Стоян Панчев, икономист, пред „Труд news“: Нищо хубаво не чака българските граждани в еврозоната

Стоян Панчев

На финалната права сме гражданите да купуват директно държавни ценни книжа

Европейската централна банка подаде сигнали, че обмисля смяна на политиката и понижение на основните си лихвени проценти. Управляващите в България работят за влизането ни в еврозоната от януари 2025 г., но все още не изпълняваме критерия за инфлацията. С въпроси как решенията на ЕЦБ за лихвите и влизането ни в еврозоната ще се отразят на лихвите по кредитите, гражданите ще имат ли възможност да инвестират парите си в български държавни ценни книжа и дали ще има ръст на инфлацията след влизането ни в еврозоната се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, най-голям ръст при кредитирането има в отпусканите от банките жилищни заеми. На какво според вас се дължи това?
- Дължи се на първо място на все още добрите условия за отпускане на жилищни кредити, предвид факта, че за разлика от останалата част от Европа у нас няма нарастване на лихвите по ипотечни кредити. Реалните лихвени проценти (т. е. лихвените проценти, каквито ги виждаме, минус инфлацията) са отрицателни, което създава примамливи условия за получаване на кредит. На второ място, разбира се, големият интерес на българите към закупуването на недвижимо имущество. То остава предпочитан актив за спестяване, особено при ниските лихви по депозитите. Поради исторически причини, културата на спестяване у нас е насочена именно към недвижимото имущество като доказал се актив, който запазва и дори увеличава стойността си, въпреки инфлацията, проблемите с банковата система и случаите на политически заграбвания на спестеното през последните 50 и повече години.

- Участниците на капиталовите пазари вече очакват понижение на лихвите от страна на Европейската централна банка. Кога може да стане това и как ще се отрази на лихвите по жилищните заеми в България?
- Спекулира се кога можем да видим намаление на лихвите от страна на ЕЦБ, няма как да знаем с точност, защото и самите централни банкери все още не са взели решението. Моето очакване, имайки предвид настоящите данни за спадаща инфлация в еврозоната, но също и за определени структурни опасности за нови ценови скокове (например около конфликта в Червено море), е за евентуално първо понижение на лихвите през юни месец 2024 г.

За България очакваната посока на лихвите ще е нагоре, като моето предположение е, че ще видим едно „пресрещане“ на растящи български и спадащи европейски лихвени нива в края на годината. Това зависи и в немалка степен от поведението на БНБ. БНБ има нужния инструментариум да влияе върху процеса, но там все още не са наясно дали и как ще го ползват.

- Управителят на БНБ Димитър Радев каза, че може да бъдат предприети мерки за ограничаване кредитите за домакинствата. Какви може да бъдат тези мерки?
- Управителят на БНБ спомена, че обмислят мерки, насочени към кредитополучателя - въвеждане на ограничения, така че да са спазени определени административни ограничения. Например относно обема на отпуснатия кредит спрямо стойността на обезпечението, на поетия кредит към дохода на кредитополучателя и други подобни индикатори. На теория те могат да работят добре, но за съжаление прилагането им е под въпрос, особено когато подготовката на мерките се обяви предварително. БНБ има едновременно и положителен и недотам успешен исторически опит с мерки за ограничаване на кредитния растеж. Например през 2005 г. самото споменаване, че централната банка ще въведе след определена дата ограничителни мерки, доведе до скок в кредитирането от 47% до над 70%. Търговските банки тогава изпревариха регулаторното решение и побързаха да увеличат дейността си преди влизането в сила на мерките, с цел да се вместят предварително в новите ограничения.

Намирам за по-подходяща политиката, която БНБ следваше до един момент през 2023 г., когато затягането на кредитния пазар се случваше чрез обиране на излишната ликвидност при банките. Това се правеше чрез увеличение на задължителните минимални резерви. Смятам, че това е пътят, който и сега трябва да бъде следван.

- Лихвите по потребителските заеми нараснаха в периода откакто ЕЦБ започна да вдига основните си лихви. Как според вас ще се движат лихвите по потребителските заеми през тази година?
- Предвид очаквания от мен тренд на приближаване на лихвените проценти у нас и в еврозоната смятам, че ще продължи тенденцията на увеличаване на лихвите по потребителските кредити. Особено, ако видим и БНБ, която да влезе в ролята си и започне отново да повишава задължителните минимални резерви, както правеше през миналата година. През април 2023 г. БНБ повиши нивото на минималните задължителни резерви от 10% на 12%, което означаваше допълнителни 2 процентни пункта от всички привлечени средства от банките да се депозират в БНБ. Това намалява разполагаемата ликвидност и води до повишаване на лихвите.

- Банковите заеми за бизнеса също поскъпнаха. При понижение на лихвите от страна на ЕЦБ очаквате ли и лихвите по фирмените кредити да бъдат понижени?
- Заемите към бизнеса последваха тренда на лихвите в останалата част от Европа и нараснаха бързо след август 2022 г., а допреди това се движеха заедно с жилищното кредитиране. По последни данни, докато ипотечните кредити са с лихви малко над 2,5%, то тези при фирменото кредитиране вече са над 4%. Съмнявам се, че ще видим понижаване при тях, поне при първоначалното намаляване на лихвите от страна на ЕЦБ. При сегашните стойности лихвите за бизнеса са около нивата на основния лихвен процент на ЕЦБ. Другият важен фактор, който би възпрепятствал намаление на лихвите по фирмените кредити, е общото състояние на бизнес климата на континента. То е еднозначно влошено в последните 12 месеца, включително и вследствие на усилията на ЕЦБ да овладее инфлацията чрез по-високи лихви.

- На какво според вас се дължи ръстът на бързите заеми? Какви хора прибягват до взимането на бързи кредити?
- Наистина ръстът на потребителските кредити, отпуснати от небанкови дружества, надвишава ръста на потребителските кредити като цяло - 19,4% сравнено с 11,5% по последните данни от миналата година. Подобно е съотношението и ако погледнем две години назад. Обяснението за този феномен е, че вероятно заради инфлацията и ръста на лихвените проценти по потребителските кредити, клиентите са се насочили към по-гъвкава и по-бърза алтернатива. Така наречените „бързи кредити“ изпълняват основния си замисъл - да предоставят допълнителна ликвидност в кратък срок. Според проучване от края на миналата година на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, виждаме, че става дума за 25% от българите, които са взимали някога такъв тип бърз кредит. Интересно е, че според същото проучване, 82% от всички клиенти на услугата са взимали до три кредита изобщо и в 90% от случаите покриват задълженията си до 1 година. Тоест не говорим за популярния медиен образ на претоварения и отчаян длъжник, а по-скоро за хора, управляващи успешно своите бюджети.

- Хората със спестявания се надяват банките да вдигнат лихвите по депозитите. Очаквате ли това да стане до края на годината?
- Вече виждаме, че има леко увеличение на лихвите по депозитите и постепенно банките започват да дават сигнали, че имат желание да привличат допълнителен ресурс. Въпросът е, че дори когато го казвам това, говорим за лихви около 1%, което при инфлация от 4-5% представлява поне -3% реална доходност. Не особено примамливо за спестителите. Развитието на лихвите по депозитите ще зависи в голяма степен от достъпа до ликвидност, който имат банките. Ако видим задържане на лихвените нива в еврозоната и работещи мерки от страна на БНБ, можем да очакваме и по-високи лихви по депозитите. Особено едно увеличение на задължителните минимални резерви би довело до увеличение и при доходността на депозитните сметки.

- Как си обяснявате факта, че лихвите по последната емисия държавен дълг са по-високи от лихвите по повечето кредити в страната?
- Наистина необичайно е да имаме по-висока цена на държавния дълг, приеман като възможно най-близо до безрисков, отколкото на потребителските или ипотечните кредити. Най-доброто обяснение за такъв странен феномен е, че двата типа дълг се търгуват на различни пазари. Вече обяснихме, че вътрешният кредитен пазар у нас е свръхликвиден, съответно има изобилие на ресурс, оттам запазваме и ниските лихвени проценти. Емисиите български суверенен дълг се купуват основно от големи външни инвеститори, които имат достъп до американски и други държавни ценни книжа със значително по-високи лихви. За да са конкурентни българските ценни книжа, трябва да предлагат по-висока доходност. Да не забравяме и ролята на валутния борд, който не дава възможност БНБ или политическото ръководство в страната да манипулират (да бутат надолу) доходността на нашите облигации, за разлика от повечето облигации на държави в еврозоната, особено италианските например.

- Възможно ли е да бъдат пуснати държавни ценни книжа за граждани, което ще осигури по-евтино финансиране на бюджета, а на хората ще даде възможност за сигурни инвестиции?
- Първо да кажем, че у нас вече има продукти, чрез които българските спестители и инвеститори могат да купят от по-популярните държавни ценни книжа. Тоест, ако се интересувате от американски, френски или германски облигации, има как да се сдобиете с такива. Новото е, че сме на финалната права, доколкото знам почти вече е разработена тази възможност, българските граждани да купуват директно ценни книжа, емитирани от българското правителство. Всъщност това е част от една тенденция, присъстваща не само у нас, да се търси по-голямо участие на инвеститорите на дребно, точно на пазара за инструменти с фиксирана доходност. Наистина, както вие казвате, това може да спомогне финансирането на бюджета и да даде достъп до по-висока възвръщаемост за самите спестители. Особено, ако говорим при запазване на валутния борд, т. е. невлизане в еврозоната, защото точно бордът гарантира здравето на публичните финанси у нас повече от 25 г. Важно е да отчетем и притеснителната страна на един такъв тренд, а именно, че това е характерна мярка за времена на фискална доминация и дори финансова репресия. Времена, когато държавата трябва да емитира голямо количество дълг при отрицателни реални лихви.

- Правителството работи за влизане в еврозоната от януари 2025 г. Как евентуалното ни влизане в еврозоната ще се отрази на лихвите по кредитите и депозитите?
- Дълго време властваше един мит, разпространяван от организираните про-евро коментатори. Той твърдеше, че заради по-ниския рисков профил на еврозоната, щом влезем, ще видим по-ниски лихви у нас. Това е много елементарно виждане, стъпващо на остаряла и не изцяло вече валидна логика. Доказва го фактът, че в момента България има едни от най-ниските лихви в Европа, без да е член на валутния съюз - тоест има други влияния върху размера на лихвените проценти. Ако правителството реализира своята цел за 2025 г., което не е много вероятно заради неизпълнението с над 4 процентни пункта на инфлационния маастрихтски критерий към момента, то по-вероятно е лихвите да се увеличат заради по-директната връзка с паричната политика на ЕЦБ, която ще бъде установена, ако страна ни стане членка на еврозоната. Всъщност беше разбита и друга популярна заблуда в необразованите про-евро среди, а именно, че левът по някакъв начин бил близнак на еврото и между двете разликата се състои в хартията на банкнотите и името на валутата. Нещо очевидно невярно от самия факт на половината теми, които обсъждаме в това интервю.

- След влизането на Хърватия в еврозоната, за да бъде укротена инфлацията бяха въведени тавани на цените на някои храни. Смятате ли, че управляващите в България трябва да бъдат подготвени за предприемане на такива мерки при влизането ни в еврозоната?
- Напълно вярно, след няколко месеца на инфлационен шок при редица стоки и услуги за масово употреба, започнал веднага след потвърждаване на информацията за влизането на страната в еврозоната, хърватското правителство наложи ценови тавани на 50 основни продукта в опит да овладее скока на цените. Въпреки тези крути мерки, все още Хърватия има около 3 процентни пункта инфлационен диференциал спрямо еворозоната. Такъв диференциал не съществуваше преди влизането във валутния съюз. Също така, страната упорито остава с втората най-висока инфлация в еврозоната, като миналия месец беше втора след Естония (друга страна имала валутен борд, сменила го за евро).

Що се отнася до българските власти, със сигурност трябва да бъдат подготвени не само за краткосрочна инфлация в следствие на „закръгляне“ на цените, но и за такава, идваща по-дългосрочно от премахването на валутния борд, което ще съпровожда влизането в еврозоната. Все пак, аз се надявам, че ще имаме късмет и ще останем максимално дълго извън еврозоната - там нищо хубаво не чака българската икономика и българските граждани.

Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта