Семейство Златареви и битката им за българщината

Димитър Златарев и Роберт Златарев

Българската нация не бива да забрави какво са извършили сърбо-комунистите в нейна вреда

Димитър Златарев прекарва 9 години в затвора

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Сред едни от най-изтъкнатите охридски родове е Златаревия. Негови представители са били висши офицери в българската армия, като ген. Кръстю Златарев, командир на 11-а македонска пехотна дивизия през Първата световна война, а братовчедите му Наум и Иван Златареви са известни революционери от ВМОРО. Наум загива по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., а брат му Иван продължава борбата и той и потомците му стават свидетели на едни от най-драматичните събития в Македония.

След като Сърбия завладява родния му Охрид през 1913 г., Иван Златарев е набелязан като виден българин и е включен в списъците за ликвидиране. За да се спаси, бяга със семейството си в Албания и се установява в Корча, където освен с традиционния семеен занаят - златарството, продължава да се занимава и с революционна дейност. По това време Албания се използва като убежище за преследваните българи в Западна Македония и Иван Златаров е човекът, който благодарение на добрите си контакти с албанските власти, полага грижи за безпроблемното настаняването на бежанците и четниците. Югославия няколко пъти прави постъпки Иван Златаров да и бъде предаден, поради което е принуден временно да се укрива в Триест, като през този период дори е назначен за задграничен представител на ВМРО в Италия. С него са и синовете му Димитър и Роберт, които помагат активно във всичките дела на баща си. Освен добро образование, закърмени са и с патриотичен български дух.

Когато нещата се успокояват, семейството се връща в Албания, където ги заварва Втората световна война. Бащата Иван Златарев е вече възрастен, но синът Димитър, след като завършва правния факултет в Бари през 1941 г., за известно време работи като адвокат в Корча, но през 1943 г. се прехвърля в родния си Охрид и заедно с приятеля си Асен Каваев създава правна кантора. Впоследствие българската администрация го назначава за комисар по снабдяването. Когато през ноември 1944 г. в Охрид се установяват титовите партизани, една от първите им задачи е да арестуват Димитър Златарев. След като обаче не намират в какво да го обвинят, той е освободен от затвора и отива в Скопие.

Почувствал се на свобода, заедно със съмишлениците си Коста Хрисимов - Смилец и д-р Илия Чулев през 1945 г. създава нелегалния Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“. Те изработват печат с този надпис и започват организирането на структури в Битоля, Скопие, Велес, Щип, Охрид и Кавадарци. През септември 1945 г. изпращат меморандум до съюзниците от антихитлеристката коалиция, в който се иска отделянето на Македония от Югославия и равноправие на населяващите я народности, най-голямата от които е българската. Основният автор на меморандума е К. Хрисимов, а Димитър Златарев като възпитаник на френския лицей в Корча, го превежда на френски и го връчва на чуждестранните дипломати.

Дейността на Демократичния фронт на Македония „Илинден 1903“ не остава незабелязана от югославските власти. Въпреки че е извършено предателство, последиците от разкритията са ограничени. Това позволява на Димитър Златарев да се прехвърли в България, но югославските власти разбират за бягството и настояват пред българските да им бъде предаден. Така се стига до печалния факт бащата Иван Златарев да остане на свобода в Албания, а неговият син Димитър да бъде предаден от комунистическа България на Югославия.

След като е върнат в Скопие, Димитър Златарев е оставен за известно време под наблюдение, но малко след това е арестуван отново и на 21 февруари 1946 г. заедно със съмишлениците си е изправен пред специален съвет на Върховния съд в Скопие. Участниците в групата са подсъдими по Закона за съдене на престъпленията против македонската национална чест. Според него „на територията на Македония ще се съди всяко лице, което по време на окупацията е направило престъпление против македонската национална чест“. Особено драстичен е чл. 2, който разпорежда, че „този съд ще съди за онези престъпления, направени против националната чест, които не могат да се квалифицират като предателство или като подпомагане на окупатора“. По този начин е намерена формула за „законово“ разправяне с всички, които се изявяват като българи. Прокурорът Никола Вражалски обвинява членовете на Демократичния фронт на Македония „Илинден 1903“, че „се опитаха да организират и възстановят на територията на Македония зловещата терористична организация на Ванчо Михайлов“. Иска смъртна присъда за Д. Златарев, но поради контактите му със западни дипломати, е осъден на 14 години строг тъмничен затвор. Започва да ги излежава в Идризово и Сремска Митровица, като е бит многократно, вследствие на което бъбреците му се увреждат.

През 1954 г. между България и Югославия се сключва спогодба за размяна на затворници и след 9-годишен затворнически тормоз, Димитър Златарев се озовава в София. Тук с неговото съдействие е възстановен текстът на меморандума, който през 1945 г. е връчен от Демократичния фронт на Македония „Илинден 1903“ на съюзниците. Здравословното му състояние обаче е силно влошено и след освобождаването си не успява да се види с баща си Иван Златарев, който почива в Корча през 1957 г. на 75-годишна възраст.

Независимо че е италиански възпитаник, по това време брат му Роберт Златарев също е в България. Понеже е завършил медицина и говори добре няколко чужди езика, сред които и албански, лекува някои албански дипломати, с чието съдействие успява да прехвърли майка си от Корча в София. По-късно Роберт Златарев със съпругата и двете си дъщери окончателно се установява в Италия. През 1965 г. брат му Димитър успява да го посети в Рим, където се среща и с Иван Михайлов.

Пътуването допълнително разклаща неговото здраве и Димитър Златарев умира на 29 март 1966 г. в София от бъбречна недостатъчност, останала му в наследство от тежките условия в титовите затвори. По повод тригодишнината от смъртта му, през 1969 г. Иван Михайлов пише следните думи, които звучат актуално и днес: „Димитър Златарев се помина доста млад - едва 54-годишен. Неговите познати са виждали в лицето му твърд и възторжен българин, винаги жизнерадостен. Българската нация не бива да забрави какво са извършили сърбо-комунистите в нейна вреда. Ние се надяваме, че тя наистина няма да забрави това, без оглед на прегрешенията, които падат върху гърба на българските правителства относно съдбата на македонската българщина“.

Живеейки в Рим, Роберт Златарев продължава да се противопоставя на насилствените опити за етническа трансформация на българското население в Македония. Често се среща с Иван Михайлов и е един от дарителите за публикуването през 1973 г. на т. IV от неговите спомени. След демократичните промени в България, заедно с други представители на македоно-българската колония в Рим, е редовен гост на българското посолство. През 1999 г. дава интервю за БНТ, което е включено в документалния филм по сценарий на Милена Милотинова „Само защото бяха българи“. По това време той вече е последния останал жив свидетел на дейността на Демократичния фронт на Македония „Илинден 1903“. Тъй като делото на тази организация днес в Скопие също се фалшифицира в духа на македонистката концепция за „мултиперспективността“, добре е да се помнят неговите думи за целта на нейния апел до съюзниците: „В този меморандум се изтъкваше, че в Македония живеят българи и те нямат никакво желание да са включени в Югославия. Те искаха да създадат една македонска република, напълно самостоятелна, несвързана с Югославия“. За съжаление останалите в наследство от югославския период порочни практики и тоталитарни зависимости продължават да бъдат основния нерешен проблем пред обществеността в Северна Македония по нейния неизвървян до края път към демокрацията.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи