Либералите загубиха категорично (и завинаги!) нелепата си претенция, че те са единствените легитимни говорители на политическия терен

Той е човекът, овладял изкуството да се завръщаш, когато най-малко очакват от теб да успееш

Още през месец юли тази година казах от страниците на “Труд news”, че Доналд Тръмп ще е 45-ият и 47-ият президент на САЩ. Тогава тази моя позиция беше възприета с присмех от страна на една специфична родна общественост, която силно “тачи и милее” за Демократическата партия. Из социалните мрежи се заканваха да ми припомнят прогнозата, когато техният кандидат, тогава все още Джо Байдън, победи. След като Байдън беше уволнен от кандидатския си пост в движение и на сцената излезе Камала Харис, българското “Камала общество” изпадна във възторг. Увереността в победата им стана дори още по-категорична. И докато те отваряха шампанско, ние разговаряхме с много американци от ключовите щати, обсъждахме процесите с големи имена отвъд океана и стигнахме до един извод, който в перефраза на Марк Твен би звучал така - слуховете за политическата смърт на Доналд Тръмп са силно преувеличени. Както, прочее, обикновено.

Това, в което никой не беше напълно сигурен обаче беше категоричността на победата, която Тръмп инкасира. Зевзеците из социалните мрежи се шегуваха, че мъж не е побеждавал жена така от олимпиадата в Париж насам. Но несръчните опити за шеги настрана. Победата на Тръмп е впечатляваща. Първо, той инкасира категорична победа в четири от седемте колебливи щата - Джорджия, Северна Каролина, Уисконсин и Пенсилвания. Към минутата на писане на тези редове последните три щата още не са обявени, но очакването е Тръмп да победи и в тях, тъй като са преброени преобладаваща част от гласовете и преднината му там е значителна.

С други думи очакването е в крайна сметка победата на Тръмп да е във всички седем щати оспорвани щати. Това е исторически мащабен резултат. Отделно от това републиканците за пръв път от 1988 година побеждават не просто във Флорида, но и в Маями – нещо, което последно е правено от Буш-старши. Отделно разликата в традиционно син щат като Вирджиния е около 5 процента, което е индикативно за мащабното явяване на републиканските избиратели до урните. Но и друго - Тръмп става първият републикански кандидат, който печели популярния вот след избора на Буш-младши през 2004 г. За него тогава обаче са гласували 62 милиона американци, докато днес подкрепата за Тръмп ще са дали над 10 милиона повече избиратели.

Към блестящата победата за Белия дом трябва да се добави и друго. Републиканците взеха горната камара на Конгреса, добавяйки поне две сенатски места. Но това не е всичко – в очакващите преброяване гласове за Сената има легитимното очакване републиканците да дръпнат дори още няколко сенатски места, превръщайки доминацията в горната камара в разгромна. Към момента има възможност да запазят и мнозинството си от гласове в Камарата на представителите, тъй като демократите изглежда ще загубят ключови състезания за долната камара. Ако и това се потвърди, де факто Тръмп ще получи пълния комфорт да разполага не само с Белия дом, но и с подкрепата на целия Конгрес.

Както с нежелание се наложи да признаят дори либералите – Доналд Тръмп е фигура от исторически мащаб. Той не е, както те си въобразяваха от 2016 година насам, някакъв случаен магнат, попаднал без да иска за малко в политиката и едва ли не ще го преболедуват. За нас, хората, които познаваме добре явлението Доналд Тръмп, е напълно ясно каква наивност беше това разбиране. Днес дори най-крайните либерали го осъзнават. Доналд Тръмп е историческа личност, сравнима с най-големите имена на съвременната републиканска политика като Ричард Никсън и Роналд Рейгън. Тръмп не просто преформатира Голямата стара партия и я върна в руслото й на общонародна партия, вадейки я от хайверения характер, който беше придобила до преди неговото включване в голямата игра. Той я обнови, разшири, промени и модулира по начин, който вдъхва на нов живот на консерватизма по света.

Историческата победа на Доналд Тръмп е доказателство, че идеите, които той олицетворява, са мейнстрийм и са естествена част от диалога в обществата. Либералите загубиха категорично (и завинаги!) нелепата си претенция, че те са единствените легитимни говорители на политическия терен. Днес техния поглед към света е само това – един от възгледите за развитие на света. Важен, легитимен, но един от възгледите, а не единственият възглед. Безвъзвратно е вече обстоятелството, че модерния консерватизъм, олицетворяван от Доналд Тръмп, е легитимен участник в големия разговор за развитието на обществото.

И както либералите имат право да искат безконтролна миграция, така консерваторите имаме право да искаме това да не се допуска. Както либералите имат право да искат мъже да бият жени на олимпиадата, така ние имаме право да искаме това да не се допуска. Както либералите имат право да искат да живеем в каменната ера, заради климатичната паника, така и ние имаме право да не поддаваме на тази налудност. Консерватизмът е мейнстрийм и легитимен участник в дебатите. Всяко заглушаване на тези легитимни консервативни виждания ще бъде горчиво наказвано от избирателите, защото те вече няма да допуснат опити духът да бъде върнат в бутилката. В битката на идеи вече има не просто претендент в лицето на Тръмп и неговите идеи. Вече демократите ще им се налага да попадат в позицията на претенденти и ще им се налага да убеждават избирателите защо техния възглед е правилен. От щеката в политическата игра на билярд, демократите стават просто една от топките на полето.

След тази историческа победа много неща ще се променят. Първо, няма да има милост в процеса по деконструиране на отломките на либералните политики, които Байдън и Харис се опитаха да закрепят. Всичките им надлудности ще идат в коша. Второ, въпросът с войната в Украйна и войната в Близкия изток ще се реши в най-скоро време. Светът ще се успокои, авторитарните режими в Москва, Пекин и Техеран ще им се наложи да се скрият в миша дупка и да се съобразяват с новите реалности и силния човек в Белия дом. Трето, световната икономика ще се промени рязко, увеличавайки конкуренцията и оттам просперитета на обществата. Икономическата доктрина на Тръмп коренно ще преформатира икономическите процеси, отваряйки път на свободна търговия, взаимно уважение и просперитет.

Отвъд политическия успех на Тръмп, трябва да се каже и нещо лично. Доналд Тръмп е човекът овладял изкуството да се завръщаш, когато най-малко очакват от теб да успееш. В началото на 90-те години, той фалира по един шумен и одумван от либералите начин. Само няколко години по-късно се завръща като еталон за успех по света. През 2020 г. го извадиха, напълно нелегитимно, от Белия дом. Всички го бяха отписали и смятаха, че няма да се занимават повече с Доналд Тръмп. Днес им се налага да се съобразят с реалността, която драматично се разминава с желаното от тях състояние. Тръмп е човекът, който се завръща.

Усмихнете се, приятели. Идват добри времена.