Статистическият ефект от Брекзит

Средният брутен вътрешен продукт на глава от населението в Евросъюза ще намалее от 30 900 на 30 100 евро

Въпреки намерението на британския министър-председател Борис Джонсън страната му да напусне Европейския съюз на 31 октомври, дори и без сделка, решението на Върховния съд на Великобритания от 24 септември значително намалява шансовете за подобно развитие. Съдът постановява, че суспендирането на парламента в продължение на месец преди датата на излизане на Великобритания от съюза е незаконно, което означава, че парламентът ще възобнови работата си и е много вероятно да блокира възможността за Брекзит без сделка. Това от своя страна може да доведе до поредна отсрочка, в рамките на която да се договори приемливо и за двете страни решение. И докато въпросът за реалните последици за ЕС от Брекзит е обект на отделен, по-обстоен анализ, европейската статистика вече предоставя редица индикатори при агрегация на ЕС 27 - вече са достъпни средни и съвкупни стойности за икономиката на оставащите страни в съюза. Промените, които настъпват след отчитане на ефекта от напускането на Албиона, променят и съотношенията, които често използваме при сравнения на България със средноевропейското равнище.

Брекзит намалява средния брутен вътрешен продукт на глава от населението на съюза от 30 900 на 30 100 евро. Въпреки че в номинално изражение Европейският съюз остава втората най-голяма икономика в света след САЩ, напускането на Великобритания ще свие неговия БВП с около 15% до 13,5 трилиона евро за 2018 г. Същевременно по паритет на покупателната способност (ППС), който премахва влиянието на различните цени и валути в отделните страни, ЕС отстъпва втората си позиция за сметка на САЩ, като на първа позиция остава Китай. Външнотърговската статистика също ще се повлияе съществено от Брекзит, тъй като към 2018 г. износът на Великобритания е на стойност 409 милиарда евро (5-о място в ЕС). Интересно е, че Островът отговаря за цели 15% от износа за трети страни. Съюзът губи и около 14% от работната си сила или приблизително 31 милиона заети. Безработицата също се влошава леко, тъй като нивото на този показател във Великобритания е с около 2 процентни пункта по-ниско от средните за ЕС. От значение е също така, че Великобритания е сред водещите европейски страни по дял на населението с висше образование, като 50.8% от британците между 25 и 34 години спадат в тази категория.

Все пак редица икономически показатели ще се подобрят след изваждането на Великобритания от статистиката. През последните четири години темпът на растеж на икономиките на останалите 27 страни членки изпреварва британския и прогнозите са тази тенденция да се запази. Същото се отнася и за темпа на увеличение на износа, като средното покачване за последната година в Съюза е 4,5% или с 1,4 процентни пункта повече от ръста, който отчитат от Лондон. Напоследък се наблюдава и нарастващ разрив между Кралството и 27-те по отношение на процента от доходите, които домакинствата спестяват. Данните сочат, че домакинствата от Европейския съюз спестяват средно с около 6 процентни пункта повече от тези във Великобритания. Така след Брекзит се очаква повишение в процента спестявания с около 1 процентен пункт за 27-те. Нещо повече, тъй като Лондон продължава да регистрира по-сериозни бюджетни дефицити от средните нива за Съюза, средното ниво на дефицит на Европейския съюз намалява с около 0,1 процентни пункта.

След като страна с по-висок от средния за ЕС БВП на човек от населението напуска Съюза, това механично означава, че средната стойност за оставащите икономики спада. По този начин България ще покачи собственото си относително равнище. Това, естествено, не е реална промяна, а чисто статистическа такава. Например номиналният размер на БВП на човек от населението за страната през 2018 година се повишава от 25,24% на 25,91% от средноевропейското. Любопитно е да се отбележи, че по БВП, изчислено по стандарт на покупателната способност, Югозападна България вече достига около 80% от средноевропейското (предимно заради София), като напускането на една от най-богатите страни в Съюза придвижва региона още по-напред. Това е важно, тъй като кохезионните фондове се насочват предимно към региони с под 75% от средните нива за Евросъюза.

Ще се въведе ли митнически контрол

Само една от трите цели, определени от Европейския съвет - липсата на физическа граница - може да бъде постигната и то за сметка на останалите две цели - запазване на единната икономика на остров Ирландия и интегритета на единния пазар. Наличието на две митнически територии неизбежно води до митнически контрол, който няма да позволи на единната икономика да функционира както до момента. За всички видове бизнес ще бъдат въведени административни формалности, включително правила за произход. В допълнение може да бъдат наложени митнически ставки. Ако регулаторната зона не влезе в сила, ще възникнат изключително сериозни рискове за единния пазар под формата на неконтролирана 500 километрова граница, за която проверки се правят единствено от британските власти по британски правила, които не са ясни в момента. Всичко това е придружено с дерогации, опростявания в противоречие с правото на ЕС и т. н.