В онези векове ръкописните книги са представлявали произведения на изкуството
Има десет надраскани чертежи за игра с жетони
При първото си влизане във великата охридска катедрала „Св. София” аз я разглеждах най-вече като паметник на архитектурата. Построената през Х в. монументална църква е наистина шедьовър на строителното изкуство. По план тя е трикорабна базилика с един напречен кораб, купол и външни галерии. Между 1036 и 1056 г. сградата е разширена с обширен притвор, а във височина са изградени два параклиса. Цялата вътрешност е изписана с великолепни фрески. Това става по времето на архиепископ Лъв I. Така “Св. София” става “Голямата църква” - средище на Охридската архиепископия.
Преди 20 години знаех, че храмът е издигнат от българския цар Самуил, но не подозирах за по-късните преправки. Затова бях удивен от внушителната двуетажна галерия, която е добавена от запад през 1313-1314 г. От север и юг са оформени отделни помещения с кули и вити стълбища. Целият втори етаж представлява огромна зала с множество прозорци и ефирни мраморни колонади. Стените са изписани с прекрасна живопис в характерния за ХIV в. палеологов стил. Ктитор е охридският архиепископ Григорий I, чието име носи целият ансамбъл.
Именно по фреските и колоните на Григориевата галерия открих невероятна колекция от рисунки и надписи-графити, които оказаха огромна роля в моето научно творчество. Работата е там, че отлично осветената зала е представлявала ателие за писане на книги (скрипторий) и канцелария на цялата Охридска архиепископия. През средновековието цената на хартията и пергамента е била много висока. Затова пишещите монаси често са упражнявали трудни елементи от книжните миниатюри и краснописни букви по мазилката или мрамора. Днес ескизите и упражненията представляват неизчерпаем извор на информация за епохата на ХIV в.
В средновековна Европа ръкописните книги са представлявали произведения на изкуството и истински справочници. Рисунките са илюстрирали божествените персонажи, но и всякакви любопитни подробности от заобикалящия свят. Достатъчно е да си припомним описанието на средновековен скрипторий във великолепната книга на Умберто Еко “Името на розата”. Там монахът Аделмо рисува хиляди фигури на хора, реални и фантастични животни, които разпалват въображението му на художник.
Всичко това аз видях в Григориевата галерия. По мазилки, стенописи и каменни детайли неизвестни по име монаси са оставили стотици рисунки-графити. Някои от тях са пряко свързани с изпълнението на художествената украса в ръкописите. Други пък са запечатали събития от реалния живот и бита на ХIV в.
На първо място се намират популярните в книгите изображения на птици, уловени в момент на полет, или пърхащи с криле. Особено често са интерпретирани фазаните, пауните и водоплаващите птици. Някои от тях са възприемани чрез мита за Райската градина, или като участници в евангелски сцени - например, кукуригащият петел от притчата за апостол Петър.
Други любими персонажи в православните ръкописи от ХIII-ХIV в. са фантастичните животни. В графитите от “Св. София” е най-интересен грифонът с могъщо лъвско тяло, дълга опашка и хищна птича глава с разтворена човка и изплезен змийски език. Той е изцяло в характерния за епохата зверинен стил, който се създава първо в българската миниатюристична школа, а после се пренася и в други страни.
Безспорно обаче най-любопитни са опитите за изпълняване на фигури на светци и различни части от тялото. В редица случаи художниците скицират благославяща човешка ръка, която е била трудна за рисуване и затова е трябвало да бъде нееднократно упражнявана. Често те изобразяват човешки лица, обградени с нимбове, като понякога се опитват да портретуват техните черти. Най-сетне в няколко случая виждаме цели образи. Сред тях изпъкват две изображения на Христос, рисувани във високия стил на епохата. Дългите дрехи на Спасителя са показани с множество развяващи се дипли, което е търсен похват в палеологовото изкуство на ХIV в.
Втората група графити представят реални хора и събития. Съвсем естествено са многобройни изображенията на средновековни воини. Сред тях се откриват стрелци с лъкове и обковани в тежки брони пеши рицари. В серия рисунки са нарисувани препускащи бойни коне с високи седла, позволяващи да се стабилизира тялото по време на сражение. Други изображения представят самите конници, нападащи свирепо с извадени мечове и саби. В църквата “Св. София” са показани всички оръжия на средновековния бой - копия с различна дължина, видове нападателни брадви, раздвоени алебарди, двузъби бойни вили и др. Воините са облечени главно в дълги защитни облекла, обшити с метални пластини и пристегнати в кръста с колани.
Естествено не е забравено мъжкото развлечение - лова. На една многофигурна рисунка е предадено преследване на елени с кучета. В друго изображение мъж залавя едър дивеч с дълга кожена примка (аркан, ласо). Този способ на ловуване и бой българите познават още през IХ в. Византийците са много уплашени от него и го наричат “дяволско изобретение”. В началото на ХIII в. силата му изпитват кръстоносците, когато в битките с цар Калоян мнозина са сваляни от конете с ласа.
Две изображения представят две различни страни на средновековната култура. На едното се вижда човек с дълга дреха и висока островърха шапка. Това е църковен певец, уловен в момент на религиозен екстаз. Освен като скрипторий, Григориевата галерия е използвана от хора на катедралата. На друга рисунка пък виждаме прегърбена фигура със смешна тривърха шапка и неугледна тояга. Това пък е неизбежният персонаж от феодалните дворове и градските празненства на средновековието - шута.
Едни от най-любопитните открити от мен рисунки бяха десетте надраскани върху ниския бордюр на Григориевата галерия чертежи за игра с жетони. Всъщност са представени няколко вида игри. Предпочитана била играта “дама” (вавилон, коран, мелница), с два или три вписани квадрата. Друго занимание е шахматът в неговия по-ранен вариант, наподобяващ на играта “шашки”. В средновековните ръкописи тези занимания се обединяват с понятието “табла”, което се отъждествява с игралната дъска. Отношението на църквата към тях било рязко отрицателно, но това явно не пречело на монасите да се забавляват, почивайки си от писането на книги.
Но най-изненадан бях, когато сред графитите открих 23 изображения на кораби. От пръв поглед става ясно, че се касае за морски плавателни съдове. По своите белези те се датират в границите на ХIV в. Най-многобройни са гребно-ветроходните кораби от типа галера и византийски дромон. Не са малко и модерните за епохата ветроходни кораби от северен тип. Сред рисунките се наблюдават коги и караки, предшественици на прочутите галеони, които ще пренасят златото от Новия свят в Европа. Няма никакво съмнение, че моделите на плавателните съдове са видяни от рисувачите в Средиземно море.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш