След Брекзит: В търсене на дефиницията

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Враждебните действия са открити

Лондон и Брюксел ще се ухажват привидно агресивно

Седмицата, месецът и новата Брекзит-действителност за британци и европейци започнаха в понеделник с официалното разкриване на позициите, които Лондон и Брюксел възнамеряват да защитават по време на преговорите за бъдещите отношения между Албиона и ЕС в преходния период до края на годината. Със загатнатата перспектива бъдещите редовни брифинги за напредъка да бъдат най-малкото любопитни, ако не и разпалено драматични.

В Брюксел главният европейски преговарящ Мишел Барние изложи делово, дипломатично и по френски, с визуални помощни средства, работната стратегия на ЕС за преговорния процес, която да доведе до постигането на „крайно амбициозна търговска сделка“. Френският дипломат подчерта обаче, че това „изключително предложение“, което Брюксел е готов да направи на Лондон, зависи от определени условия. Първото от тях е дългосрочно уравняване на правилата за конкуренция, за да остане открита и честна - ЕС иска гаранции, че Обединеното кралство няма да прибегне до намаляване на стандартите в областта на правата на трудещите се или опазването на околната среда, или до отпускането на допълнителни държавни субсидии за дадени сектори, което да ги превърне в нелоялни конкуренти спрямо европейските компании и производители.

Второто условие, което Барние постави, е бъдещото търговско споразумение да съдържа клауза, свързана с риболова, която да осигурява постоянен реципрочен достъп до пазари и води, със стабилно разпределение на квоти. Разбирайте, мощна червена точка за престиж на френските рибари (и един конкретен президент, притиснат от седмици обществено недоволство срещу непопулярна пенсионна реформа, Еманюел Макрон) и открит повод за конфликт пред камерите в идущите месеци. Още повече, че британската риболовна индустрия представлява едва 5 % от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, залагайки предимно на вноса от съседите си от ЕС. Но в крайна сметка става въпрос за престиж. И лозунги.

Изложената от главния преговарящ работна стратегия предстои да бъде подложена на обсъждане от страна на държавите членки и той изрази надежда, че може да бъде одобрена на заседанието на Съвета на ЕС, насрочено за 25 февруари. В този вариант директните преговори с Лондон може да започнат още на следващия ден. Стратегията на Барние предвижда преговорите да се водят успоредно в 12 направления или „кръгли маси“ по думите му, които да обхващат блокове от сектори и по този начин да се ускори процеса, за да може да бъде завършен в сроковете, предвидени в споразумението за напускане. В отговор на въпрос от залата, главният европейски преговарящ за Брекзит обърна внимание, че договорът за свободна търговия между ЕС и Канада, който Лондон иска да използва за модел на бъдещите отношения, е отнел седем години изготвяне, докато в случая ще трябва да се постигне подобно нещо в рамките на десет месеца. Откъдето и „амбициозното“ в титула на стратегията на Барние. Още повече, че британският министър-председател Борис Джонсън многократно е заявявал, че няма да поиска никаква отсрочка на преходния период, дори и да не е постигнато споразумение за бъдещите отношения, или просто да не са приключили преговорите до 31 декември 2020 г. С целия патриотичен патос, върху който се носи Джонсън около Брекзит сред нацията си, последното е почти сигурно.

В този контекст, речта на британския премиер с неговата стратегия за преговори с ЕС и „с още много други държави по света успоредно“, беше произнесена от Стария кралски колеж по мореплаване в Гринуич край Лондон, където Джонсън започна с отдаване на почит на големите британски откриватели и изобретатели от славното минало, с акцент върху тези от шотландски произход. Намекът във вътрешнополитически план ще да е повече от ясен, с вече заявените бунтарски нагласи към втори референдум за отделянето на Шотландия от Обиденото кралство, заявени от първия министър в Единбург Никола Стърджън в деня на Брекзит - 31 януари т. г.

По-малко от половин час след края на пресконференцията на Барние от Брюксел, Джонсън в Гринуич настоя, че неговото правителство няма да се опитва да подкопава стандартите, които ЕС е заложил в която и да сфера, особено що се отнася до социалното и икономическо неравенство. Той отправи директно предизвикателство към европейците да прилагат в „аршина“ си за преговори също така целите и постиженията, които Великобритания си е поставила и изпълнява самостоятелно, много преди сроковете в общите разпоредби на ЕС за всички държави членки, в области като забраната на пластмасите за еднократна употреба. „Не напускаме ЕС, за да подкопаваме европейските стандарти и не възнамеряваме да се занимаваме с каквато и да е форма на дъмпинг, независимо дали става въпрос за търговията, социалната сфера или околната среда“, настоя Джонсън, с енергично жестикулиране, под аплодисментите на публиката от предимно видни дипломати, назовавани поименно (по повод „бъдещето“ - САЩ, Китай, Южна Корея) и разни негови последователи от управляващата каста. Всичко, за което е мечтал, несъмнено.

С което „Брекзит“-ът започна да започва съвсем реално. Не като досега - само условни приказки. Британците дават открита заявка да продават публично всяко изречение, което изкопчат от ЕС съдържащо „има правото да“ в бъдещото споразумение. Брюксел, който досега защитаваше с приоритет правата на всички европейски граждани във Великобритания след излизането й, изведнъж заложи като условие правата на рибарите в Бретан и Нормандия за постигането на бъдещо търговско споразумение. Което ще е мощен пропаганден мотив предвид съществуващия казус с Норвегия и Исландия, с които ЕС договаря на годишен пронцип квотите на улов в техни и международни води.

Квотите за рибите и правата на гражданите може да не изглеждат свързани, но четете между редовете! ЕС досега стоеше плътно зад Ирландия, в контекста си на гарант на Споразумението от Белфаст от 1998 г. - рубиконът за „успешен“ на теория Брекзит - което формулира автономното управление на Северна Ирландия и премахването на границите на Смарагдовия остров. Новият „приоритет“ може да изненада някои. Или да бъде приет като открита мишена за сваляне, „за да имаме какво да дадем“, както се казва, в замяна на каквото поискат.

В допълнение към неяснотата около „ирландският казус“ (и в този век) в преговорите между ЕС и Великобритания, на потомците на келтите им предстоят редовни парламентарни избори в неделя. Които, теоретично, могат да разбичкат политическия баланс между двете традиционни партии - консерваторите от управляващата „Фине Гаел“ (Ирландският род) на премиера Лео Варадкар и либералите от „Фиона Файл“ (Войните на съдбата) - с прогнозиран възход на националистите от „Шин Фейн“ (Ние, сами), които от създаването на съвременната ирландска държава преди близо век, никога не са участвали в управлението й. Малкият брой кандидати на националистите за депутатски места ги възпрепятства дори теоретично от възможност да управляват, но тежестта им в Северна Ирландия, където уверено дишат във врата на про-британските демократи-юнионисти, може да се яви като непредвиден фактор в бъдеще.

Коментари

Задължително поле