“Сребърната икономика” като икономика на бъдещето

За малко повече от век средната продължителност на живота се е увеличила около 2,5 пъти

Концепцията се отнася за широк спектър от дейности, които отговарят на потребностите на възрастните хора като потребители

Пандемичната криза в страната и света наложи спешни и неотложни промени в обществата и икономиките, като се откроиха важните причини за придобиване на нови знания и умения за всички.

Ежедневните промени, към които се наложи бързо да се адаптираме - от онлайн комуникация в семейството, работа от дома, онлайн консултации с личен лекар, онлайн плащане на сметки, дистанционно подаване на документи, онлайн обучение и др., навлязоха неусетно и напористо в живота ни. Промяната е видима, необходима и завладяваща.

Бурното развитие на новите технологии промени изцяло рамките и посоките на нашия живот. Отражението е във всички сфери, но най-ярко това се отчита в демографията. Никога до сега в световен мащаб не сме имали толкова много население. Само преди две хиляди години, в началото на новата ера, цялото население на Земята е било около 250 млн. души, преди хиляда години, в началото на второто хилядолетие населението се е увеличило до 300 млн. души - толкова, колкото днес живеят в държави като САЩ, Индонезия, Бразилия. В началото на XXI век населението на Земята прехвърли 7 млрд. души, а до края на века ще достигне 10 млрд. Това е безпрецедентна количествена промяна в демографската сфера, която е свързана и с качествени изменения и параметри.

Наред с всичко това се наблюдава и бързо застаряване на населението в световен мащаб. В ранната човешка история, поради липсата на медицина, липсата на образование, войните и пандемиите, средната продължителност на живота е била около 35-40 години. Дори в началото на XX век, което е само преди 120 години, средната продължителност на живота в държави като Испания и Италия е от порядъка на 33-35 години, а през последните години достига до 80-85 години, т. е само в рамките на малко повече от век средната продължителност на живота се е увеличила около 2,5 пъти, което съчетано с непрекъснатото намаляване на раждаемостта, води до огромно акумулиране на хора в горните възрастови групи.

В началото на XX век хората на 65 и повече години в света са били около 5 млн. души, докато сега прехвърлят 60 млн. души, а хората на 85 и повече години в началото на XX век са били под 1 млн. души, докато днес достигат около 10 млн. души и са концентрирани основно в страните от развития свят и най-вече в Европа.
През 2018 г. за първи път в цялата история на човешката цивилизация хората на 65 и повече години са повече от децата до 5-годишна възраст в глобален мащаб. Населението на 65 и повече години нараства по-бързо от всички останали възрастови групи, особено след като глобалната раждаемост трайно намалява от втората половина на XX век до наши дни.

През 2015 г. американците на възраст 50 и повече години са генерирали близо 8 трилиона долара икономическа активност. „Boston Consulting Group“ прогнозира, че към 2030 г. населението над 55 години в САЩ ще генерира половината от ресурса на цялото вътрешно потребление в страната от глобалната финансова криза насам. Цифрите нарастват до 67% в Япония и 86% в Германия. Всички тези цифри и анализи показват, че потреблението на стоки и услуги за отдих, социални услуги, грижи в домове за възрастни хора, е развиващ се икономически сектор, който може да се яви като нов икономически източник на доходи. Така икономиката на дълголетието може да създаде, развива и подкрепя неизползвани възможности за растеж.

И още факти: около 20% от сегашното население на Япония са хората над 70-годишна възраст. Повече от 21% от германското население е по-възрастно от 65 години. Взимайки предвид напредъка на здравните грижи и продължителността на живота, германците на възраст 65 години се очаква да живеят поне още двайсетина години. Всичко това променя представите ни за света, но също така и за икономиката, потреблението, търговията и услугите.

Къде стои България на този фон? Въпреки, че имаме една от най-ниските средни продъжителности на живота в ЕС (74,9 г.), а след нас е само Латвия, България е с най-застаряло население поради сериозния дефицит на млади хора. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088 души, или 21.6% от населението на страната. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.1%, а на мъжете - 17.9%. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. достига 43.9 години в края на 2019 година. Вече имaмe области като Видин, Габровo, Кюстендил и Ловеч, в които населението на 65 и повече години достига почти 30% и този процент ще се увеличава в обозримо бъдеще.
Днес е важно точно да отчитаме реалните факти, а те показват, че ще имаме все по-възрастно население в България, в ЕС и в света. В тази връзка е нужно предприемане на целенасочени и своевременни мерки за стабилизиране на демографските показатели и насочване на усилията ни към развитие на т. нар. „сребърна икономика“ или икономика на дълголетието.

„Сребърната икономика“ е свързана с производства, услуги, включително образователни, насочени към по-възрастните хора. Концепцията за „сребърна икономика“ се отнася за широк спектър от дейности, които отговарят на потребностите на възрастните хора като потребители. Тя включва жилища и околна среда, здраве и безопасност, транспортни, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), различни дейности за свободното време, както и различни видове услуги, като домашни грижи и др.

Нужно е да се подготвим за реалността, че ще имаме все повече възрастно население. Оттук нататък трябва бързо да се адаптираме и най-важната крачка в тази посока е развитие именно на „сребърната икономика“. Освен това, трябва да приемем възрастното население като ресурс, от който имаме крещяща нужда.
През 2019 г. по време на финландското председателство се проведе форум на високо ниво за сребърната икономика, където беше обсъдена засилващата се тенденция към застаряването на населението във всички страни-членки на ЕС, новите предизвикателства, иновациите и новите бизнес политики, необходими за удължаване живота на възрастните хора.

„Сребърната икономика“ включва промяна на представите за възрастно население, т. е. днес хората на 60 години в Европа не се приемат за възрастни, като се отчита тяхната активност при новите реалности и възможността да бъдат полезни както за себе си, така и за обществото.

Многократно отправям апел за важността на ученето през целия живот, което включва разработване на иновативни ИКТ и тяхното приложение, базирани услуги за добро стареене, обучения по дигитални умения, предлагане на висше образование за възрастните хора, телемедицина и др., т. е. възрастните хора трябва да бъдат в крак с новите реалности в света.

Във връзка със застаряването трябва да насърчаваме обучения на болногледачи, които да бъдат подготвени професионално за справяне в различни ситуации, като същевременно се увеличи способността им да работят с нови цифрови технологии за възрастни хора, т. е. с напредване на възрастта трябва да продължим да придобиваме нови умения. Живеем в нов свят с нови демографски реалности, което налага да изградим нова концепция и за потребностите на възрастните хора, ако искаме да бъдем релевантни на този нов динамичен и бързо променящ се свят като общество, за да имаме по-добро развитие в бъдеще.

„Сребърната икономика“ ще ни отвори много нови икономически и социални възможности и непременно трябва да се възползваме от тях, което ще даде и много висока добавена икономическа, но и социална стойност за цялото ни общество.

Използването на наличния трудов потенциал на всички хора в трудоспособна възраст е важна задача за справяне с демографските предизвикателства, но същевременно трябва да използваме трудовия потенциал и на по-възрастното население, като насочим внимание към ,, сребърната икономика“ и се приспособим към застаряването на населението, защото непрекъснато ще нараства значението на възрастните хора като потребители, което ще създава възможност за заетост на лица от другите възрастови групи. Убедена съм, че всички сектори могат да извлекат ползи от ,, сребърната икономика“.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи