 30 г. са в едни и същи музиканти

Депутатите предложиха Музикалната къща на БНР да работи като самостоятелен културен институт Така за всеки продаден билет новата структура ще получава субсидия от Министерството на културата

Кметицата Иванчева към съучастниците си: Няма документ, докато не плати (обзор) Поставили сме предприемача на колене, допълва началничката на район „Младост”

“Отровени” жители на Дума разказаха в централата на ОЗХО за фалшивата химическа атака

Студио Х на „Армията“ Малцина от сегашния отбор ще запазят местата си, важно е кой ще ги запълни

828 нови медицински изделия влизат в болничната помощ 105 пациенти са минали през 4 лечебници за аортни клапи

Сенатът на САЩ одобри Майк Помпео за нов държавен секретар

По работа сме на второ място в ЕС Трудим се по 40,8 часа, а холандците по 30,3 часа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 27 април 2018

Общински съветници се обединиха заради глоба на Здравко Здравков Главният архитект бил викан в следствието и заради Иванчева

Според социологическите проучвания Ердоган ще спечели изборите в Турция

Писаха слаб 2,88 на държавата Комплексната оценка е най-ниска от седем години насам

Село Казашко е като магнит за руснаци и западняци

Авторите на книгата за историята на с. Казашко - кметицата атаман Гергана Петкова и учителят Владимир Стоянов

Село Казашко да влезе скоро в атрактивните туристически маршрути на община Варна, ще настоява кметицата атаман Гергана Петкова. Административно селото се управлява от Варна и е само на 3 км от града, по-близо до центъра, отколкото кв. „Владиславово“. Уникално с казашкия си етнос, с обичаи и култура, то привлича етнолози и лингвисти от цял свят. От години наред е като магнит за руснаците, но става все по-интересно и за западните туристи.

Сгушени сред тръстиките край езерния бряг, няколкото лодки напомнят за основния поминък – риболова, но за потомците на някогашните морски мъже уловът вече е само хоби. Вековният занаят може да се възроди като примамка за туристите – с нов кей, с участие в риболова, с плетене на мрежи на брега, гощавка с местната невероятна рибена чорба, с водка и сельодка, с чай от самовар.

Традициите оживяват с пълна сила, когато през август се чества Денят на моряка – с голям събор, богат, пъстър, на който местните в разноцветни казашки носии посрещат много гости от цяла България и от чужбина. С повече реклама могат да се доведат в пика на сезона и плажните туристи. Почит към свещената професия на някогашните мужици се отдава още веднъж в годината – на Никулден. Освен ритуалния рибник, пирожки и пелмени със сметана, които приготвят жените, на този ден се разиграва местната томбола и на късметлиите се раздават рибарски ботуши, въдици, ножове за риба, даже и морска сол.

Кметицата атаман извършва и сватбените ритуали.
Кметицата атаман извършва и сватбените ритуали.

Селото се слави и с някогашните си майстори на дървени лодки. През 2007 г. в Археологическия музей във Варна беше уредена изложба за 20-те години от първото плаване, а след това още две поредни плавания на историческата казашка ладия, зарината от IX в. в пясъците на река Днепър, която беше успешно реконструирана от покойния вече лодкостроител дядо Фома Кондратиевич от Казашко. Неговата „Перун“ е отплавала през 1987 г. по Днепър до Варна, след това до Будапеща от Видин и накрая в Егейско море до Атина. Вече се е разпаднала, но могат да се намерят части от нея и да влязат в бъдещата музейна сбирка с такъми, стари сетки (мрежи) и сечива, която кметицата възнамерява да направи в подходяща за целта общинска база в селото.

По-трудно е обаче да се разпали ентусиазъм у сегашните казаци да се захванат с древния занаят, който е на изчезване. Истинска случка е, че цар Борис III обичал да гостува на казаците и да лови риба с тях. Той е наредил да се изгради шосето на Казашко до Варна и съседните села, както и на железницата тук. Монархът поръчал на майстор Кондрат, бащата на дядо Фома, да му изработи лодка и да му я закара в резиденцията в Евксиноград, а за добре свършената работа му дал царско свидетелство за правоспособност за майстор-лодкар.

Кметицата има идея да се възстанови някогашният воден транспорт от Белослав през Казашко до Варна с атрактивно корабче, подобно на това, което сновеше през лятото от Морската гара до Аспарухово.

Друга забележителност може да привлече поклоннически туризъм, е църквата „Покров на Пресвета Богородица“, строена през 1935 г. и обновена преди 10 години, в която от създаването й досега за първи път служи свещеник. На 95 години починал дякон Кузма Григоров, най-ревностният пазител на старообрядчеството. Малцина знаят, че петте камбани с магическа мелодия са излети от бронзовите гилзи на куршумите, с които са отстрелвали делфини. Единадесет мъже от Казашко са били ловци на делфини през 40-те години на миналия век, когато е било официално разрешено. „Някои от тях още помнят ужасените викове на женските делфини, когато са убивали малките им. Слава Богу, по-късно убийството на тези животни, близки по интелигентност до човека, е било забранено“, пише в книгата си „Казашко – минало, настояще и бъдеще“ Гергана Петкова в съавторство с уважавания учител Владимир Стоянов, вече покойник, недочакал премиерата й в края на 2016 г. Написана с много любов, книгата събира историята на селото, което е вече на 112 години.

Рибарските лодки вече пооредяват.
Рибарските лодки вече пооредяват.

Потенциал за туристи дава и богатото калонаходище в езерото, откъдето зареждат с лечебна кал Специализираната болница за рехабилитация в Златни пясъци. В частен имот инвеститор строи сега балнеосанаториум или комплекс със СПА център. Другият бизнес в Казашко е рибният цех на местния предприемач Иван Иванов – семейната фирма е конкурентна на много предприятия в бранша и изнася за страни от ЕС.

Селото е подредено и чисто като аптека. Няма обаче канализация за отпадните води, белите казашки къщи разчитат на септичните ями. А по-модерните вили – на японски системи, които пречистват водата и после с нея се поливат градините. Да се разкопава селото обаче местните не искат, защото се радват на прекрасна инфраструктура, асфалтирани улици, на които могат да завидят и общински центрове. При проучването за канализация излезли и подпочвени води на 70 см дълбочина, което създава допълнителни пречки. В краткосрочен план кметицата ще прави основен ремонт на кметството и читалището „Михаил Шолохов“. Ще се ремонтира и навесът в двора на храма за красивите обредни тържества. Ще се разширява и гробището. Погребенията и сватбите в Казашко са безплатни. Някои са се изхитрили, започнали да търсят вечен дом за близки и роднини в Казашко и местата взели да не достигат. Старообрядческото табу за женитби с друговерци вече не се спазва и селото е приютило доста чужденци за зетьове и булки. Началото поставя млад мъж от Йордания, завършил у нас висшето си образование. След това идват зетьове от Гърция, ЮАР, Ирландия, Украйна, Русия, снахи от Украйна, Германия, Канада и Русия. Ритуалът при всички бракове се изпълнява от кметицата атаман. Самата тя открива своята любов в Украйна още през 80-те години с писмо „ до непознато съветско другарче“.

Гергана Петкова е чиста българка, потомка на градинар от Велико Търново, заселил се някога в Казашко, където е родена и израснала. „Она не болгарка, она наша“, така говорят за своята кметица старите преселници. Сляла се с тях, с любовта и болките им, те я избират вече 5 пъти за кмет на селото, а на последните два вота дори не е имала конкурент в надпреварата за гласовете им. Тя е пазителка на техните обичаи и култура, но и ги заразява с идеите си. През 2006 г. в Москва беше удостоена със званието атаман и произведена в казашки чин есаул. Носител е на почетния знак „В името на човечността“ на Международната фондация „ Элита мира“ на граф П. Шереметиев, който живее във Франция. Основател е и ръководител на уникалния фолклорен състав „Калинушка“. А миналата година е осъществила една голяма мечта селото да стане домакин на международния фолклорен фестивал „Творчески воаяж“, който се е провеждал в Златните. Второто му издание е през юни т.г отново в Казашко, когато се очакват много участници и туристи.

Гергана Петкова има 15-годишна дъщеря, която е душата на художествената самодейност в селото, а в четвъртия си мандат роди син. Сега учи богословие във Великотърновския университет, за да се върне към християнските ценности на своите деди, още повече че е правнучка на свещеници по майчина и бащина линия.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Предателка , руска подлога, никаква българка не е тази измекярка!
    Анатема!

  2. ”Атаманката”,заедно с традициите”да се изнася там,където й е мястото-на североизток!Смрад!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.