Националният щаб ще провежда брифингите си само веднъж на ден в МС

НСТС с консенсус за компенсиране на компаниите, засегнати от кризата

Проф. Олег Асенов: Временно се преустановяват ограниченията за движение на камионите по „зелените коридори“

Том Ханкс и съпругата му се завърнаха в Лос Анджелис (СНИМКА)

Гърция обмисля да затвори вътрешните летища, към островите пътуват само местни жители

Гл. комисар Светлан Кичиков на ГКПП „Капитан Андреево“: Взетите мерки от държавата дават резултат

За маските и мацките Постовете на кифлите изпосталяха внезапно

Четиримата новооткрити с коронавирус в Община Руен са под домашно лечение

Дефицит на злато в САЩ заради кризата

Турция спира влакове и отменя полети в опит да ограничи COVID-19

„Пирогов“ обособи помещение за преглед на пациенти със съмнения за коронавирус

Починалият от коронавирус в МБАЛ-Благоевград е от Банско и е работил в Завод за мебели

Само за денонощие в Иран са регистрирани над три хиляди нови случая на коронавирус

Пророците предрекли пандемията Две книги описват коронавируса

Джакомо Джианиоти призова света да помогне на Италия Притеснява се за близките си

Средновековни комикси разкриват историята на Охрид В онези векове ръкописните книги са представлявали произведения на изкуството

Открити от мен упражнения за изпълнение на миниатюри в “Св. София”

Има десет надраскани чертежи за игра с жетони

При първото си влизане във великата охридска катедрала „Св. София” аз я разглеждах най-вече като паметник на архитектурата. Построената през Х в. монументална църква е наистина шедьовър на строителното изкуство. По план тя е трикорабна базилика с един напречен кораб, купол и външни галерии. Между 1036 и 1056 г. сградата е разширена с обширен притвор, а във височина са изградени два параклиса. Цялата вътрешност е изписана с великолепни фрески. Това става по времето на архиепископ Лъв I. Така “Св. София” става “Голямата църква” – средище на Охридската архиепископия.

Преди 20 години знаех, че храмът е издигнат от българския цар Самуил, но не подозирах за по-късните преправки. Затова бях удивен от внушителната двуетажна галерия, която е добавена от запад през 1313-1314 г. От север и юг са оформени отделни помещения с кули и вити стълбища. Целият втори етаж представлява огромна зала с множество прозорци и ефирни мраморни колонади. Стените са изписани с прекрасна живопис в характерния за ХIV в. палеологов стил. Ктитор е охридският архиепископ Григорий I, чието име носи целият ансамбъл.

Именно по фреските и колоните на Григориевата галерия открих невероятна колекция от рисунки и надписи-графити, които оказаха огромна роля в моето научно творчество. Работата е там, че отлично осветената зала е представлявала ателие за писане на книги (скрипторий) и канцелария на цялата Охридска архиепископия. През средновековието цената на хартията и пергамента е била много висока. Затова пишещите монаси често са упражнявали трудни елементи от книжните миниатюри и краснописни букви по мазилката или мрамора. Днес ескизите и упражненията представляват неизчерпаем извор на информация за епохата на ХIV в.

В средновековна Европа ръкописните книги са представлявали произведения на изкуството и истински справочници. Рисунките са илюстрирали божествените персонажи, но и всякакви любопитни подробности от заобикалящия свят. Достатъчно е да си припомним описанието на средновековен скрипторий във великолепната книга на Умберто Еко “Името на розата”. Там монахът Аделмо рисува хиляди фигури на хора, реални и фантастични животни, които разпалват въображението му на художник.

Всичко това аз видях в Григориевата галерия. По мазилки, стенописи и каменни детайли неизвестни по име монаси са оставили стотици рисунки-графити. Някои от тях са пряко свързани с изпълнението на художествената украса в ръкописите. Други пък са запечатали събития от реалния живот и бита на ХIV в.

На първо място се намират популярните в книгите изображения на птици, уловени в момент на полет, или пърхащи с криле. Особено често са интерпретирани фазаните, пауните и водоплаващите птици. Някои от тях са възприемани чрез мита за Райската градина, или като участници в евангелски сцени – например, кукуригащият петел от притчата за апостол Петър.

Други любими персонажи в православните ръкописи от ХIII-ХIV в. са фантастичните животни. В графитите от “Св. София” е най-интересен грифонът с могъщо лъвско тяло, дълга опашка и хищна птича глава с разтворена човка и изплезен змийски език. Той е изцяло в характерния за епохата зверинен стил, който се създава първо в българската миниатюристична школа, а после се пренася и в други страни.

Безспорно обаче най-любопитни са опитите за изпълняване на фигури на светци и различни части от тялото. В редица случаи художниците скицират благославяща човешка ръка, която е била трудна за рисуване и затова е трябвало да бъде нееднократно упражнявана. Често те изобразяват човешки лица, обградени с нимбове, като понякога се опитват да портретуват техните черти. Най-сетне в няколко случая виждаме цели образи. Сред тях изпъкват две изображения на Христос, рисувани във високия стил на епохата. Дългите дрехи на Спасителя са показани с множество развяващи се дипли, което е търсен похват в палеологовото изкуство на ХIV в.

Втората група графити представят реални хора и събития. Съвсем естествено са многобройни изображенията на средновековни воини. Сред тях се откриват стрелци с лъкове и обковани в тежки брони пеши рицари. В серия рисунки са нарисувани препускащи бойни коне с високи седла, позволяващи да се стабилизира тялото по време на сражение. Други изображения представят самите конници, нападащи свирепо с извадени мечове и саби. В църквата “Св. София” са показани всички оръжия на средновековния бой – копия с различна дължина, видове нападателни брадви, раздвоени алебарди, двузъби бойни вили и др. Воините са облечени главно в дълги защитни облекла, обшити с метални пластини и пристегнати в кръста с колани.

Естествено не е забравено мъжкото развлечение – лова. На една многофигурна рисунка е предадено преследване на елени с кучета. В друго изображение мъж залавя едър дивеч с дълга кожена примка (аркан, ласо). Този способ на ловуване и бой българите познават още през IХ в. Византийците са много уплашени от него и го наричат “дяволско изобретение”. В началото на ХIII в. силата му изпитват кръстоносците, когато в битките с цар Калоян мнозина са сваляни от конете с ласа.

Две изображения представят две различни страни на средновековната култура. На едното се вижда човек с дълга дреха и висока островърха шапка. Това е църковен певец, уловен в момент на религиозен екстаз. Освен като скрипторий, Григориевата галерия е използвана от хора на катедралата. На друга рисунка пък виждаме прегърбена фигура със смешна тривърха шапка и неугледна тояга. Това пък е неизбежният персонаж от феодалните дворове и градските празненства на средновековието – шута.

Едни от най-любопитните открити от мен рисунки бяха десетте надраскани върху ниския бордюр на Григориевата галерия чертежи за игра с жетони. Всъщност са представени няколко вида игри. Предпочитана била играта “дама” (вавилон, коран, мелница), с два или три вписани квадрата. Друго занимание е шахматът в неговия по-ранен вариант, наподобяващ на играта “шашки”. В средновековните ръкописи тези занимания се обединяват с понятието “табла”, което се отъждествява с игралната дъска. Отношението на църквата към тях било рязко отрицателно, но това явно не пречело на монасите да се забавляват, почивайки си от писането на книги.

Но най-изненадан бях, когато сред графитите открих 23 изображения на кораби. От пръв поглед става ясно, че се касае за морски плавателни съдове. По своите белези те се датират в границите на ХIV в. Най-многобройни са гребно-ветроходните кораби от типа галера и византийски дромон. Не са малко и модерните за епохата ветроходни кораби от северен тип. Сред рисунките се наблюдават коги и караки, предшественици на прочутите галеони, които ще пренасят златото от Новия свят в Европа. Няма никакво съмнение, че моделите на плавателните съдове са видяни от рисувачите в Средиземно море.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.