Кушията в Априлово през обектива на “Труд” (СНИМКИ)

Мъже с качулки запалиха камиони и багери на транспортна фирма

МВнР: Избягвайте пътувания на Балканите заради тежката зимна обстановка

Махат „Александър Велики“ от летището в Скопие (ВИДЕО)

Нови изисквания към общинските съветници ще има от следващия мандат

60-годишен закон засяга над 10 000 деца годишно у нас Игра „Не ме съди, човече” събра родители и хлапета във Варна

Цветан Цветанов в Симитли: Президентът желае скандали, огорчен е, че не може да управлява страната еднолично (СНИМКИ)

Деца на Фондация „Димитър Бербатов“ със златни медали от математическа олимпиада

Цачева отряза надзирателите за 20% увеличение на заплатите Ще се търсят възможности в бюджета за следващата година

Историята за мезе С торта „Опълченците на Шипка” се отчете президентството преди 10 години

Шофьори причинили катастрофи с пострадали, жалят присъди Въззивните дела са насрочени за идната седмица в Окръжния съд във Велико Търново

Музей „Етър” в Габрово продава мартеници от гайтани в помощ на болни деца 412 мартеници от цялата страна са изпратени за участие в конкурса

Вижте шоуто на конната полиция за Тодоровден в столичния квартал “Бенковски” (СНИМКИ)

Показаха Димитър Рачков в хитово шоу по HBO

Канадец е бил арестуван в ПьонгЧанг за кражба на автомобил

Сценарии за излизане от политическата криза

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

В рамките на това Народно събрание няма политическа воля за съставянето на ново правителство, което да завърши мандата му. Партийните интереси надделяват над разбирането на президента Плевнелиев, че прерастването на правителствената криза в парламентарна крие сериозни рискове за страната. Патриотичният фронт няма да рискува натрупания електорален капитал с опит за съставянето на правителство. По този начин ще потвърдим установилата се у нас традиция – оставката на правителството да води до разпускане на Народното събрание.

Слабостта на опозицията и липсата на алтернатива на формираните мнозинства в българския парламент са причините за тази тенденция. От една страна, всяко парламентарно мнозинство се опитва да привлече на своя страна изключените или отпаднали от другите парламентарни групи депутати. По този начин възможностите за формиране на алтернативно мнозинство намаляват допълнително. В същото време опозицията у нас предпочита да насърчи разпускането на парламента с надеждата, че ще получи по-сериозна подкрепа на следващите избори. Така стигаме до ситуация, при която оставката на правителството води до невъзможност за продължаване на мандата на парламента.

В процеса на предварителни консултации, преди връчването на проучвателни мандати за съставяне на правителство, се оформиха две различни гледни точки към случващото се. Президентът Плевнелиев твърди, че България навлиза в политическа криза, и се опитва да й противодейства активно, търсейки вариант за запазване на 43-тото Народно събрание. От друга страна, представители на опозицията, както и избрания за президент Радев твърдят, че криза няма, а предстои само следването на конституционно определената процедура. Бъдещият президент заяви, че ако все пак се стигне до невъзможност за съставяне на правителство, президентът Плевнелиев трябва да поеме цялата отговорност за формирането на третия служебен кабинет в неговия мандат.

Твърденията за липса на криза като че ли не се потвърждават от паралелно разгръщащите се теми на политическия дебат. Омбудсманът внесе проектозакон с предложенията от националния референдум, насърчавайки очакванията на неговите организатори, че промяната в Изборния кодекс може да бъде направена от този състав на парламента и да влезе в сила от предстоящите предсрочни избори. От друга страна, част от парламентарно представените партии заявиха готовност да се върви към свикването на Велико народно събрание за промени в основния закони или дори за приемането на нова конституция.

Ако се съди по политическото напрежение, което се генерира през последните дни, ние навлизаме стремглаво в политическа криза. Тя ще се развие по различен от сценария през февруари 2013 г., но би могла да има сходни резултати. Тогава също се говореше за мажоритарна избирателна система и за нова конституция. Говореше се много и за т.нар. исландски модел, при който гражданите сами да си напишат конституция по интернет. Разбира се, всичко това нямаше нищо общо с Исландия или с желание за сериозен дебат по промяната на общите правила за развитието на държавата. Изглежда, че сега всичко това се повтаря, но в малко по-различен вариант. Ролите са същите, както и поне част от действащите лица.

Разликата е в това, че подавайки оставка, Борисов изпревари разрастването на криза от типа на предизвиканата от февруарските протести през 2013 г. Ако кабинетът не бе подал оставка след изборните резултати, същите коментатори, които сега изразяват съжаление от смесването на различни теми, щяха да аргументират необходимостта от незабавна смяна на правителството. Решението на Борисов спести малко политическо време и сериозно напрежение, съхранявайки електоралните шансове на ГЕРБ. Ако правителството бе продължило да работи и бе свалено, така както се случи тогава, възможностите за постигането на добър резултат на ГЕРБ щяха да бъдат по-ограничени, отколкото изглеждат днес.

Все пак генерираното политическо напрежение е достатъчно, за да задълбочи кризата. На повърхността то изглежда като отговор на управлението на ГЕРБ, но всъщност изборните резултати на първия тур на президентските избори показаха, че няма ново мнозинство и че партиите, подкрепящи правителството, успяха да постигнат заедно най-висок резултат. Говоренето за ново мнозинство, готово да поеме управлението на страната, всъщност е част от предизборната реторика. Това е и причината БСП за пореден път да се откаже от съставянето на правителство.

Предизборната заявка на социалистите бе за победа на президентските избори и предизвикването на нови парламентарни избори, на които да бъде обърната негативната тенденция. БСП продължава да се надява, че представянето й в 43-тото Народно събрание ще остане най-лошият й резултат. Засега партията на Нинова ще продължи да насърчава политическото противопоставяне с надеждата, че част от гласувалите за Радев ще подкрепят нейните кандидати на парламентарните избори.

Много вероятно е, след встъпването си в длъжност, Радев да бъде „убеден“ да направи структурни и кадрови промени в служебния кабинет на негово подчинение. Тогава към парламентарната криза ще се добави и своеобразно втори ниво на противопоставяне около кадровите назначения на новоизбрания президент, които също ще окажат влияние върху изборните резултати.

Политическите партии имат различна готовност за изборите и ще се опитат да отстояват колкото е възможно по-дълго сегашните си позиции. В тези условия директното противопоставяне срещу управлението на ГЕРБ и РБ, подкрепено от ПФ, не е сигурен път към победата. Популистките призиви, свързани с референдума, също няма да генерират устойчиво мнозинство.

Позиционирането на партиите през следващите няколко седмици ще има решаващо значение за резултатите от предсрочните парламентарни избори. Ако президентът Плевнелиев успее да постигне съгласие на извънредния Консултативен съвет по национална сигурност за ясен план и политическа отговорност, изборите могат да бъдат проведени в края на март или първите дни на април. Ако избраният за президент Радев успее да ограничи амбициите на БСП за участие в служебното правителство, ще имаме просто поредния служебен кабинет, назначен за да подготви изборите. Но по всичко изглежда, че второто ще бъде трудно постижима цел.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. ДА СЕ ТВЪРДИ ЧЕ ИМА КРИЗА Е УДОБНО ТВЪРДЕНИЕ НА МИСЛЕЩИТЕ С КАТЕГОРИИТЕ НА ЧЕРВЕНИТЕ ГОСПОДА – ДРУГАРИ ПОЛИТИЧЕСКИ МАНИПУЛАТОРИ .

  2. Не е ясно дали няма ново мнозинство. Първо да направим избори по мажоритарен тип, пък тогава ще разсъждаваме. Ще отпаднат барековци, московци, куневци, пръмовци и ще останем истинските комунисти. И от едната страна комунист и от другата страна комунист и всичките некорумпирани и необременени от миналото на Иван Костов.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.