Сянката на Беров се показа от отвъдното

Любен Беров

Братска Белгия изучи първия премиер на експертен кабинет

Неговата драма беше, че не можа да възроди индустриалната слава на България, с която е родово свързан

Потресаващо впечатление прави листата за министерски кабинет на Слави Трифонов. Всички са се изучили в странство, изръшкали са половината свят, говорят по няколко езика. Сетих се за един от Вазовите чичовци, който се удря в гърдите: „Аз в Молдовата съм бил!“

В контекста на този интернационализъм от отвъдното се появи и сянката на Любен Беров. Също възпитаник на Запада, първият министър-председател на експертно правителство. Шекспировски персонаж в така наречения Преход.

Неговата драма беше, че не можа да възроди индустриалната слава на България, с която е родово свързан. В началото на ХХ век Беровият дядо Димитър разбира това, което днешният бизнес не иска да проумее. Само с „алъш-вериш“ икономиката няма да я бъде. През 1904 г. Димитър Беров стиска ръката на чеха Антон Хоринек и двамата основават текстилно акционерно дружество.

През юли 1906 г. „Беров & Хоринек“ освещава първата софийска фабрика за вълнени платове. Съдружниците инвестират 159 000 лева, от които 55 000 в терен и постройки и 104 000 в машини и инсталации. В Подуяне на улица „Черковна“ вдигат три масивни и две паянтови постройки. С парна машина от 50 коня, два електромотора, 39 стана, две преси и бояджийски апарати фабриката е с амбиция да произвежда около 100 000 метра плат годишно.

По-голямата част от суровината се доставя от Белгия. Главният пазар на стоката е у нас, само малък процент се изнася за Турция и Сърбия. Продажбата в България става чрез събирателното дружество „Съединение“, но полиците на клиентите са под разпореждане на „Беров & Хоринек“.

Вестник „Текстилен работник“ разкрива формулата на успеха:

„Фабриката за модерни вълнени платове на „Беров и Сие“ е едно от предприятията, които благодарение на префиненото изсмукване на работнишката кръв и енергия прави все по-голям прогрес. В тая фабрика работят около 80 работници и работнички. Около 65 работнички и 20 работника. От работничките 8 са по на 15 г., 3 на 16 г., 6 на 17 г., 8 на 18 г. и 38 - повече от 18 г. Работното време продължава от 6 1/2 сутр. до 6 1/2 вечерта с 1 1/2 час обедна пауза.“

Според газетата през 1909 г. мнозинството тъкачи получават от 1,20 до 1,40 лева надница, единици взимат до 1,80 лева, а някои - до 80 стотинки дневно. Само десетина души са от София, другите са пришълци от селата. На съвестните е давано и жилище.

След Първата световна война обаче Англия наводнява българския пазар с висококачествени и евтини вълнени платове. Тази текстилна експанзия е крайно нездравословна за „Беров & Хоринек“. По това време фабриката вече е в ръцете на второто поколение съдружници. Вместо да обединят усилия срещу конкуренцията, Берови водят делбени разправии около бащиното наследство.

В резултат на фамилното харакири през 1921 г. Борис Беров, бащата на Любен, е обявен в несъстоятелност. „Тази несъстоятелност е най-крупната досега в България: пасивът възлиза на няколко милиона лева, осуетени са много представители на търговския свят“, коментира случилото се вестник „Утро“.

Фалиралото предприятие е спасено с мощни капитали от братска Белгия. Създадено е Акционерно дружество за бившите заводи „Беров & Хоринек“. През 1924 г. то превежда в България 800 000 белгийски франка. По тогавашния курс сумата възлиза на 5 560 000 лева. Приятелите от Белгия дават на Берови 9000 акции по 500 франка едната.

Финансовата инжекция е използвана за разширяване и модернизиране на предприятието. През 1926 г. в Подуяне се трудят 158 души, чиято продукция е оценена на 24 182 090 лева. Работи се 290 дни в годината. Въведен е режим на строги икономии, дори вентилаторите не се пускат, за да улягат влакната, да се събират и използват отново.

През октомври 1929 г., когато малкият Любен навършва четири години, един тъкач се провиква в печата: „Знаете ли, че в болшинството сме туберкулозни, което се дължи на мръсните изпарения от суровите материали; че няма никаква хигиена и предпазители. Знаете ли как си служат управниците с нас, хората от XX век, намиращи се в центъра на „културата“ - София?“

По това време Голямата депресия вече гризе българската икономика. Въпреки жестоката експлоатация дружеството върви надолу. Нужни са нови капитали и Франко-белгийската банка взема фабриката под крилото си. Прави я дъщерно предприятие.

Не им върви на Берови и по линия на работническото движение. Секретар на подуянския район на РМС е дейният Желязко Колев. Освен това тамошен жител е бъдещият партизански витяз Добри Джуров. Една вечер Желязко навестява Добри и му съобщава, че е решено да отговаря за индустриалните предприятия. „Какво ще кажеш?“, пита го той. „Какво можех да кажа освен добре. Партийната работа не е мома, та да я избираш“, документира в спомените си Джуров.

Червената пропаганда била много слаба в текстилните фабрики. Под ръководството на Добри Джуров обаче скоро са изградени ремсови групи в „Глория“, „Балканска коприна“, „Шабат“, „Рила“. „За него бе улеснение, че другарката му Елена Пандова бе текстилна работничка и работеше по партийна линия във фабрика „Беров“, обяснява Желязко успехите.

Добри и Елена Джурови събуждат заспалия пролетариат и го подготвят за решителния бой. Безчет са акциите, организирани от революционното семейство. По време на Соболевата например, Беровата фабрика борчески води колоната. „На места като „Беров“, „Платно“, „Глория“, „Каучук“, „Рила“ и др. агитацията в полза на пакта и събирането на подписите често се правеше открито“, свидетелства Желязко Колев.

През 1947 г. държавата национализира „Беров & Хоринек“. Любен Беров е студент в Стопанския отдел на Юридическия факултет в Софийския университет. Следната година слага дипломата в джоба. През 1950 г. е асистент, през 1962 г. доцент, а през 1971 г. вече професор по стопанска история във Висшия икономически институт.

Любен Беров не стига висините на науката току-така. За да прозре правилно икономическите закони, народната власт го праща на специализация в чужбина. И то къде? В добрата стара Белгия, по която въздишаме още от времето на Алеко.

Експертното правителство на белгийския възпитаник не изкара дълго. От 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 година.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи