Раците с впечатляващи делови предложения, Везните да не вкарват свои пари в инвестиции – Дневният хороскоп на Алена

На 10 април 2020 да почерпят

Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

След 5 години „Златната мечка“ отново в Иран

Статуетката „Златна мечка“

Предполагам, че седемчленното жури с председател забележителния британски актьор Джеръми Айрънс си е отдъхнало, когато в последния конкурсен ден се появи филмът „Няма зло“ (Германия, Чехия, Иран, 2020) на иранския режисьор Мохамад Расулоф. Защато с него съдниците са имали защитим избор за присъждане на голямата награда „Златна мечка“ за най-добър филм. Седмото заглавие на този режисьор е зрял опит за дълбоко осмисляне на сложен комплекс от психологически и морални дилеми на субекта, при това в ситуация на деспотичен политически режим. Четирите новели (общо времетраене 150 мин.) са сюжетно отделени, но сценаристът и режисьор Расулоф умело прехвърля подтекстови връзки между тях, така че да сработят в зрителското възприятие. Темата за смъртното наказание отеква по различен начин в индивидуалното съзнание на персонажите, но общият депресивен отпечатък хвърля трагична сянка върху екрана. Преди 5 години друг ирански режисьор, Джафар Панахи (роден 1960) след съдебна забрана да прави филми и да напуска страната, успя все пак да заснемe като таксиметров шофьор своя минималистичен, но силен опус „Такси“ (2015), да го изпрати в Берлин и с него заслужи „Златната мечка“. Сега 12 години по-младият от него Мохамад Расулоф повтаря успеха, затвърждава международното реноме на иранското кино и се нарежда сред неговите ярки и талантливи режисьори.

От съвсем друг полюс е независимият американски филм „Никога, рядко, понякога, винаги“ – трети за режисьорката Елиза Хитман. Тя разказва искрено и емоционално за житейската безизходица на 17-годишно момиче, което трябва да се отърве от своята нежелана случайна бременност. С много чистота и плаха неподготвеност героинята получава неизбежни болезнени уроци, които трогват публиката, но не бива от тях да се инкасират феминистки дивиденти, каквито натрапени тълкувания се появиха около филма.

Спорна е „Сребърната мечка“ за най-добър режисьор на корееца Хон Сангсу (също и сценарист) за „Жената, която бяга“ (2019). Той е изключително продуктивен автор и режисьор (за последните 24 години е направил 23 филма), някои от тях заслужено са отличени с престижни награди. Но новият му опус, който се взира в енигмата на женската душевност, малко пресилено се претоварва с контекст в стил Ерик Ромер, че даже и Чехов. Не е моя работа да ревизирам решенията на журито, но могло е той да получи „Сребърната мечка“ за сценарий, а отличието за режисура би прилягало повече на Кристиян Петцолд за „Ундине“ – един „малък“ филм с любовен триъгълник, ала не конфекция, а деликатен психологически етюд с великолепно режисьорско умение тъкмо детайлите да градят общия резултат. „Сребърната мечка“ за най-добра актриса на Паула Беер в главната роля е безспорна, но недостатъчна. Справедливата корекция за „Ундине“ идва от разумната и много аргументирана наградата на международната критика ФИПРЕССИ. Които познават изключително авторитетния председател на критическото жури Мишел Симан – доайен и „тежка артилерия“ на френската критика, дългогодишен главен редактор на авторитетното списание “Positif”, не са изненадани. За критици като него известният ироничен афоризъм „Няма фестивал без изненади и жури без гафове“ просто не важи!

Но да поласкаем и главното жури за точната „Сребърна мечка“ на италианския актьор Елио Германо като художник наивист и особняк във филма „Скрита самота“ на реж. Джорджио Дирити. И че не пропусна изключително свежия, актуален и остроумен френски филм „Изтрийте миналото“ (сц. и реж. Беноа Делепин и Гюстав Керверн) като му присъди седмата „Сребърна мечка“, вече назована Берлинале 70. Само 2 дни преди фестивала от нея бе заличено името на осветения като нацист Алфред Бауер, създател и първи директор на Берлинале през юни 1951 г. Изненадващо късно, но понякога историята се залисва из архивите и някои истини изплуват неочаквано. Дори и в Германия.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.