Павилионът бе реставриран по инициатива на граждани и с дарение на „Труд“

Сградата е обявена през 1925 г. за най-красива в България

Най-старата вестникопродавница в България, която продава печатни издания вече над 100 години в Лом, върна младостта си и блесна в красота и свежест като в най-хубавите си години. Изнемощелият до неотдавна под напора на времето дървен павилион бе възроден по инициатива на жителите на крайдунавския град и с помощта на най-стария и авторитетен български всекидневник - почти неин връстник, вестник „Труд“.

- Отраснали сме край тази чудновата дървена будка, която с каменната ограда прилича на малък дворец. Знаем от родители, дядовци и баби, че и те я помнят още от деца, купували са си от нея вестници, списания, картички… И ни беше тъжно да я виждаме как постепенно овехтява и грохва. Идеята за възстановяването й тръгна от ломчанина Иво Георг Николов, който живее в Мюнхен, после група ентусиасти подехме кампания във Фейсбук. Радвам се, че толкова много хора ни подкрепиха и вестникопродавницата вече е реставрирана, казва Жана Замфирова, една от инициаторите на акцията.

След апелите на граждани за спасяване на емблематичната за Лом будка, в инициативата се включи и общинската управа, а роденият в Лом арх. Борис Борисов разработи и дари проект за реставрацията на павилиона. В началото на 2017 г. към общото дело се присъедини и вестник „Труд“. Главният редактор Петьо Блъсков подписа с кмета Пенка Пенкова договор за дарение на необходимите за ремонта 6000 лева. „Тази уникална постройка е част от историята на страната и на вестникарството ни! Кой, ако не вестник „Труд“ - едно от най-старите и авторитетни вестникарски издания у нас, е призван да подкрепи стогодишната вестникопродавница“, заяви Петьо Блъсков. Няколко месеца по-късно започна и възстановяването на любимата на поколения ломчани дървена хубавица, обявена от списание „Илюстрована седмица“ още в далечната 1925 г. за най-красивата будка за продажба на вестници в България.

Тази титла не е случаен галантен жест от столично издание към крайдунавския град, твърдят познавачи на историята на журналистиката. „Илюстрована седмица“ е изключително престижно за времето си издание - част от вестникарската група на Атанас Дамянов, която издава и най-големите вестници „Дневник“, „Заря“ и „Утро“. Списанието отразява със снимки и кратки бележки политически, културни и спортни събития от цялата страна, а в него работят едни от най-добрите наши фотографи и журналисти. По онова време, между двете световни войни, Лом е около 15-хиляден, бързо развиващ се пристанищен град, с много кантори на големи български и европейски фирми и десетки печатни издания. Заради големия интерес на местните хора към новините от страната и света местният търговец Ц. Новаков изработва красивата будка, в която продава не само вестници, но и филателия и отпечатва реклами и сватбени покани. Според спомените на възрастни ломчани в града е имало поне три такива павилиона в стил „сецесион“, но другите били разрушени в годините на социализма, когато много стари къщи, проектирани от австрийски и швейцарски архитекти, били обявени за буржоазна отживелица и премахнати.

„Старата вестникопродавница беше строена изключително професионално и здраво. Някогашните майстори са използвали карпатски чам, импрегнирали са го много добре с неизвестни днес вещества, които са го запазили повече от век“, разказват майсторите възстановили павилиона. Младен Николов и синът му Георги Младенов са собственици на семейна фирма за дърводелство. Работниците премахнали дъските, изгнили от снегове, дъждове и дунавски наводнения, но запазили осемте здрави като мрамор дървени колони, на които се крепи конструкцията.

„Подменихме всички обшивки, покрив и дограма. Използвали сме само бял бор и ела, доставени от Пирин, Рила и Родопите. Дървесината бе обработена предварително с импрегнанти против дървояди и атмосферни влияния и със специално масло срещу UV лъченията“, разказва Младен Николов. Дървото е като живо същество, дори нарязано на дъски, то продължава да поглъща кислород и изхвърля въглероден двуокис. Докато дишат, изделията от дърво са живи и трябва да бъдат поддържани, започнат ли да гният - умират, обяснява и младият майстор Георги.

Кметът Пенка Пенкова:

Възстановяваме красотата и духа на стария Лом

- Госпожо Пенкова, защо във времето, в което и млади, и стари са пред компютрите и информацията се търси преди всичко в Интернет и Фейсбук, Лом реши да възстанови една над стогодишна будка за вестници, вместо, да вложи тези средства във високи технологии или модернизиране на града?

- Инициативата за реставрирането на старата вестникопродавница не е просто носталгичен поглед към миналото, а стъпка към развитието и по-доброто бъдеще на града. Без да оценим и опазим хубавото, което са направили хората преди нас, няма как да вървим напред, да строим новото - светът не започва от нас, нали? Инициативата за възраждането на вестникопродавницата дойде от граждани, които чрез Фейсбук, поискаха общината да се заеме с това дело, а ние призовахме всички, които могат, да помогнат. И най-радващото е, че откликнаха мнозина - жители на Лом, хора от други градове - големи и авторитетни медии като вестник “Труд”. Това показва, че инициативата е добра и полезна, а резултатът - възстановената прекрасна вестникопродавница срещна такова одобрение, че ни даде кураж да продължим. Хората искат край будката сега да поставим осветление и пейки. Ще го направим. Решихме общината да изгради втора такава вестникопродавница край емблематичния стогодишен чинар в града. Майсторите, които възстановиха будката, предложиха да вдигнат със свои материали трета… Явно доброто и щедростта са заразителни.

- Но вестникопродавница е само малка част от красотата на стария Лом, в града има и много големи, аристократични някога сгради, които са потънали в забрава, запустели, някой дори полуразрушени. Ще се заеме ли местната управа и с тяхното реставриране?

- Това е отдавнашна грижа на общината. Още през 2009 г. започнахме разработка на програма, която нарекохме “Да възстановим стария Лом”. Описахме 65 стари и красиви къщи, които се нуждаеха в различна степен от ремонти. Издирихме собственици и наследници и им предложихме да се включат във възраждането на сградите и обновяването на града. Идеята ни беше чрез дарения, средства от общината и “Красива България”, но и с участието на собствениците, да потегнем тези сгради, строени в началото на миналия век в стил “барок” и “сецесион”. Нашият именит съгражданин проф. Александър Чирков направи вноска от 40 000 лева в основания фонд. Но накрая, за съжаление, собствениците се отказаха. А без тяхното съгласие, не можем да пипнем дори една стена. Дарените средства предадохме на читалище “Постоянство”. Може би тогава ние не бяхме достатъчно настоятелни. Но тази идея не е изоставена. Започнали сме отново разговори със собствениците на тези къщи и се надявам сега да постигнем съгласие.