Премиерът Борисов свиква Съвета по сигурността във връзка с рязкото изостряне на ситуацията в Сирия

Испанските власти издадоха нова заповед за арест на Карлес Пучдемон

Осъдиха футболист от Сандански за отвличане

Роми нападнаха ученичка на пазара в Благоевград

Земетресение разлюля Южна Гърция Трусът е бил с магнитуд от 3,9 по скалата на Рихтер

Министерство на енергетиката провери подготовката на ЕРП Север за зимата

А1 стартира свое мобилно приложение за следене на спортни резултати

Установени са 104 трошки да гният по улиците на Велико Търново Премахнати са общо 7 излезли от употреба возила през тази година

Вижте как минувачи спасиха 4 човека от паднал в реката автомобил (ВИДЕО)

Откриха диво прасе с африканска чума в района на Асеновград

Трима учени спечелиха Нобел за икономика – за облекчаване на глобалната бедност

52 деца с постижения в науката, изкуството и спорта с общински стипендии в Търговище

Шуменец плаши радио с бомба заради сръбска музика

Англичанин е починал в София след употреба на наркотици

Старите печки и коли ни убиват България е сред страните от ЕС с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяване

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Глобите за пътни нарушения не са ефективни

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2019 г., в който прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите, за да се вземат мерки за разрешаването им.

Качеството на въздуха продължава да предизвиква загриженост, пише в доклада на ЕК. България продължава да е сред държавите членки с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяването, с най-голям брой загубени години живот, свързани със замърсяването на въздуха, и с най-голямо излагане на градското население на прахови частици (прах), посочват от ЕК. Основните източници на замърсяване на въздуха с прахови частици са секторът за домашно (жилищно) отопление, използващ твърди горива, и транспортът. Възрастта на автомобилния парк увеличава риска от надвишаване на стойностите на емисиите азотен оксид. България все още не е предприела никакви структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за привеждане на целите за качество на въздуха в съответствие с политиките в ключови сектори като изменението на климата, енергетиката и транспорта.

Не се постигат целите за използване на алтернативни и екологично чисти горива в транспорта, пише в документа. Въпреки намерението на правителството за насърчаване на използването на алтернативни горива, в момента има само 108 публично достъпни зарядни станции за електрически превозни средства, което нарежда България на предпоследно място по териториално покритие на крайградските райони в ЕС на глава от населението. Не е ясно как държавата ще постигне националната си цел от 2500 публично достъпни станции за зареждане до 2020 г. България е изградила много малък брой станции за зареждане с природен газ (нито една за втечнен природен газ) и не разполага с инфраструктура за зареждане с водород, въпреки че в националната u рамка на политиката се предвиждаше изграждането на 10 станции за зареждане с водород до 2025 г.

Обхватът и качеството на транспортната инфраструктура се подобриха, но остават под средното за ЕС равнище, посочват от ЕК. Все още не са добре развити ключови връзки, особено в северната част на страната и между северните и южните райони. Ниското качество на пътните и железопътните връзки, включително основната трансевропейска транспортна мрежа, води до голяма продължителност на пътуванията, недостатъчна безопасност на транспорта и ниска степен на свързаност между районите в България и съседните държави. Липсата на всеобхватни мрежови връзки със Сърбия и Република Северна Македония създава значителни пречки пред търговията. Липсва модерна, работеща инфраструктура, която да дава възможност за интермодален транспорт, а това води до регионални различия. Корабоплаването по вътрешните водни пътища е затруднено в някои участъци, а поради малкия брой изградени или модернизирани мостове трансграничната свързаност между България и Румъния през река Дунав също е затруднена.

Включването в трансевропейската транспортна мрежа ще доведе до използването на съоръжения с ниски емисии, иновации и концепции от ново поколение за услугите, посочват от ЕК. Това включва изграждането на пътна и железопътна инфраструктура, изграждането на връзки към Западните Балкани, използването на потенциала на Черно море и река Дунав и създаването на повече иновативни финансови инструменти, като същевременно се гарантира съгласуваността на инвестициите между програмните периоди. Това би помогнало на България да се възползва от своето централно местоположение, включително като транзитна страна за бъдещия коридор за товарен железопътен превоз „Алпи – Западни Балкани“. Приоритет продължава да бъде развитието на коридорите на трансевропейската транспортна мрежа „Ориент – Източно Средиземноморие“ и „Рейнско – Дунавски“ и връзките със страните от Западните Балкани.

България е сред държавите, в които качеството на транспортната инфраструктура се възприема като много ниско, пише в документа. От гледна точка на качеството на пътищата тя е 93-та от 137 държави. За да се подобри пътната инфраструктура, трябва да се развият интелигентни транспортни системи, включващи трансгранични данни, схеми за пътно таксуване/плащане на такси по електронен път, безопасността и паркингите. По протежението на основната железопътна мрежа съществуват проблеми, свързани със съответствието, по отношение на дължините на влаковете, експлоатационните скорости и стандартите на Европейската система за управление на железопътното движение.

Безопасността на движението по пътищата е въпрос от първостепенно значение, посочват от ЕК. България има едно от най-високите равнища на смъртност на пътя в ЕС – 96 смъртни случая на един милион жители през 2017 г. (почти два пъти повече от средното за ЕС ниво). Екипите за контрол на движението могат да санкционират нарушения на Закона за движение по пътищата, но изпълнителните действия често биват отменяни от съда поради пропуски в нормативната уредба. Поведението на водачите, много старият автомобилен парк и слабо развитата пътна мрежа са факторите, които допринасят за лошите резултати.

Интензивността на движението в железопътния превоз на пътници и стоки намалява. Железопътният транспорт представлява само 2% от превоза на пътници и 17% от превоза на товари. Железопътната компания „БДЖ“ осигурява 92% от общия обем на транспорта и има договор за обществена услуга за превоз на пътници до 2024 г., но въпреки това нейните финансови резултати са незадоволителни, пише в документа. В товарния железопътен транспорт е необходимо да се обърне внимание на значителното изоставане в поддръжката на железопътната мрежа. Регулаторният орган за железопътния транспорт е изправен пред сериозни управленски проблеми и предизвикателства при извършването на проверки по отношение на сертифицирането. Изключително ниските възнаграждения са главна пречка за привличането на висококвалифицирани специалисти. Увеличаването на използването на конкурентни тръжни процедури и процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги за достъп до железопътния подвижен състав ще насърчи навлизането на нови частни оператори в железопътния транспорт, посочват от ЕК.

България продължава да е икономиката в ЕС с най-висока енергийна интензивност със значително отклонение от средните стойности, пише в документа. Структурата на крайното потребление на енергия в България е доста сходна с тази на ЕС. Въпреки това през 2016 г. потреблението на енергия за единица Брутен вътрешен продукт (БВП) беше три пъти по-високо от средната стойност за ЕС. Това неефективно използване на енергията пречи на България да използва пълноценно потенциала на относително ниските цени на енергията.

България изостава в напредъка си към постигането на националната индикативна цел за енергийна ефективност през 2020 г., пише в документа на Европейската комисия. България е класирана на последно място в ЕС през 2011 г. по отношение на енергийната ефективност, което показва, че този проблем съществува от дълго време и оказва отрицателно въздействие върху производителността и конкурентоспособността на предприятията в страната. Поради това следва да бъдат положени допълнителни усилия, за да се гарантира, че ще бъдат постигнати достатъчно икономии на енергия до 2020 г. Инвестициите и прилагането на целевите мерки могат да отключат огромния потенциал за икономии на енергия в промишлеността, транспорта и жилищния сектор, което ще доведе до подобряване на общата конкурентоспособност на икономиката и качеството на живот на хората, пише в документа. Привличането на инвестиции и отключването на частно финансиране за подобряване на енергийната ефективност са от решаващо значение и за гарантирането на целите на Съюза във връзка с енергийния преход с перспектива до 2020 г. и след това, посочват от ЕК.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.