Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

„Спасяването“ на съдия Мирослава Тодорова

Мирослава Тодорова

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота…”
Евангелие от Матея 23:27

Голямата драма на българската „демократична” общност е нежеланието й да се съобразява с общите правила и със закона, пред който, поне на думи, всички трябва да са равни. Като се започне от първоначалното натрупване на капитали, което у нас представлява криминалното придобиване на държавни активи, премине се през потъпкване на всички морални принципи при задоволяване на властовите амбиции и накрая се стигне до претенциите за гарантиране на недосегаемост на уличените в нарушения и престъпления единствени носители на „реформите”, „морала” и „върховенството на закона”. Примери да искаш – „техният” референдум е добър, „другият” е лош. Когато „техният” министър иска проверки за нарушения в съда – това е борба с корупцията, когато „друг” поиска анализ на забавянето на делата – това е натиск.

Чест прави на мнозинството в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, че на последното си заседание постъпи принципно и поиска инспекторатът да извърши проверка на Софийския градски съд. Още когато преди месец главният прокурор Сотир Цацаров представи анализ на градската прокуратура, от който стана ясно, че има сериозно забавяне по сроковете на наказателни дела, включително и на такива за убийства, беше ясно, че „мазолът на Темида” не просто е настъпен, но се е и спукал. Дори само истеричната реакция на председателя на градския съд Калоян Топалов бе достатъчна, за да се разбере, че такава проверка е нежелана. Вероятно защото ще разкрие нередностите в управлението на ключовия съд през последната година и половина. Опитите за кризисен пиар, осигурен и чрез поръчковата медия „Клуб Z” на подсъдимия пред СГС олигарх Огнян Донев, се оказаха недостатъчни и този път не изплашиха съдебните кадровици. Сега, когато проверката вече ще се проведе, едва ли ще се разминем само с друго изпускане на нервите – това на проваления бивш правосъден министър Христо Иванов. В истерията си, че блатото на закриляния от него СГС може и да започне да се разчиства, Иванов допусна гаф с антидатиране на собствения си коментар по темата в социалните медии. Така излезе, че коментарът му е писан в 01.00 часа след полунощ, т.е. цели десет часа преди решението на съдийската колегия да бъде факт.

Това не изключва скоро да чуем – я под формата на пореден коментар на Иванов или на друг поборник за реформата на правосъдието, а защо не и под формата на официална позиция на компрометиралия се с политическите си пристрастия Съюз на съдиите в България, – че с акта колегията на ВСС е приложила познати ни от съседна Турция действия на държавата срещу съдиите. И всичко това, защото обект на проверка ще са любимите на олигарси и грантови манипулатори съдии от СГС начело с Топалов.

Рецидивът на „иконата” в Темида

Друго решение на съдийската колегия на ВСС от вторник обаче вече стана повод за много по-сериозна и организирана реакция на засегнатите, която тепърва ще се разгръща. Оказа се, че преди повече от половин година инспекторатът на Висшия съдебен съвет е бил сезиран от главния прокурор във връзка с дело по Закона за кредитните институции за разкриване на банковата тайна. Съдията по делото е забавил предоставянето на решение за вдигане на банкова тайна с 648 часа, при положение че е трябвало да се произнесе в рамките на едно денонощие, т.е. на 24 часа. Какво може да се направи с пари в банка за близо три седмици, колкото съдията бави решението – всеки сам може да предположи. Последвалата проверка на цялостната работа на съдията установява, че той има забавяне в сроковете по още…229 дела! Ако това беше обикновен съдия, вероятно на никого нямаше да направи впечатление заключението на инспектората на ВСС, нито решението на ВСС, с което се образува дисциплинарно производство. Но понеже съдията е някогашната шефка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, то незабавно действията на институциите бяха маркирани като „натиск” и „разправа” с противниците на прокуратурата. Независимо от разобличаващите факти за системни нарушения.

Само че, ако през лятото на 2012 г. протестът на магистрати и граждани пред ВСС срещу уволнението на Мирослава Тодорова срещна разбиране, вероятно и заради непремерените политически атаки срещу съдийката, то четири години и половина по-късно се оказва, че иначе самонадеяната радетелка за съдебна реформа е един завършен рецидивист. И преди, като формален лидер на ССБ, а и сега, като задкулисен кукловод на олигархично зависимия магистратски съюз, съдийката извършва едно и също нарушение: забава на правосъдието – проблем №1 за българската съдебна система, който (неслучайно) не беше обект на внимание от „реформата” на проваления Иванов, чиято цел бе друга – овладяване на съда и прокуратурата. Ненаписването на мотивите в срок или забавянето на съдебно решение може, а и често осигурява отказ от правосъдие, както и „скрита” амнистия за престъпилите закона.

Образуването на дисциплинарно производство срещу „иконата” на задкулисието в Темида за втори път, само в рамките на броени дни, отключи фарисейщината на защитниците на морала. Първият път беше, когато прокуратурата обвини министрите Ненчев и Москов – нещо, което цялото българско общество очакваше отдавна да се случи. Само че воплите на фарисеите в защита на двамата министри нарушители не срещнаха обществено разбиране, нито такова ще получат и когато сега обясняват как „тяхната” съдийка отново е атакувана, защото била за „тяхната” реформа.

Опитът Мирослава Тодорова отново да бъде припозната за жертва, както това се случи през 2012 г., този път няма да успее. Не само защото ако беше друг магистрат, неразполагащ с политическа протекция, с подкрепата на медиите на няколко олигарси, както и с армадата от грантови НПО, то той отдавна да бе уволнен дисциплинарно от съдебната система, а и защото самата Тодорова няма как да обясни рецидива в работата си. Нещо, което се е опитала да направи във възражението си до ИВСС, защото и други съдии от СРС (където М. Тодорова правораздаваше до тази година заради предишното си наказание – бел. ред.), а и от СГС са заринати с дела, мотивите към които може и да са над 59 страници, но те се стараят да ги решават в срок просто защото не се занимават с неприсъщата за магистратите политическа дейност или с опити за задкулисно кадруване в Темида.

Опит за изместване на фокуса

Часове след решението на колегията на съдиите за пореден път започна опит за изместване на фокуса от същината на проблема. Въпросът не е защо Сотир Цацаров е сигнализирал инспектората на ВСС. Няма нищо по-естествено от това прокурор №1 да поиска извършването на проверка, ако е сигнализиран, противното би било отказ от правосъдие. Но освен главния прокурор и мнозинството на съдийската колегия, дръзнала да тръгне срещу „иконата” се оказа и главният съдебен инспектор Теодора Точкова. Нищо, че бе номинирана именно от ССБ, Точкова очевидно много бързо се еманципира и отказа да й бъде упражняван натиск – нещо, заради което от година е недолюбвана от фарисеите в съдебната система. А след този акт на ИВСС Точкова със сигурност ще се превърне в поредната мишена за очерняне от пропагандната машина на задкулисието. Същината на въпроса изобщо не е защо прокуратурата е сезирала инспектората, а той е установил нарушението на съдийката. Защото истински независимите институции правят точно така, въпросът изобщо не е в личностите на Цацаров и Точкова, а в това, че те действат принципно, което автоматично ги превръща във врагове на „варосаните гробници”.

Главният въпрос е докога любимите съдии на олигарсите – Огнян Донев, Иво Прокопиев и няколко адвокатски кантори – ще остават недосегаеми. Въпрос, чийто отговор трябва да даде не само съдия Мирослава Тодорова, а и ръководителите й – председателят на СГС Калоян Топалов и председателят на ВКС Лозан Панов. Още повече че на 8 юни 2016 г. Калоян Топалов е бил наясно с работата на ИВСС и установените „системни нарушения при изготвяне на съдебните актове” на съдия Мирослава Тодорова. Излиза, че поне от половин година Калоян Топалов, който към момента на констатациите на ИВСС се явява административен ръководител на Тодорова, а със сигурност и съдия №1 Лозан Панов, са били напълно наясно с проявите на рецидив в работата на съдия Тодорова. Защо тогава Панов и Топалов са мълчали и прикривали установените системни нарушения в работата на кукловода на ССБ? Защо Топалов не е поискал образуването на дисциплинарно производство, нали твърди, че е принципен и не изпълнява нарежданията на ССБ? Защо Панов не беше така критичен към Тодорова, както когато трябва да рецитира спуснатите му от задкулисието опорни точки за „двете каки”? Най-логичният отговор – заради зависимости на административните ръководители на двете ключови правосъдни инстанции – СГС и ВКС. А вероятно и защото точно преди година Мирослава Тодорова заедно с адвокати на олигарси и бегълци от правосъдието организира пърформанси пред Съдебната палата в подкрепа на Панов и Топалов. Но, както е видно – рано или късно, въпреки опитите за осигуряването на чадър срещу проверки, варосаната фасада на фарисеите в Темида просто пада…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Иван Григоров експредседател на Върховния съд каза:

    тъз е много мръсна и много алчна

  2. Другарката Мирослава сама е написала статия за себе си и е платила на Труд да я публикува без автор. Мирослава не е първата, която говори за себе си в трето лице единствно число. По-страшното настъпва, когато започва да говори за себе си в мн. число. Общото в цялата правосъдна система е, че всички си траят, когато техни колеги извършват действия, пращящи от корупция, приобретяват парцели на морето като “крайно нуждаещи се”, строят хотели на поразия, нарушават се правилници, бавят се дела и решения на съда с месеци и години, за да мине давностния срок. Всичко в името на правилото “Ти ме чешеш по гърба – аз те чеша по гърба”. Настъпва един момент, когато корупцията ги удря по главата и те се превръщат на християнски мъченици, изпълнени с добродетели и безкористна скромност.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.