На 20 ноември 2018 да почерпят

2500 евро/кв. в най-желания жилищен район на София В центъра има сделки за 2000 евро/кв.м.

Жълт код за сняг и поледици в осем области на страната утре

Владо Николов се завръща във „Фермата“

Жалко! Националният стадион остана празен за мача на годината

Магнитски може да е бил отровен

Четиримата пострадали при дерайлирането на влака са без опасност за живота

Алергии мъчат 40% от българите Случаите на белодробна недостатъчност зачестяват

Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с патрулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Силите в Сирия преди операцията в Идлиб Военният конфликт започва да навлиза в своите заключителни фази*

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Засега Сирия ще остане светска и втори по големина дом на християните в Близкия изток

Операцията в Идлиб е поредният етап от борбата на сирийското правителство с въоръжените групировки от сирийската опозиция. Ситуацията показва, че военните действия в размирната провинция могат да започнат всеки момент, което прави интересен прегледа на текущото съотношение на силите и анализа на ролята на битката в сирийския конфликт.

Територии на сирийското правителство

От края на 2017 г. досега сирийското правителство постигна няколко ключови победи и успя да прочисти от ислямистки групировки районите около Бейт Джин, Източна Гута, Източен Каламун, лагера Ярмук, провинциите Хомс и Дараа. Това позволява на Башар Асад да контролира голямата част от териториите на Сирия на юг и на запад от река Ефрат. Изключения правят джобовете на Ислямска държава в провинция Дейр ез-Зор и около град Сувейда, контролираните от Турция райони около градовете Африн и Ал Баб, контролираните от Сирийската свободна армия територии около Ал Танф на сирийско-иракската граница и по-голямата част от провинция Идлиб. Към момента над 80% от сирийското население живее на правителствени територии. Безспорните военни успехи водят до освобождаването на значителен военен и финансов и ресурс, което значително облекчава усилията на сирийското правителство за справяне с опозицията, стабилизирането и възстановяването на страната.

Руското участие

Целта на руската намеса в Сирия бе укрепването на легитимното управление и интегритета на страната. Ясната цел и таймингът на действията позволиха на Русия да извлече сериозни геополитически и военни позитиви. На практика Русия излезе пак на глобалната сцена и увеличи влиянието си в региона. Развоят на събитията показа, че Русия е научила добре горчивите уроци от Афганистан. Руската армия успя да тества успешно в реални бойни условия редица тактически похвати и наличната към момента военна техника. Политическата, дипломатическата и военната подкрепа за операцията в Идлиб пък е ясен сигнал, че Русия няма да изостави своите сирийски съюзници, което допълнително стабилизира нейните позиции при следвоенното възстановяване на сирийската икономика и модернизирането на сирийската армия.

Кюрдският въпрос

Кюрдите съставляват около 10% от сирийското население и понастоящем контролират приблизително 1/3 от територията на Сирия, вкл. голяма част от течението на река Ефрат, стратегическия язовир „Табка“ и ключовите петролни полета в провинция Дейр ез-Зор. Без сериозна помощ и подкрепа от страна на САЩ обаче те не разполагат с военен и икономически ресурс, който да им позволи да се противопоставят значимо на враждебната към тях Турция или на сирийското правителство. На този фон започналите контакти между кюрдите и правителството в Дамаск за уреждане на статута на контролираните от тях територии и политическата им роля в Сирия може би ще зачестяват. Налице са и сигнали, че кюрдски лидери демонстрират склонност да сътрудничат с официален Дамаск.

Ролята на САЩ

Основната геополитическа цел на САЩ в Сирия бе свалянето на Башар Асад. Така САЩ разчитаха да подобрят позициите си в региона и да подсигурят геополитическите интереси на своите съюзници Саудитска Арабия и Израел. Към момента САЩ присъстват в Сирия с военен лагер около Ал Танф и няколко бази в контролираните от сирийските кюрди територии от северната страна на река Ефрат. Въпреки това позицията на САЩ в Сирия не може да се определи като много изгодна. Свалянето на Башар Асад изглежда почти невъзможно, а освен кюрдите САЩ практически нямат други ефективни лостове, чрез които могат да обърнат развоя на сирийския конфликт в своя полза. Действията им през последната година са насочени предимно към създаване на пречки пред операциите на сирийското правителство, намиращи краен израз в преки военни удари.

Посоченото не е печеливша стратегия в дългосрочен план, защото на практика САЩ не определят, а само следват развоя на сирийския конфликт. На този фон възможните сценарии за изход на САЩ от ситуацията в Сирия биха били: обособяването на подкрепена от тях кюрдска държава в Северна Сирия, която ще е нестабилна геополитически, поради липса на значима международна подкрепа за подобен сценарий; извоюване на широка автономия за кюрдите в Северна Сирия; засилено участие на кюрдите в политическия процес в следвоенна Сирия и пълно изтегляне от Сирия. Към настоящия момент постижим за САЩ е вторият сценарий, но дори при него САЩ ще инкасират геополитическа загуба спрямо първоначалната им цел в Сирия, която може да бъде мултиплицирана от влошаването на отношенията им с Турция.

Намесата на Иран и Израел

След избухването на сирийския конфликт, под претекст да неутрализира намесата на Саудитска Арабия в Сирия, Иран получи възможност да разшири своя плацдарм за потенциална атака по Израел от сирийска територия. Поради тази причина досегашната военна намеса на Израел в Сирия бе в две основни направления – ограничаване възможностите на Иран да създава оперативни военни бази на сирийска територия и гарантиране на контрола върху ключовите Голански възвишения. След операцията на сирийската армия в провинция Дараа се видя ясно, че израелските интереси около Голанските възвишения засега няма да бъдат засегнати. Това поставя Израел в позицията единствено да извършва въздушни интервенции по бази на Хизбула и Иран в Сирия, включително да се противопоставя на усилията те да бъдат защитени с нови руски противовъздушни комплекси. Посоченото ще продължи до момента, в който Израел не получи достатъчно категорични гаранции, че Сирия няма да бъде използвана от Иран за военни заплахи по неговата територия.

Интересите на Турция

Интересите на Турция в Сирия са свързани с изтласкването на кюрдското население от пограничните райони в Северна Сирия, заселването им със сирийски бежанци, намиращи се в Турция, и евентуални териториални придобивки в Северозападна Сирия. В настоящата ситуация сирийското правителство едва ли ще рискува сериозен военен конфликт с Турция, което означава, че ситуацията в Северозападна Сирия финално ще бъде разрешена между президентите Путин и Ердоган.

Изводи

С наближаването на битката за провинция Идлиб напрежението между Русия, САЩ и техните съюзници нараства. Основната причина е големият залог, свързан с изхода от операцията. Идлиб е последната важна територия, контролирана от въоръжената сирийската опозиция. Евентуален успех на Башар Асад би подсигурил в много голяма степен претенциите му при формирането на следвоенна Сирия. Битката за Идлиб, разположението на силите около нея и преплетените в нея интереси показват още нещо. На практика с нея военният конфликт в Сирия започва да навлиза в своите заключителни фази. Това обаче не означава, че войната ще приключи скоро, а че тя ще навлиза във фази, в които вече ще бъде търсено някакво финално решение за сирийския конфликт.

Изясняването на военната ситуацията на терен и формирането на новите съотношения на силите би трябвало да доведе до все по-голямо преминаване от чисто военни действия към действия от сферата на политиката и дипломацията. Основна роля в този процес ще имат президентите Путин, Рохани и Ердоган, които пряко ще решат бъдещето на Сирия. Ключов, особено по кюрдския въпрос, ще е развоят на отношенията Путин – Тръмп.

При всички положения пред Сирия предстоят нелеки времена. Тя трябва да организира възстановяването на своята публична и енергийна инфраструктура, да положи усилия за завръщане на вътрешните бежанци и бежанците, които са извън Сирия. Необходимо е Дамаск да модернизира и вдигне съществено числеността на своята армия, за да може тя да се противопостави ефективно на бъдещи външни и вътрешни заплахи. Паралелно с това Сирия трябва да организира и следвоенния политически процес в своите рамки.

Днес е твърде рано да бъдат очертани неговите конкретни измерения, но изгледите Башар Асад да запази, укрепи и продължи своята власт, са изключително големи. По-сигурно обаче е друго. Сирия вече избегна риска да бъде хвърлена в хаоса, през който преминаха Либия и Ирак. Още по-важното е, че засега тя ще остане светска и ще продължи да бъде дом на втората по големина след Египет християнска общност в Близкия Изток, а най-старите християнски средища в света ще бъдат съхранени за бъдещето.

*Статията е написана преди срещата на президентите Путин, Ердоган и Рохани в Техеран в петък
Александър Ганчев

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. Основната геополитическа цел на САЩ е да занулят Русия. През Сирия ще преминава газопровод, който ще доставя катарски газ в Европа, а после като завладеят и Иран картината ще стане трагична за Русия за следващите 50 години, в които тя няма да може да продаде капка газ и нефт на Европа. Но Путин не спи и не е толкова тъп, че да остави краварите да занулят Русия, ако е необходимо той ще обяви война на САЩ и ще ги заличи. Не знам на какво разчитат САЩ като започнаха такава опасна за тях и за целия свят война. Ако пред Русия седи дилемата да бъде заличена или да съществува, тя ще избере да живее. Путин го каза така, “ за какво ни е свят, в който Русия я няма?“, което ще рече, че той няма да се спре пред нищо, дано да са го разбрали добре на Запад и САЩ.

  2. Асад трябва да унищожи всичката ислямоевроатлантическа гмеж в сирия!
    Желаем му победа!

  3. Господин Ганчев, статията ви е наистина подробна и добре описваща ситуацията на терен. Но в нея за жалост пропускате най важното:
    т.н. въоръжена “опозиция“ е доминирана от Ал Кайда и то точно в провинция Идлиб, както е почти от самото начало на конфликта в Сирия. Даже ООН тези дни, чрез своя представител за сирийският проблем Стефан де Мистура спомена цифрата от 10 000 джихадиста в Идлиб Официални руски източници споменават даже за брой от 50 000 такива. За жалост сте го пропуснали в политкоректният ви материал.
    И от тук натам следва, че същината на кризата там е изцяло на недемократична основа и не е борба за ляво или дясно, консерватори или либерали, а за това да бъде или не запазена светската и секуларна държава или “опозицията” ще наложи халифат с шериат в Сирия.

    1. Пропуснато е и, че когато ислямистите изгониха сините каски от голан, нито оон, нито израел бързаха да направят нещо…

    2. Браво за превъзходния коментар! Единствено във Вашия коментар личи наличие на човешка цивилизация.

  4. Без халифат и без ислямисти. Сирия е светска держава и ще остане таха! Асаад ще победи заедно с Русия. Това е истината! Дай Боже !

  5. Нещо, тая карикатура..
    Смешно? Не? Каква е тази карта? Ние трябва да се смеем последни ли? Макгахан… таива ли карти описваше…

  6. Да казваш опозиция на наемни пладнешки разбойници събрани от 40 държави и финансирани от соросоидите си е жива гавра с читателите на тязи медия.

    Алоооо автора , тези глупости си ги разправяй на баба си !

  7. Вън краварските кучета от чуждите територии и Черно море ! Където видите янки, бой по кратуните. Помнете Виетнам, Лаос, Камбоджа, Салвадор, Чили, Панама, Афганистан, Либия – от всякъде св се прибрали бити.

    1. Като сравнявам твоя просташки селяндурски екстремистки коментар с този на ген. Сухейл Хасан по-горе си обяснявам защо няколко милиона избягаха от България заедно с цялото семейство. Също като по време на идиотското преименуване на турците. Днес имаме Втори „Възродителен Процес“. Но Възраждането е за Другата България, която продължава да бяга от простотията на сънародниците си. Ние сме нация от две напълоно несъвместими половини, като масло и вода.

      1. Екстремно е слабоумието в де6илната ти чутура. Не се напъвай, нямаш капацитет да го вденеш…
        Пп. Поредното доказателство, че да споделяш ценностите на поръчковия дисидент на луканов – росен плевнелиев трябва да си слабоумна отрепка.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.