Защо въпреки добрата оценка на Европейската комисия, Христо Иванов и Татяна Дончева пробват да закрият специализираните съд и прокуратура и КПКОНПИ

Революционно-партизански плам обзе „партиите на протеста” след старта на новото Народно събрание. Макар да не е ясно, дали изобщо ще се стигне до разглеждането им, или ще се върви към бързи предсрочни избори, законопроекти се трупат в деловодството на 45-тия парламент.  

В желанието си да изпъкнат от „Демократична България” побързаха да внесат дори проект за изменение на Конституцията с основен фокус - смяна на главния прокурор. Искането им обаче се оказа нищожно, тъй като е подкрепено от едва 27 народни представители при нужни минимум 60 подписа. Това е вторият опит, при който Христо Иванов иска да променя основния закон заради обвинител №1. Първият завърши с оставката на самия Иванов като министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов. След като в края на 2015 г. бе постигнат „исторически компромис” и ДПС подкрепи съдебната реформа на ГЕРБ и Реформаторския блок, Иванов си тръгна, защото установи, че одобрените промени не стигаха, за да бъде подменено ръководството на прокуратурата. 

Днес, вече като председател на парламентарната група на „Демократична България”, Иванов е напълно наясно, че прекрояване на Конституцията е програма, която с оглед разпределението на силите в това Народно събрание е почти нерелизируема. Заради това някогашният граждански активист е набелязал и няколко по-малки, но достатъчно значими цели – закриване на органите на специализираното правосъдие и антикорупционната комисия. Теоретично това наистина може да се случи, при това относително бързо.

Достатъчно е да се приемат промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и Закона за противодействие на корупцията. За момента е сигурно, че 27-те депутати от „градската десница”, за които атаките срещу спецправосъдието и комисията „Антимафия” ще са водещи политически цели в идните седмици, могат да разчитат на още 14 сигурни гласа от „Изправи се! Мутри вън!”, начело с остриетата им Мая Манолова, Татяна Дончева и Николай Хаджигенов. Не е ясна каква е нагласата по въпроса в другите две формации, припознати от Христо Иванов и компания като партньори – „Има такъв народ” и БСП.

Ако беше успял да прескочи границата от 4% за влизане в парламента, то със сигурност и пребиваващият в Дубай обвиняем Васил Божков, щеше да даде своя глас в подкрепа на предложенията на „Демократична България”. Засега може да го прави само виртуално. А за да не остане назад, преди дни и друг укриващ се от правосъдието – подсъдимият за фалита на КТБ бивш банкер Цветан Василев, „спусна” чрез онлайн интервю от Белград задачите на новото парламентарно мнозинство – разпускане на Висшия съдебен съвет, уволнение на главния прокурор, промяна на изборното законодателство и нови избори.

И ако за Божков и Василев е разбираемо да искат ликвидиране на спецсъда, спецпрокуратурата и КПКОНПИ, защото са обект на наказателни преследвания именно от тези институции, то пред Христо Иванов стои далеч по-трудната задача. Демократът трябва да обясни защо преди 6-7 години настояваше за приемането на антикорупционно законодателство и въвеждане дори на специален заместник на главния прокурор с фокус борбата с корупцията, а днес застана на страната именно на Васил Божков и Цветан Василев.

Задачата на Иванов се усложнява от още няколко фактора, част от които външно политически. Текстовете в НПК, ЗСВ и ЗПКОНПИ, които сега от „Демократична България” искат да променят, се случиха след препоръки на шест европейски прокурори, направили структурен и функционален анализ на българската прокуратура. Всъщност този анализ, проведен под ръководството на Службата по структурни реформи при Европейската комисия, се случи отново по настояване на Христо Иванов в мандата му на правосъден министър. Това, че по-късно изводите от анализа не му допаднаха, не е проблем на Брюксел, а показва, че Иванов е преследвал напълно различни цели от това да се направи обективен одит на държавното обвинение. „Изразените пред екипа становища във връзка с разглеждането на дела за корупция в Софийски градски съд, както и неразрешени оплаквания относно други практики в този съд, ни карат да се запитаме дали Софийски градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище. Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на работата на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокурори и съдии и по-малко формализъм”, заключиха през 2016 г. европейските прокурори, които препоръчаха делата срещу високата корупция да се разследват именно от спецпрокуратурата, както и да се подсили антикорупционният орган. 

Всъщност още през далечната 2014 г. Европейската комисия чрез годишните доклади по механизма за сътрудничество и проверка настоява „значимите дела” срещу властимащи и влиятелни икономически фигури, опериращи с европейски и публични финанси, да са подсъдни именно на спецсъдилищата. Различното от днес е, че тогава исканията на Брюксел бяха използвани от Христо Иванов, за да настоява за прилагането у нас на т.нар. „румънски модел” за борба с корупцията. В София дори за среща с Иванов пристигна бившият румънски правосъден министър Моника Маковей, смятана за архитект на „румънския модел”. Съвсем не е далеч времето,  когато много представители на неправителствения сектор, които днес са част от властта като депутати, общински съветници или кметове от „Демократична България”, настоятелно повтаряха, че България трябва да приложи методите, прилагани от Лаура Кьовеши и ръководената от нея антикорупционна прокуратура, станали популярни с множеството арести на знакови фигури от политиката и бизнеса в Букурещ. 

В крайна сметка през 2017 г. българските власти, макар никога да не са го етикирали, отчасти въведоха именно „румънския модел” за борба с корупцията. Това стана именно с изменения на нормативната уредба, които сега от „Демократична България” искат да изтрият. Преди четири години органите на спецправосъдието поеха делата за корупция от окръжните прокуратури и съдилища, а тези на властимащите от СГП и СГС. Последното не мина без съпротива на част от съдиите и особено на големи софийски адвокатски кантори. Конституционният съд, който бе сезиран обаче обяви, че спецсъдилищата не са извънредни и правата на подсъдимите пред тях са гарантирани.

По-малко от година бе нужна, за да дойдат и първите резултати – през 2018 и 2019 г. Специализираната прокуратура започна разследвания срещу смятани за недосегаеми имена от Прехода – в ареста за данъчни престъпления, пране на пари и други обвинения, влязоха Евгения и Николай Баневи, Миню Стайков, фамилията Арабаджиеви. Заговори се дори за дълъг списък с имена на приватизатори и олигарси. Успоредно с щракването на белезниците, имущество и активи за десетки милиони лева бяха запорирани от стартиралата работа по нов закон – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество. Пред Спецсъда започна най-голямото дело за последните 30-години – това за банкрута на КТБ. При първата си съвместна операция спецпрокуратурата и антикорупционната комисия арестуваха за корупция кметицата на „Младост” Десислава Иванчева, която въпреки медийната кампания и протестите, заедно със съучастниците си получиха ефективни присъди на две съдебни инстанции. Арести имаше и на кметове от ГЕРБ, разкрита бе схема за търговия с български паспорти за македонци. Спецпрокуратурата изправи пред съда и вкара в затвора много от тарторите на телефонните измами, което почти ликвидира този вид престъпна дейност. Разследванията срещу организирани групи за търговия с наркотици и рекет станаха обичайна практика, а много персони с цветущи прякори попаднаха в арестите.

През миналата година спецпрокуратурата повдига рекорден брой обвинения срещу най-богатия българин Васил Божков. Последваха го и братята Пламен и Атанас Бобокови, които бяха обвинени за търговия с опасни отпадъци, внос от Италия. По тяхното дело бе арестуван и заместник-министър на околната среда, след като по-рано в ареста попадна и действащия екоминистър - Нено Димов.

Именно под ръководството на Специализирана прокуратура бяха проведени повечето от разследванията, уличили в шпионаж множество руски разузнавачи, ползващи се с прикритието на дипломати в посолството на Руската федерация в София. Тук следва да се отбележи, че след всяко изгонване на руски шпиони от България, подкрепа за действията на властите демонстрираха водещите сили в Северноатлантическия пакт.

Разбира се, въпреки всичко изброено дотук, продължава да има дефицит на ефективни присъди за корупция. Но последното е проблем, който далеч не е породен от работата на спецпрокуратурата или спецсъда. Безспорен факт е, че в изминалите 3-4 години държавното обвинение прояви висока активност, което несъмнено доведе и до допускането на грешки. С действията си прокурорите, а и спецсъдиите, които в голямата си част не проявиха снизхождение към ВИП-арестантите, несъмнено засегнаха много интереси и си създадоха много врагове. При това влиятелни, разполагащи с широк набор от ресурс за противодействие – медии, мрежи за влияния, партии и прочие. Това на практика обяснява и защото именно органите на спецправосъдието и антикорупционната комисия се оказват сред първите мишени на „новите партии” в парламента.

Но бързащите да закриват спецсъда и КПКОНПИ не трябва да забравят, че дейността на тези институции получи еднозначна положителна оценка от най-високо европейско ниво. Авторите на мониторинговите доклади по правосъдие още през ноември 2018 г. адмирираха „значителния напредък” на България в приемане на законодателство, уреждащо спецправосъдието и комисия „Антимафия”. А заради активните действия на Специализираната прокуратура, през октомври 2019 г. ЕК обяви, че краят на мониторинга е близо, като по три от шестте показателя, той бе прекратен – независимост на съдебната власт, нормативна уредба и борба с организираната престъпност. Дори в първия Доклад за върховенството на правото по инициатива на новата Европейска комисия от есента на 2020 г. изрично бе подчертано, че законодателните изменения от предходните години, засягащи правомощията на спецсъда, спецпрокуратурата и антикорупционната комисия, са довели до подобряване на сътрудничеството между отделните институции, което Брюксел оценява положително. „През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище и бяха повдигнати обвинения по редица дела”, гласи една от констатациите в доклада на Комисията на Урсула фон дер Лайен от септември миналата година.

Всичко изброено дотук сочи, че за пореден път сме свидетели как политици, които представят себе си за носители на нов морал и настояват за реформи, всъщност ни най-малко не целят смяна на модела на управление, нито гарантиране на справедливо, независимо и силно правосъдие. Те просто искат да го овладеят. Прекалено видимо е, че в настъпилата суматоха около смяната на властта, стоящите над Христо Иванов, Татяна Дончева и прочие, „нови лица”, влиятелни икономически и юридически кръгове, пробват задкулисно да решат персоналните си проблеми с правосъдието. Техните адвокати пък вярват, че като закрият органите на спецправосъдието и комисията на Сотир Цацаров ще възстановят позагубените си в последните години позиции в съдебната система. Трябва отсега да е ясно, че евентуалното торпилиране на антикорупционните институции ще върне държавата години назад, нещо, което със сигурност няма да прието и адмирирано от Брюксел и Вашингтон. Реализирането на този сценарий, не само ще доведе до негативен отзвук от партньорите на страната, но и ще покаже на обикновените българи, че у нас недосегаеми от правосъдието наистина има. При това разполагащи с такова влияние, че не просто успяват да го избегнат, а за по-сигурно направо да го елиминират.